Решение № 1776 от 26.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. Пловдив, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330205922 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № К-0051387 от 30.07.2021г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Комисия за защита на потребителите с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.113, ал.1 във връзка с чл.113, ал.2 от ЗЗП.

С жалба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София чрез процесуален представител адв.С.К. се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. С жалбата се представят доводи по същество за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила – непосочване на мястото на извършване на нарушението, непосочване датата на извършване на нарушението, липсата на извършено административно нарушение. С жалбата се прави искане за присъждане на разноски при отмяна 1 на атакуваното НП.

Дружеството - жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност – продажба на потребителите на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги в стопанисван от него търговски обект – магазин Telenor LO-S-14, находящ се в гр.Пловдив, бул. „Руски“ № 54 МОЛ „Марков тепе“. В РД Пловдив към КЗП постъпила жалба от потребител Я.Д.Д., заведена с вх. № П-03-230 на 22.02.2021г., в която потребителя посочило че на 22.09.2020г. закупил мобилен апарат XIAOMI REDMI Note 9 128 GB Dual Green IMEI ****, както и че след четири постъпвания на телефона за ремонт повредата не е била отстранена, поради което е бил даден за пети път за ремонт. С жалбата си потребителя посочил че желае да му бъде върната сумата срещу получаване на продадената стока. По повод тази жалба на 15.03.20021г. служители на РД Пловдив към КЗП извършили проверка в обекта. Констатациите от проверката били отразени в съставен на място Констативен протокол № К-2689284 от 15.03.2021г. При извършване на проверката било установено, че търговецът поддържа в обекта регистър на предявените рекламации на електронен носител, в който за мобилен телефон апарат XIAOMI REDMI Note 9 128 GB Dual Green IMEI **** са вписани пет броя предявени рекламации от потребителя Я.Д., вписани в регистъра както следва:-Първа рекламация вписана в регистъра под № 502133676 от 03.11.2020г. Издаден Протокол за приемане на устройството под № 2

502133676 от 03.11.2020г. в който е описана повредата: проблем с дисплея, при набиране става черен, не позволява да се затвори, излиза съобщение за микрофона. Апаратът е върнат на потребителя на 21.11.2020г., отремонтиран, издаден Акт за удовлетворяване на рекламация № А 502133676 от21.11.2020г.

-Втора рекламация вписана в регистъра под № 502136133 от 23.11.2020г. Издаден Протокол за приемане на устройството под № 502136133 от 23.11.2020г. в който е описана повредата: проблем с дисплея, при набиране дисплея изгасва. Апаратът е върнат на потребителя на 05.12.2020г. с Акт за удовлетворяване на рекламация / Протокол за предаване на устройството

№ А 502136133 от 05.12.2020г. – отремонтирано устройство. -Трета рекламация вписана в регистъра под № 502139262 от 18.12.2020г. Издаден Протокол за приемане на устройството № 502139262 от 18.12.2020г. в който е описана повредата: проблем в дисплея при набиране и приемане черен екран и забележка:“При приемане екрана е черен, не може да се затвори, не реагира; телефонът за трети път постъпва в сервиз със същия проблем. Клиентът желае подмяна на устройството“. Апаратът е върнат на потребителя на 18.01.2021г. с Акт за удовлетворяване на рекламация / Протокол за предаване на устройството № А 502139262 от 18.01.2021г. със забележка: „Посочения проблем не се наблюдава“. -Четвърта рекламация вписана в регистъра под № 502142549 от 18.01.2021г. Издаден Протокол за приемане на устройството № 502142549 от 18.01.2021г. в който е описана повредата: „Проблем с дисплея.Дисплея се изключва сам при работа“ и забележка: При тест в магазина от клиента се оказа, че телефона продължава да прави същия проблем. Дисплея става черен сякаш се провежда. След като стане черен, не реагира и нищо не може да се прави. Желае подмята на телефона. Влиза в сервиз за 4-ти път“. Апаратът е върнат на потребителя на 15.02.2021г. с Акт за удовлетворяване на рекламация / Протокол за предаване на устройството № А 502142549 от 15.02.2021г. със забележка: „Посочения проблем не се наблюдава“. -Пета рекламация вписана в регистъра под № 502146757 от 24.02.2021г. Издаден Протокол за приемане на устройството № 502146757 от 24.02..2021г. в който е описана повредата: „Проблем с дисплея; сензора за чувствителност не работи“ и забележка: Клиентът връща телефона за сервиз 5-ти път. Телефонът продължава да не работи в нормите. при набиране дори без да бъде допрян до ухото екрана на телефона изгасва и след това не може да приключи разговора. Клиентът пита къде според 3 инструкциите пише че не може да прави нищо по време на разговор.“ При извършване на проверката в търговския обект апаратът, предмет на жалбата на потребителя Я.Д. е бил наличен. Към апарата е бил приложен Сервизен протокол на оператора с № 502146757 от 01.03.20221г. със заключение относно апарата че не е открит дефект и че уреда е тестван във всички режими на работа и функционира нормално съобразно техническите характеристики, както и гаранционна карта с описани два ремонта: сменен сензор на 17.11.2020г. и сменена основна платка на 03.12.2020г. В хода на проверката е било разпоредено на оператора да представи независима експертна оценка на техническото състояние на устройството. От оператора била представено писмено становище че ползва услугата на сервиз “Сръчко сервиз“ ЕООД, който е единствен оторизиран сервиз в страната за продуктите на търговската марка XIAOMI и с което моли КЗП да посочи в кой сервиз да изпрати устройството за независима експертна оценка. От КЗП е било направено запитване до вносителя на устройствата с търговска марка XIAOMI, който отговорил че това е сервизно дружество „Сръчко сервиз“ ЕООД. Въз основа изложеното свидетелката Д. Л. М. направила извод, че търговецът е извършил нарушение по чл.113, ал.1, вр.чл.113, ал.2 от ЗЗП и съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К0051387 от 17.05.2021г. За вмененото нарушение и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д. Л. М. в качеството и на актосъставител.

Показанията се потвърждават от останалите събрани доказателства съдържащи се в приетата административна преписка.Разпитана в съдебно заседание свидетелката М. потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в акта. Тя описва извършената проверка и направените при същата констатации. Посочва, че лично е установила при запознаване с представените документи и при посещение на място. Показанията на свидетелката съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което следва и да им се довери.

При така установеното съдът направи следните правни изводи: При 4 съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се конс-татираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, за което е представена Заповед № 387 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /Заповед № 676/21.08.2019г. на Председателя на КЗП/, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното юридическо лице. На-рушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на месец, считано от датата на рекламацията. По силата на чл. 113 от ЗЗП при предявена рекламация продавачът е длъжен да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. По делото не се оспорва, че допълнителна експертна оценка за повредата на телефона не е била извършена, но това не може да обоснове допуснато съществено процесуално нарушение, свързано със съдържанието на АУАН и НП.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.113, ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП, съгласно който, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, което следва да се извърши в рамките на един месец, считано от 5 предявяването на рекламацията от потребителя. В настоящия случай безспорно от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от потребителя, които в случая са общо пет, като към датата на съставянето на АУАН телефонът не е бил приведен в съответствие с договора за продажба.

Следователно жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.113, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП. Състоянието на предадената стока в момента на рекламацията е безспорно установени от съставените актове за удовлетворяване на рекламация/протокол за предаване на устройство. Неизпълнението на задължението за привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба се установява от приетите по делото доказателства.

Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на търговеца, че не е налично извършване на административно нарушение. При направените пет броя рекламации безспорно е установено че устройството не работи, както и че липсват данни това да се дължи на поведение от страна на потребителя при неговото използване. Доколкото се ангажира отговорност на юридическо лице, каквото е дружеството жалбоподател, то и въпросът за вината не следва да бъде изследван, тъй като отговорността е обективна и безвиновна и дружеството отговаря независимо от проявата или отсъствието на вина у някои от служителите му или представителните му органи.