Решение № 5130 от 19.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5130 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330110816 по описа за 2024 година

Производство по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на Н. М. Ш., чрез пълномощник – адв. Р. Д., срещу В. М. Ш. с твърдения, че е жертва на домашно насилие, извършено от ответника, който е негов брат.

В молбата се излага твърдения, че с решение, постановено по гр. д. № 636/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, молителят е поставен под ограничено запрещение, като за попечител е определен брат му – ответникът В. Ш., а за заместник попечител е определена майка му – М.П.Ш.. Посочва се, че молителят страда от шизофрения, но не представлява опасност за себе си и околните. По искане на ответника молителят бил настанен за принудително лечение в продължение на 3 месеца, като на 22.05.2024 г. бил изписан от лечебното заведение.

На 26.05.2024 г. около 02:15 часа ответникът отишъл в дома на молителя без предупреждение, като блъснал входната врата и нахлул рязко в жилището.

Виждайки молителя, ответникът започнал да го удря с юмруци по главата, вследствие на което същият паднал на земята, като си ударил главата в стената. Ответникът продължил да нанася удари на молителя по главата, при което последният успял да се защити, удряйки в лицето ответника, който побягнал извън жилището. Сочи се, че по повод случилото се между страните, на 27.05.2024 г. ответникът подал ново искане за настаняване на молителя за принудително лечение, във връзка с което било образувано ЧНД № 2982/2024 1 г. по описа на РС – Пловдив, но впоследствие било прекратено. Наведени са доводи, че поведението на ответника било продиктувано от неговото и на съпругата му желание да се разпореждат с имуществото на молителя, по повод което било инициирано производство за поставянето му под пълно запрещение по гр. д. № 581/2024 г. по описа на ОС – Пловдив.

На 12.06.2024 г. ответникът отишъл пред жилището на молителя и започнал да го заплашва с искане да му предаде личната си карта, при което, подтикнат от притеснение и страх, молителят му предоставил документа си за самоличност.

Изложени са твърдения, че в периода от 22.05.2024 г. до подаване на молбата за защита ответникът постоянно следял молителя, като отивал при него и го заплашвал.

В молбата се посочва, че молителят и неговата майка са започнали процедура за смяна на ответника като негов попечител.

С оглед изложеното молителят претендира да бъде допусната защита от домашно насилие срещу извършените от ответника действия, като се задължи същият да се въздържа от домашно насилие, да му се забрани да приближава молителя, жилището му, както и местата му за социални контакти и отдих, да му се забрани да осъществява контакт с молителя под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, както и да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

С допълнителна молба съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗЗДН са наведени нови актове на домашно насилие, извършени от ответника В. М. Ш. спрямо молителя Н. М. Ш. на 20.06.2024 г. и 21.06.2024 г. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено, че на 20.06.2024 г. молителят се обадил на ответника със запитване относно средствата за прехраната му, при което последният започнал да крещи и да го заплашва с поставянето му под пълно запрещение и физическа саморазправа.

Изложено е, че на 21.06.2024 г. отивайки при пълномощника си, молителят бил проследен от ответника, който управлявал автомобила бавно до него и заедно със съпругата си му отправяли неприлични жестове с ръце и му се заканвали. С определение № 7691/21.06.2024 г., постановено по делото, съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство допълнителната молба за защита от домашно насилие.

В предоставения срок е постъпил отговор на молбата за защита от ответника В. М. Ш., чрез пълномощник – адв. П. Д.. Оспорват се изложените в молбата за защита фактически твърдения, като се сочи, че не отговарят на обективната истина. Посочва се, че ответникът е изпълнявал задълженията си на попечител и е полагал грижи за молителя, като се е опитвал да контролира употребата на алкохол от последния. Твърди се, че на процесната дата – 26.05.2024 г. ответникът е посетил дома на молителя и като установил, че е 2 употребил алкохол, излял същия, което провокирало агресивна реакция от страна на молителя. Изложени са подробни съображения относно психичното заболяване на молителя и неговите симптоми, включително параноя, че близките му искат да му навредят, което в съчетание с употребата на алкохол водело до агресивно поведение и увреждане на здравето му. По наведените доводи се моли за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В приложените към първоначалната и допълнителната молба за защита декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя се съдържат твърдения за извършени актове на домашно насилие на 26.05.2024 г., 12.06.2024 г., 20.06.2024 г. и 21.06.2024 г.

От служебно изисканата справка за роднински връзки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че молителят Н. Ш. и ответникът В.

Ш. са братя.

По делото са приобщени справки за съдимост на страните, издадени от Районен съд – Пловдив, от които е видно, че молителят Н. Ш. не е осъждан, а ответникът В. Ш. е осъждан, но към настоящия момент същият е реабилитиран.

Приложено е Решение № 260251/22.02.2021 г., постановено по гр. д. № 636/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 08.07.2022 г., с което молителят Н. Ш. е поставен под ограничено запрещение. Със Заповед № РДЦ-22-460/18.08.2022 г., издадена от Кмета на Район „Централен“ – Община Пловдив, в качеството му на орган по настойничеството и попечителството, М.П.Ш. е освободена като попечител по право спрямо сина й Н. Ш. и е назначена за заместник-попечител, а като попечител е назначен В.

Ш., за което е издадено съответно удостоверение. Видно от удостоверение с изх. № 94012-35194(1)/12.07.2024 г., издадено от Община Пловдив – Район „Централен“, както и от изисканата преписка, след образуване на настоящото производство майката на молителя – М.Ш. отново е назначена за негов попечител, а за заместник-попечител – М.Ш., като заповедта, въз основа на която е издадено посоченото удостоверение е предмет на оспорване в нарочно производство. По делото е представен и незаверен препис от Решение № 1141/04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 581/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен иска на В. Ш. за поставяне на Н. Ш. под пълно запрещение, като няма данни относно влизането му в сила.

От постъпилата по делото справка от „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД се установява, че от 2011 г. има данни за амбулаторно проследяване и стационарно лечение на молителя Н. Ш. с диагноза „Параноидна шизофрения“, като последната хоспитализация е от януари – февруари 2024 г. По делото са представени множество епикризи, издадени на молителя Н. Ш., които са предмет на изследване и задълбочено обсъждане в заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза. Видно от 3 последната издадена епикриза ИЗ № 297/2024 г. от Държавна психиатрична болница – Кърджали, в периода 22.02.2024 г. - 22.05.2024 г., в изпълнение на Решение № 214/13.02.2024 г., в сила от 21.02.2024 г., молителят Н. Ш. е настанен на принудително лечение с основна диагноза „Параноидна шизофрения“ и придружаващи заболявания „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, вредна употреба“. Тук следва се посочи, че по делото са представени протоколи от съдебни заседания, проведени съответно на 12.06.2024 г. по ЧНД № 2982/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив и на 04.09.2024 г. по ЧНД № 4476/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, от образувано производства по реда на чл.

156 и сл. от Закона за здравето, които са прекратени, като не е постановено задължително настаняване и лечение на молителя Н. Ш..

По делото е постъпило писмо от IV РУ към ОД на МВР – Пловдив, от което се установява, че на 26.05.2024 г. *** Г. К. и *** К. К. са посетили сигнал, отразен в информационната карта за дейността на наряда, видно от която в 02:00 часа са били изпратени от ОДЧ на адрес: ул. "М.Г." №... по сигнал за бой между братя. По делото са приобщени звукозаписи от получени на 26.05.2024 г. сигнали на ЕЕН 112. На място се е отзовал и екип на ЦСМП – Пловдив. От издадения фиш за спешна медицинска помощ - карта № 28827 се установява, че при извършения преглед от 02:08 часа до 02:20 часа молителят Н. Ш. е бил контактен и адекватен, отричал е слухови и зрителни измами, като е заявил, че сутринта е консумирал бира. Видно от фиш за спешна медицинска помощ - карта № 28880, издаден на същата дата за извършен от 11:56 часа до 12:05 часа преглед, молителят Н. Ш. е бил адекватен, ориентиран и контактен, не се е държал агресивно, като е отказал хоспитализация. От издадения на ответника В. Ш. фиш за спешна медицинска помощ е видно, че при извършения преглед е било констатирано наличие на разкъсно-контузна рана на лявата вежда.

Представено е съдебномедицинско удостоверение № 650/2024 г. за проведено на 27.05.2024 г. освидетелстване на ответника В. Ш., при което е установено следното: по гърба на носа, в горна трета вляво наличие на овално охлузване в размери 1/1 см, по горната повърхност във външния ъгъл на лявата вежда наличие на линейно хоризонтално охлузване с дължина 1,5 см, в областта на лявата ушна мида, както и под нея, наличие на мораво-виолетово кръвонасядане с размери 5/4 см. Посочено е, че са причинени болка и страдание без разстройство на здравето, като е възможно констатираните увреждания да са настъпили по начин и време съобразно съобщеното от ответника.

По делото са представени и други писмени доказателства в частност обяснения на ответника В. Ш. и Т.Ш., дадени по пр. пр. № 6511/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, както и протокол от съдебно заседание, проведено по гр. д. № 581/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, които по естеството си представляват гласни доказателствени средства в писмена форма и събрани в друг процес, поради което са 4 недопустими доказателствени средства по смисъла на ГПК и в настоящото производство съобразно чл. 13, ал. 1 ЗЗДН.

В хода на производството по делото са разпитани свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетелката М.П.Ш., майка на молителя и ответника, се установява, че от дълго време отношенията между братята са конфликтни. Свидетелката разказва, че ответникът е инициирал производство за поставяне на молителя под ограничено запрещение, за да предпази него и имуществото му. Според свидетелката ответникът постоянно контролира брат си, налага своята воля, като го проверява дали употребява алкохол, което предизвиква агресивна реакция от молителя. Поради тази причина възникнал процесният конфликт, на който свидетелката не присъствала, но синовете й разказали за случилото се. Свидетелката споделя, че по принцип молителят е тих и скромен човек, но има случаи да проявява агресия, както и параноя заради заболяването си. Разказва още за проявено агресивно отношение спрямо нея от ответника, както и за инцидент с молителя от преди 20 години, които обстоятелства нямат отношение към предмета на делото.

В показанията си свидетелят М.В.Ш., син на ответника В. Ш., заявява, че пребивава преимуществено в чужбина, като през последната година се е прибирал в България 3-4 пъти, но постоянно разговарял по телефона с роднините си. Разказва, че не е възприел лично процесните събития, а му е било разказано от чичо му – молителя и баба му – свидетелката М.Ш..