Решение № 63 от 27.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Елин Пелин, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Г.ев при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Г.ев Гражданско дело №

20251820101641 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Делото е образувано на подадената от В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу Е. М.

Д., ЕГН **********, с адрес: ******, молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие при условията на чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Молителката твърди, че с ответника Е. М. Д. живеели на семейни начала в с. ****, като имали общ син Г.В.Г., но ответникът не припознал детето. Твърди се, че на 07.10.2025 г. се прибрали в дома им, а ответникът започнал да удря молителката с юмруци и да я рита, като й казал, че ще й „ебе путката майна“ и е „курва долна“. Твърди се, че на 13.10.2025 г. молителката се прибрала от работа, като в двора на родителите й ответникът я обиждал, че е „курва“, ще й „ебе майката“ и е „боклук“. Свидетели на това били детето им и брат на молителката. Докато молителката шофирала, ответникът я ударил през устата, а вкъщи и ударил – шамари, плесници и ритници, като я обиждал и блъскал в стената. На рождения ден на сина им Г. на 31.10.2025 г.

Е. се прибрал от работа и започнал да удря молителката с ръце и крака по тялото. Е. казал, че ще й счупи телефона в главата, ако реши да се обади на полицията, като я обиждал, че е „боклук“, „курва долна“ и ще й „ебе путката майна“.

В съдебно заседание молителката В. Г. М. чрез процесуалния представител адв. А. поддържа молбата си и моли за постановяване на заповед за защита.

В съдебно заседание ответникът Е. М. Д. чрез процесуалния представител адв. Гьошева оспорва молбата, като моли да се остави без уважение. Твърди, че няма доказателства за извършени домашни насилия, а свидетелите са близки роднини, като показанията им следва да се преценят по чл. 172 ГПК като заинтересовани.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката В. Г. М. декларира, че с Е. М. Д. живеели във фактическо съпружеско съжителство, като са осъществени следните актове на домашно насилие: „На дата 07.10.2025 г. моята майка имаше рожден ден и ние с Е. и детето бяхме на гости в родителите ми, за да отпразнуваме рождения ден на майка ми.

След края на празненството се прибирахме в нашият общ дом, веднага след като си влязохме вкъщи без причина Е. започна да ме тормози, да ме удря с юмруци и дори да ме рита, като редовно ме псува, като казва, че ще ми „ебе путката майна“, също така, че съм „курва долна“. Всичко това се случваше пред очите на детето, като баща му изобщо не се замисляше, че то гледа. Детето се уплаши изключително много и се разплака. След няколко дни на 13.10.2025 г., се прибрах по-късно от обикновено, тъй като съм военнослужеща и бяхме на нощни стрелби. Той беше в дома на родителите ми и употребяваше алкохол, прибирайки се и аз минах от там, тръгвайки си към вкъщи - аз, детето и Е., Е. отново започна да ме обижда, че съм „курва“, че ще ми „ебе майката“, че съм „боклук“. Тази случка се случваше в двора на дома на родителите ми преди да се качим в колата, като се оказа, че освен детето и брат ми е бил свидетел па въпросната случка. Почувствах се много зле от ситуацията, детето отново беше силно притеснено и разстроено. След което се качихме в колата, докато шофирах към вкъщи, тормоза продължи, удари ме и през устата, нещо което често ми се случваше. Прибирайки се вкъщи ударите, под всякаква форма - шамари, плесници и ритници, продължиха, продължи да ме обижда, блъскаше ме и в стените, като ме питаше къде съм била целия ден и защо парното не е изчистено и заредено с пелети. А много добре знаеше, че съм била на работа. Детето отново бе свидетел, отново се изплаши и започна да плаче неутешимо, затова при първа възможност взех детето на ръце и излязохме, като отидохме при родителите ми. На рождения ден на сина ни 31.10.2025 г., Е. се прибра от работа и отново започна без причина на най-малкото нещо, което смята, че не е на мястото си или че не съм направила по негов вкус да се заяжда с мен. След като започна вербална саморазправа с мен не след дълго отново се започна с побоя, като ме удря и с ръце и крака в тялото. Дори ме заплаши, че ще счупи телефона ми в главата ми, ако реша да се обадя в полицията. Освен побоя отново се започна с обидите, че съм „боклук“, „курва долна“ и че Ще ми „ебе путката майна“. След целият преживян тормоз се наложи да заведа детето ни да заживее при родителите ми, като в първите дни дори родителите ми споделиха, че не е искал да разговаря с никого. Този тормоз е ежедневен и винаги се случваше пред сина ни, не смеех да подавам сигнали на 112, но реших да потърся защита, тъй като от както се изнесох при родителите ми, детето ни Г. е по-спокойно и вече говори.“.

Според нотариален акт от 23.06.2020 г. чрез договор за продажба В. Г. М. и Е. М. Д. са придобили правото на собственост върху УПИ XII-166 с площ 735 кв. м. в кв. 27 на *****, заедно с построените в имота двуетажна вилна сграда и гараж със застроена площ от 40 кв. м.

Според справка за съдимост от 19.06.2026 г. Е. М. Д. не е осъждан.

2

Видно е от удостоверение от 12.12.2025 г. на Център за психично здраве – София ЕООД, че няма данни Е. М. Д. да се води на учет и да е лекуван в ЦПЗ София ЕООД от 2013 г. до момента, като поради пожар в административната сграда на ЦПЗ София и загуба на архив, не може да даде информация за преди 2013 г.

Според справка в ЕИСС Съдебно деловодство в РС Елин Пелин няма данни за образувани дело по ЗЗДН със страни В. Г. М. и Е. М. Д..

С разпореждане от 23.02.2026 г. на съдията-докладчик по НЧХД № 19/2026 г. на Софийски военен съд е прекратено производството по подадената тъжба вх. № 124/13.02.2026 г. от В.

Г. М. против Е. М. Д. и е изпратил делото по компетентност на Военно-окръжна прокуратура, тъй като е приел, че тъжбата съдържа твърдения за извършени престъпления от общ характер.

Установява се от показанията на свидетелката Е.А.Н., майка на молителката В. Г. М., че страните живеели на заедно в с. ****, където си купили къща и имали дете – момче на 4 години. Свидетелката Е.А.Н. сочи, че за пръв път разбрала, че дъщеря й В. има проблеми с Е., когато на 08.10.2025 г. видяла синини по ръцете, краката и лицето на В., както и посинено око. Предният ден (на 07.10.2025 г.), те били на рождения ден на свидетелката Е.А.Н., а побоят станал след прибирането им в собствената им къща около полунощ. В. разказала, че Е. я обиждал, псувал я „на майка“, наричал я „маймуна“ и я заплашвал, че ще й счупи главата, а детето се изплашило от скандалите. На 13.10.2025 г., след стрелби, при прибирането на В. отново възникнал скандал между нея и Е.. Свидетелката Е.А.Н. чула как Е. казва „ще ти еба путката майна“ и „дома ще те наглася“, преди да се качат в колата и да се приберат. На следващия ден, 14.10.2025 г., В. й показала синини по ръцете и краката. След празнуване в дома на свидетелката на 31.10.2025 г. на рождения ден на детето, В. отново разказала за побой, но в дома им в с. ****. Свидетелката Е.А.Н. сочи, че В. и Е. се разделили през ноември 2025 г. Съдът прецени показанията на свидетелката Е.А.Н. съобразно чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че е майка на молителката В. Г. М., като счита, че показанията на свидетелката Е.А.Н. са последователни, логични и пълни, поради което следва да се кредитират.

Установява се от показанията на свидетеля А.Г.М., че сестра му В. и Е. живеели заедно в тяхното село, като си купили къща. С течение на времето Е. започнал да пие често. На 07.10.2025 г. на рождения ден на майката на свидетеля, Е. се напил. На следващия ден А. и майка му забелязали синини по ръцете, краката и лицето на В.. Тя първоначално твърдяла, че „няма нищо“, но обяснила, че се били с Е. вкъщи. На 13.10.2025 г. свидетелят А.Г.М. видял през прозореца как Е. и В. се карат в двора. Е. обидил В. с думите „курва“ и „ще ти еба путката майна“, като й ударил шамар. Свидетелят А.Г.М. решил, че това са техни лични проблеми и не се намесил. На 31.10.2025 г., по време на рождения ден на детето, Е. пиел, а В. настоявала да си тръгнат. Свидетелят А.Г.М. сочи, че от ноември месец 2025 г. В. и Е. вече не живеят заедно. Съдът прецени показанията на свидетеля А.Г.М. съобразно чл. 172 ГПК (брат на молителката), като намира, че показанията му са последователни, логични и не се опровергават от други доказателства, поради което следва да се кредитират.

3

Установява се от показанията на свидетеля Б.А.А., че познавал Е. от 1-ви до 12-ти клас, като поддържали приятелски отношения. Свидетелят Б.А.А. сочи, че В. познава, тъй като работят в едно и също военно поделение в Мусачево. Той заемал длъжност планшетист, а тя била шофьор, като и двамата били със звание редник. Свидетелят Б.А.А. сочи, че не е забелязал промяна в поведението на В., нито физически белези по нея като синини. Свидетелят Б.А.А. сочи, че не е виждал лошо отношение между тях, като описва Е. като човек, който не е агресивен и не злоупотребява с алкохол. Свидетелят Б.А.А. твърди, че веднъж чул слух, че В. има връзка с друг техен колега Д., който може да евентуален баща на детето Г..

Свидетелят А. не може да конкретизира от кой колега е чул слуха, като сочи, че не знае дали е истина. Свидетелят А. сочи че е чул слуха преди 2-4 години, но казал на Е. едва наскоро, защото не е искал да разваля отношенията между него и В.. Съдът констатира, че показанията на свидетеля Б.А.А. не са относими към твърдените домашни насилия и не допринасят за изясняване на релевантни обстоятелства. Следва да се отбележи, че твърденията на свидетеля Б.А.А. за евентуален баща на детето Г.В.Г. са извън предмета на делото.

Установява се от показанията на К.Й.Д., че познава Е. и В., защото са от едно и също село.

Свидетелят К.Й.Д. сочи, че е посещавал веднъж къщата на Е. и В., когато те я купили преди около 5 години. Свидетелят К.Й.Д. описва къщата като двуетажна, с две тераси, и сочи, че е влизал само на първия етаж. Свидетелят Д. сочи, че не е забелязал промяна във В. през октомври 2025 г., а В. и Е. изглеждали като нормално семейство. Свидетелят Д. не е чувал да се говори за проблеми в отношенията им или за физическо посегателство, като контактите им се ограничавали до разминавания и кратки поздрави по магазините и в центъра на селото. Свидетелят Д. работи във фирма „София Мед“ в завод за производство на цветни метали, на редовна смяна, като се прибирал вечер между 16:30 и 17:30 часа и минавал покрай къщата на Е. и В.. Съдът констатира, че показанията на свидетеля К.Й.Д. не са относими към твърдените домашни насилия, а сочените от него контакти със страните били краткотрайни, като свидетелят само веднъж е влизал в къщата им преди пет години.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 8 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване на твърдения акт на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

По същество същата се явява основателна.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата. Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното 4 положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения. Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици.