Определение № 3301 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3301 гр. София, 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002901024 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата А. М. П. срещу решение № 39 от 11.01.2024г. по в.гр.д.

№ 826/2023г. на Апелативен съд София, имащо за резултат уважаване на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК и признаване за установено, че П. има задължения към „Банка ДСК“ЕАД, произтичащи от договор за текущо потребление от 01.07.2013г. за сумата 25 837.10лв. - неплатени вноски за главница, дължими за периода 20.12.2015г. - до 29.08.2019г. (до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50133/2019г. на СРС); за сумата 9 448.50лв. - договорна лихва за периода от 20.11.2014г. до 09.05.2019г. (до датата на уведомяване на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на задължението); за сумата 2 101.49лв.

- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.12.2014г. до 09.05.2019г.; за сумата 30.04лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 23.08.2019г. 28.08.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50133/2019г. на СРС.

В касационната жалба се сочи, че решението е недопустимо, очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Искането е за отмяната му и отхвърляне на исковете като недоказани и недопустими. Твърденията са, че претендираната главница, договорна лихва и 1 лихва за забава са недължими поради изтичане на давностните срокове, че тези вземания произтичат от приложение на неравноправни клаузи. Възразява се, че претендираните задължения не са установени поради нередовно водено счетоводство на банката, а заключението на приетата счетоводна експертиза почива на предположения. Изложени са доводи, че претенцията за главница е за цяла сума без да е посочена като отделни вноски; че искът е предявен на база преклудирана предсрочна изискуемост и без да са осъществени предпоставките, посочени в т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС; че поканата до длъжника не отговаря на необходимите условия, а изводите на САС относно началото и края на давностния срок са в противоречие с изискванията на чл.240,ал.4 ЗЗД във вр. с чл.114,ал.2 и чл.110,б. „а“ ЗЗД „веднага от началото на възникване на задължението“. Като неправилни се сочат и изводите на въззивния съд, основани на приложението на ТР №5/ 21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС при извършване на преценката относно момента, от който започва да тече давностният срок за претендираните от банката вземания. Оспорват се и изводите, с които съдът не е признал разпоредбата на чл.11 от договора на кредит за неравноправна, каквато е тя според касатора, тъй като чрез нея се постига събиране от банката на несеквестируеми суми.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Следва ли съдът да укаже на страните кои точно са подлежащите на доказване факти, как се разпределя доказателствената тежест и какви са последиците за волята на съда? Кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност?“ Допълнителната предпоставка е въведена с цитиране на актове на ВКС.

2/ „ Допълването с мотивите си на правната воля на страните, каквито не са постигнати при сключване на договор за заем/кредит за текущо потребление и ако това допълване води до по- неблагоприятно положение на длъжник - ФЛ, който е потребител на финансови услуги, до какъв порок води - чл.280,ал.2 или чл.281 ГПК?“ Допълнителна предпоставка не е въведена.

3/„Какъв е порокът на съдебното решение с вътрешнопротиворечиви и неразбираеми мотиви? Кога неяснотата води до нищожност и кога до 2 неправилност щом неяснотата е в резултат от смесването на два различни правни института - на длъжник и на поръчител? И прилагането по аналогия на института поръчител към института длъжник в мотивите на дадено съдебно решение до какъв порок води – нищожност, очевидна неправилност или обикновена неправилност?“ Въпросът е поставен с оглед изразеното в касационната жалба несъгласие с изводите на въззивната инстанция, която по заявеното от ответницата - кредитополучател възражение за изтекла давност, е основала разсъжденията си за началото на давностния срок за вземанията за договорна лихва и на обезщетение за забава на разясненията, дадени с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС по отношение шестмесечния преклузивен срок по чл.147,ал.1 ЗЗД за предявяване на иска срещу поръчителя.

4/ „Кой е началният момент на давността по чл.110,б.„а“ ЗЗД за връщане на потребителски заем/кредит при разсрочено изпълнение на определени вноски, всяка с фиксирана дата на изпълнение?“ Допълнителната предпоставка е въведена с позоваване на решението по т.д.№ 237/2019г. на 2 т.о. на ВКС.

5/ „Неприлагането на чл.113 изр.второ в редакцията ДВ бр.100/2019г. спрямо висящи, неприключили дела и спорове, до какъв порок води - очевидна или обикновена неправилност, тъй като е свързана с движението на делата, тяхната подсъдност и има значение на правото на иск? Какъв е порокът на съдебно решение, постановено по специалния ред, вместо по общия, когато длъжникът е физическо лице-потребител?“ Обжалващата страна се позовава на определение № 34 от 20.01.2022г. по гр.д.№ 1539/2021г. на 4 г.о. на ВКС по отношение на допълнителните процесуалноправни средства за ефикасност на защитата на потребителите, регламентирани от разпоредбата на чл.113, изр.второ ГПК.

6/ „Какъв е порокът на съдебното решение, с което не се признава като нищожна клауза, предварително оформена от страна на кредитора по договор за заем/кредит, върху съдържанието на която длъжникът не може да влияе и когато тя е съставена в нарушение на императивните правила на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД?“ Твърдението е, че САС не е признал за нищожна клаузата на чл.11 от договора, която според касатора допуска прихващане за месечна вноска от несеквестируеми вземания и влиза в противоречие с ТР №2/2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3

В писмен отговор „Банка ДСК“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съдилищата са приели за безспорно установено сключването на договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2013г., въз основа на който на ответницата е предоставен кредит от 34 800лв. със срок на издължаване 120 месеца при първоначално уговорена лихва 8.45% годишно при изпълнение на условието по програма „ДСК-Престиж плюс“. Съгласно ОУ на договора, при забава повече от 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем.

Съдилищата са приели, че предсрочната изискуемост е настъпила на датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя - 09.05.2019г. и това обстоятелство е настъпило преди подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение на дата 29.08.2019г.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни. По отношение на претенцията на банката за падежирала и за предсрочно изискуема главница е съобразила обстоятелството, че за вноските за главница до 20.11.2015г. (в общ размер 5 530.20лв. за периода 20.12.2014г. 20.11.2015г.), е била издадена предходна заповед за изпълнение и изпълнителен лист (ч.гр.д.№ 75018/2015г.на СРС), поради което за дължими в настоящия процес са приети погасителни вноски за главница след 20.11.2015г. След приспадане от предоставената сума от 34 800лв. на заплатените от ответницата 3 432.70лв. и на сумата, за която кредиторът предходно се е снабдил с изпълнителен лист, искът по отношение на главницата е приет за основателен в размер на 25 837.10лв. - сумата, за която е уважен и от първоинстанционния съд. Като неоснователно съставът на апелативния съд е приел възражението за погасяване по давност на вземането за главница при твърдение на ответницата, че обективно предсрочната изискуемост е настъпила на 20.09.2013г., а петгодишният давностен срок тече от 20.10.2013г. и изтича на 20.09.2018г. - преди връчване на поканата за обявяване на предсрочната изискуемост. Обосновано е, че погасителният давностен срок за главницата - за погасителните вноски за периода 20.12.2015г. до 29.08.2019г. е 5 годишен и до подаване на заявлението по 4 чл.417 ГПК, с което давността се прекъсва, той не е изтекъл. За неоснователно е прието възражението на въззивницата П. за погасяване по давност на правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на остатъка от кредита, която възможност е уговорена в чл.19.2,изр. първо от ОУ при допусната забава в плащания на главница/и или лихва над 90 дни.

Съображенията на въззивната инстанция са основани на т.18 на ТР №4/2014г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС – за да стане вземането на банката предсрочно изискуемо, не е достатъчно осъществяването на предвидените между страните предпоставки за това, а е необходимо отправянето на волеизявление от кредитора до кредитополучателя, че упражнява това свое право, което волеизявление следва да се достигнало до своя адресат. Обсъдено е, че след като волеизявлението на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до ответницата на 09.05.2019г. и към момента на завеждане на делото - 29.08.2019г. с оглед датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, не е изтекъл установеният в нормата на чл.110 ЗЗД давностен срок.

По отношение на претенцията за договорна възнаградителна лихва са счетени за нищожни като неравноправни уговорките от договора, даващи право на банката едностранно да променя лихвата при промяна на БЛП.

Клаузата в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, представляваща дължимата от кредитополучателя цена по договора за кредит, е приета за действителна в първоначално уговорения размер от 8.45%. Посочено е, че тази лихва се дължи до датата на обявяване на предсрочната изискуемост от датата на установената и претендирана от банката забава - 20.11.2014г. и е в размер на 9 448.50лв.

По подадената от банката въззивна жалба, съставът на САС е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че погасени с изтичането на тригодишна давност са вземанията за лихви с падеж три години преди подаване на заявлението, а дължими са тези за периода 29.08.2016г. 09.05.2019г. За неправилни са приети и изводите на първоинстанционния съд за погасяване по давност на вземането за претендирани лихви за забава за периода преди 29.08.2016г.

По съображения, че приложение относно момента, от който започва да 5 тече давностния срок за тези вземания, следва да намери разрешението, дадено в ТР №5/21.01.2022г. по тълк.дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция е приела, че той тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост. Според въззивния състав основателни са доводите на банката, че този срок в случая тече от момента на обявяване на предсрочната изискуемост - 09.05.2019г. и тъй като искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението 29.08.2019г., уваженото от първоинстанционния съд възражение на ответницата за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви, е неоснователно.

С тези съображения е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск относно договорната лихва за сумата над 5 119. 24лв. до 9 448. 50 лв. (т.е. за периода от 20.11.2014г. до 28.08.2016г.) и е постановено уважаването на иска до този размер; отменено е решението и в частта за отхвърляне на предявения иск относно обезщетението за забава над уважения размер от 1 524 лв. до пълния предявен размер от 2 101. 49 лв. (т.е. за периода 20.12.2014г.28.08.2016г.) и искът е уважен за сумата 2 101.49лв. Потвърдено е решението в частта за уважаване на иска по отношение на договорната лихва до размер на 5 119.24лв. (т.е. за периода от 29.08.2016г.- до 09.05.2019г.) и за уважаване на иска по отношение на обезщетението за забава в размер на законната лихва до размер на 1 524 лв. (т.е. за периода 29.08.2016г.-09.05.2019г.).