Решение № 109 от 16.08.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. К.А., 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.А., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и Ч. година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500128 по описа за 2024 година

С решение № 32/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 146/2022 г. по описа на Районен съд - М., е признато за установено на основание чл. 21, ал. 4, т. 1, предл.2-ро, във връзка с ал. 3 от СК спрямо Е. А. С., че Ф. Ш. С. е индивидуален собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в с.

Г., ул. „Ч.” № *, общ. М., обл. К.А., представляващи: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 28,60 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 21 кв.м., построени въз основа на учредено право на строеж върху УПИ II с пл.сн. №2 в кв.9 по ПУП на с.Г., община М., целият с площ от 600 кв.м., при граници на УПИ: улица, мера, УПИ I и УПИ, поради липса на съвместен принос.

С решението Е. А. С. е осъден да заплати на Ф. Ш. С., сумата в размер на 2122.04 лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение останал въззивникът Е. А.

С., който чрез представителя си по пълномощие адв. Е. К. – П., го обжалва като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Счита, 1 че първоинстанционният съд е формирал лаконични и противоречиви мотиви, с които приел за доказано от ищеца, че при придобиването на имота отсъства съвместен принос - продължително отсъствие в чужбина, липса на вложен труд, грижи за децата и работа в домакинството, както и грижи по отношение на прехвърлителите на имота - родителите на ищцата. В жалбата се сочи, че съдът приел за успешно оборена от страна на ищцата презумпцията, установена в чл. 21, ал. 2 от СК и за доказана липсата на съвместен принос за придобиване на имота, единствено чрез кредитиране показанията на свидетелите от страна на ищцата. Твърди се, че съдът обсъдил гласните доказателства по делото, без да подложи същите на критичен анА.з и да ги съпостави с приложените по делото писмени доказателства в контекса на въведените с отговора по чл. 131 от ГПК възражения относно приносът му смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК (влагане на материални средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството), за придобиването на процесния имот, както не съпоставил възприетите гласни доказателства, приетите писмени доказателства и СПЕ, които опровергавА. твърденията на ищцата.

Въззивникът счита, че първоинстаннционният съд достигал до погрешни и необосновани изводи относно обстоятелствата, че не вложил труд, грижи за децата и работа в домакинството, поради което уважил предявения иск по чл. 21, ал. 4 от СК като основателен и доказан. Сочи още, че съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК - възможна тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото. Като възможни заинтересовани свидетели определя всяко друго лице, което има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Във всички случаи, свидетелят се явявал заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него възникнала опредЕ. облага или отговорност (различни хипотези на евентуална симпапия/антипатия спрямо някоя от страните, обвързаност, родствени връзки. отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр.). Счита, че съдът е длъжен да извърши преценка на обективността на свидетеля като изключи заинтересоваността и предварителната му предубеденост да повлияят на достоверността на показанията му. Счита, че съдът следвало да подходи със засилена критичност, като преценката се обсъжда съвкупно с целия доказателствен материал по делото, по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. В тази връзка за него останало неизяснено обстоятелството, защо се 2 кредитират свидетелските показания на св. Е.. М. (дъщеря на страните) и Х.

М. (майка на ищцата, прехвърлител и ползвател на процесния недвижим имот), които били явно заинтересовани от изхода на спора и без същите да са анА.зирани в контекста на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Сочи се, че свидетелските показания на св. Е.. М. и на св. Х. Х. М., дадени в проведеното на 11.10.2022 г. открито съдебно заседание, че не предоставял никакви средства за подпомагане на семейството си, се опровергавА. напълно от приетите по делото и неоспорени от ищцата писмени доказателства (под № 1 и №2 в отговора по чл. 131 от ГПК - нареждания за парични преводи от ответника до ищцата).

Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не обсъдил в мотивите си приетите и неоспорени СПЕ № 2 и № 6, с които се опровергавА. напълно свидетелските показания на св. Х. М. за липсата на принос за придобиване на процесния имот, както и непредоставяне на издръжка и гледане по отношение на прехвърлителите Х. и Ш. М.. Именно от СПЕ №6 се констатирало обстоятелството, че въззивникът съпроводил тъста си при приемането му в УМБАЛ „Александрвска“, оформяйки с почерка си необходимите медицински декларации при приемането на Ш. А., а в последствие продължил да полага грижи за здравословното състояние на прехвърлителите, като водил тъщата и тъща си на лекар - обстоятелство, което се признавало от св. Х. М., но останало необсъдено от съда.

С приетата и неоспорена СПЕ №2 се опровергавА. напълно свидетелските показания на св.М. по отношение извършваните подобрения в процесния имот. Именно от заключението на вещото лице се установявало, че подписът и ръкописният текст, положени под документа предмет на изследване - Молба за разрешение за строеж с вх. № 94-III-3504/07.08.2007 г. са положени от Е. С.. Счита, че ако подложи на критичен анА.з посочените по-горе свидетелски показания, съдът би достигнал до извод, противен на формирания.

В жалбата се твърди, че съдът постановил решението си в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от СК. Изводите на съда били необосновани и противоречащи на доктрината и трайната съдебна практика при прилагане на разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от СК. Ищцата не доказала безспорно липсата както на пряк, така и на косвен принос от страна на ответника при 3 придобиването на процесния недвижим имот, в партимониума на СИО по силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със запазено вещно право на ползване, обективиран в Нотариален акт № 92, том 1, рег.№1438, н.дело № 92/2009г. на Д. К.-С., Нотариус вписан под № *** в регистъра на НК, с район на действие PC М..

Сочи се, че съдът приел за доказана твърдяната „фактическа разляла” на страните, въз основа на което формирал необосновани изводи, че ответникът отсъства почти напълно от страната и средствата, които изпращал му били връщани обратно в Кралство Нидерландия”. Тези изводи счита за правно необосновани и противоречащи на здравата житейска логика, тъй като не само, че той бил принуден да полага труд далеч от семейството си, за да подсигурява необходимите финансови средства за адекватната му издръжка (видно от приетите по делото писмени доказателства), но и предоставял дължимата престация и на прехвърлителите си, осигурявайки средства и организирайки лечението им в лечебни заведения. За да се изключи приноса на единия съпруг в придобиването на предмета на СИО следвало да се докаже пълната липса на принос в трите форми, посочени в чл. 21, ал. 2 от СК, тъй като законът не изисквал равен принос на двамата съпрузи за възникне на съпружеска имуществена общност. В този смисъл сочи Решение № 1372 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5932/2007 г., II г. о., с което е прието, че „самият факт на разделно живеене не може да се приравни на фактическа раздяла, когато съпругът работи в друго населено място или друга държава.

Брачната изневяра само по себе си също не е факт, който обуславя извод за фактическа раздяла“.

Твърди, че прякото му материално съдействие се изразявало в предоставяне на парични средства на съпругата му, за обезпечаване на прехвърлителите на процесния имот, а косвеното съдействие се доказвало чрез облагородяването на същия - лично и чрез трети лица, финансирайки различни СМР ( разпит на свидетелят Е. Н. М., проведен на 11.07.2023 г.). Ето защо, счита за неправилен извода на съда, с който се приемА. за доказани твърденията на ищцата за липсата на пряко материално съдействие за придобиване на процесното имущество от негова страна.

Сочи подробни съобрлажения за това, че били безспорно доказани от негова страна твърденията му за построяване на гаража; поемането на всички 4 разходи, свързани с имота (такси, данъци, ток, вода, поддръжката на имoтa, ремонтни дейности), полагането на грижи за здравето на прехвърлителите (доколкото му позволявало времето, тъй като работел в чужбина, но водел същите по лекари - обстоятелство, което се признавало от св. Х. М.); облагородяването на имота, което било изцяло осъществено от него.

Продължителното му отсъствие от страната не обосновавало твърдението на въззиваемата, че страните се намирА. във фактическата раздяла след придобиване на собствеността. В хода на процеса се доказало безспорно, че ответникът не е напускал семейното жилище, нито семейството си, а бил принуден да живее далеч от семейството си, със съпровождащите го лишения, за да издържа финансово разширеното си семейство, което се подкрепяло и от приетите по делото писмени доказателства под №1 и №2 към отговора на исковата молба, от които било видно какви финансови средства е изпращал ежемесечно на ищцата за издръжката на семейството. От приложените по делото писмени доказателства (данни за осигуряване на ищцата за периода от 1997 г. до март 2019 г.) се доказвало, че доходите на ищцата не били достатъчни да поеме финансовата издрьжка на семейството си, в т.ч. и на своите родители.

Твърди, че до прекратяването на брака си с ищцата, въззивникът стриктно изпълнявал задължението си по договора, като предоставял достатъчно финансови средства за обезпечаване на разширеното си семейство и полагал лично грижи за прехвърлителите, поради което значението и формите на приноса за възникването на общността следвало да се тълкуват и преценяват не в неговото количество, а в неговото качество, което не сторил първоинстанционния съд.

Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата Ф. Ш. С., чрез пълномощник, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че по безспорен начин е установено, че ищцата сама и с изцяло свои лични усилия и средства изпълнявала задълженията си по договора за гледане и издръжка, срещу които е прехвърлено правото на собственост върху процесният имот и което изключвало всякакъв принос на 5 ответника. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът Е. А. С., чрез своя представител по пълномощие, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Въззиваемата Ф. Ш. С., чрез своя представител по пълномощие, поддържа изложени в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по повод подадената жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Пред първоинстанционния съд от Ф. Ш. С. е предявен против Е. А. С. иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК.

Безспорно е установено по делото, че на 26.02.1997г. в гр. М. страните сключили граждански брак, за което бил съставен Акт № */******* г. на Община М.. По време на брака им се родили две деца - Е.. Е. С. и Е. Е. С..

Установено е също, че с решение № 217 от 28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 148/2019г. по описа на Районен съд - М., този брак е прекратен по вина на ответника. Родителските права по отношение на непълнолетното тогава дете Е. Е. С. били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, а семейното жилище недвижимият имот, предмет и настоящото производство, е било предоставено на Ф. Ш. С.. С Решение № 103 от 10.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 37/2020 г. по описа на Окръжен съд – К.А. е потвърдено решение № 217 от 28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 148/2019г. по описа на Районен съд - М..