Решение № 213 от 21.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Гергана Ив. Б. Петрова като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20215330110849 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Постъпила е искова молба от Б. М. Б., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на Н.Ц.Ч., с ЕГН: **********, срещу Ц.В.Ч., с ЕГН: **********. С решение № 2034/08.06.2015 г. по гр. д. № 5584/2015 г. по описа на РС-Пловдив, V бр. с., бракът на ищцата с ответника е прекратен, като на нея е предоставено упражняването на родителските права върху детето им Н.Ц.Ч., роден на *** г. Със същото решение ответникът е бил задължен да плаща на сина си, чрез майката, месечна издръжка в размер на 100,00 лв., начиная от 08.06.2015 г. до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата. Ищцата и детето живеели заедно на посочения в исковата молба адрес в *** ***. Ищцата изцяло се грижила за сина си. От определяне на издръжката през 2015 г., до настоящия момент били изминали повече от 6 г., детето вече било на *** г., ученик в *** клас в *** „*** ***“ *** ***. С възрастта са нараснали и нуждите на детето. То имало желание да учи в п. е. г. и х. н. ч. у. по м., а от *** кл. започнало у. п. б. и л., освен това детето посещавало е. ц. „*** ***“ в *** ***. Детето се подготвяло с. з. п. у., а вече се очаквали резултатите от и., к. д. п.. Всичко това било свързано с много 1 средства, които ищцата подсигурявала. Синът им ползвал мобилни приложения, с оглед подготовката за училище, които отново се заплащали от ищцата - приложението „Уча се“, за което плащала около 180 лв. Създала му условия за подготовка в дома, закупила му компютър, други вещи, необходими за дете на неговата възраст. Детето било винаги облечено според сезона, закупуването на дрехи, обувки и други необходими вещи било свързано с доста средства. Ищцата успявала да се справя, като периодично успявала да получи помощ и от своите родители, дори се наложило да изтегли потребителски кредити, за да си помогне за разходите на семейството. Ищцата разговаряла с ответника да помогне финансово за у. на детето, като искала от него да си поделят наполовина стойността им, без съдебни дела, но той категорично отказал. Определената издръжка в размер на сто лева била крайно недостатъчна да покрие месечните нужди на сина им сега. Според ищцата, да заплаща на сина си издръжка в размер на 500,00 лв. не би затруднила ответника, тъй като същия, съгласно приложената справка, разполагал с недвижими имоти, от които получавал доходи. Затова ищцата изразила молба на основание чл. 150 от СК да бъде изменено описаното погоре решение, като се увеличи месечната издръжка на 500,00 лв., начиная от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване. Постъпил е отговор на исковата молба от Ц.В.Ч., съгласно която подаденият иск по чл. 150 от СК е допустим, но неоснователен по размер и основание. Исканият размер от 500 лв. месечна издръжка бил прекомерно завишен и неоснователен. Ответникът бил б. и не получавал редовни доходи, поради което тази издръжка му била непосилна.

До *** г. ответникът получавал доходи от наем на офис, намиращ се на ул.

„***“ в *** ***, но впоследствие се наложило да продаде офиса, като с част от парите осигурил жилище з. *** си, а именно ателие с площ от 28,8 кв.м., а с останалата част от дохода на офиса се издържал и до днес. От другите два имота, които притежавал, не можел да получава доходи, тъй като в единия от тях ж. *** ***, а в другия, който бил с площ 42,84 кв. м., ж. *** ***.

Придобиването на апартаментите му на етап „право на строеж“ било финансирано чрез продажба на притежаван от ответника друг имот.

Ответникът живеел в апартамент на с. н. с н. п. на бул. „*** ***“ с площ от 44,53 кв. м. Ответникът не бил съгласен с твърденията в исковата молба, че ищцата изцяло сама се грижела за сина им и сама понасяла разходите за 2 издръжката му. След прекратяването на брака им през 2015 г. ответникът не бил спирал да полага грижи за сина им и се стараел да бъде с него извън определения с решението за развод режим на лични отношения. През 2015 г., когато с. и. с. р. и б. п. в б., о. б. н. п. п. в. н. л. м., а след и. и. с. и. ж. п. б. около месец и половина, докато се и. н. и з. м. у.. Ответникът бил създал в дома си условия синът му да се чувства добре, да има свое място, където да държи свои лични вещи, както и обувки, дрехи, осигурени от ответника.

Преди обявената пандемия през 2020 г., ответникът всяка година организирал празнуването на рождения ден на сина си в детски клубове, като заплащал разходите за празника. Организирал и заплащал разходите за почивките на бащата с детето в България и в чужбина. През 2018 г. и 2019 г., по инициатива на ответника, синът им бил воден да тренира *** в к. „***“ и *** във ф. а. “*** ***“ и *** о. „***“. Всички разходи в тази връзка били заплатени от ответника. При посещенията на сина му в дните, определени в режима на лични отношения и извън тях, с п. н. п. м., к. з. с о. с. и. с. с н. с. д., о. и д. н. в.. Всички тези разходи били направени наред с редовното изплащане на издръжката в размер на сто лева. По повод на тази издръжка през 2016 г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК, което било прекратено през 2017 г., поради недоказаност на обвиненията. Не отговаряло на истината това, че ответникът бил отказвал да п. р. з. ч. у. н. с. с.. Ответникът твърди, че ако съдът уважи изцяло претенцията за изплащане на издръжка в искания размер, ще се наложи да продава имущество, за да осигури плащането на издръжката и отделно на това да се грижи за сина си и собствената си издръжка. Ответникът е изразил несъгласие срещу изготвянето на социален доклад от ДСП-***, тъй като искането е несъотносимо към настоящия спор. Изменението в размера на издръжката не попада в хипотезите уредени в гл. 10 от СК относно случаите, в които ДСП изготвят становище и доклади. За това е изразена молба, да бъде отхвърлен предявения иск за плащане на месечна издръжка в размер на 500,00 лв., като неоснователен и недоказан. Изразена е молба за приемане на доказателства, присъждане на направените разноски и допускане на с..

Процесуалният представител на ответника е поискал да се добави към отговора в случай, че бъде осъден ответника да заплаща издръжка в размер, който е преценен от съда или в размер на 200,00 лв., тя да бъде заплащана от датата на постановяване съдебното решение, защото от датата на исковата 3 молба са плащани вече издръжки с друг размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, че Н.Ц.Ч., с ЕГН: **********, е дете на Б.М.Б., с ЕГН: **********, и Ц.В.Ч., с ЕГН: **********, за което е приложено към делото и копие от удостоверение за раждане на детето.

Видно от представеното Решение № 2034 от 08.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5584/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив, V брачен състав, ответникът

Ц.В.Ч., с ЕГН: **********, е осъден да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Н.Ц.Ч., с ЕГН: **********, чрез неговата майка Б.М.Б., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 100,00 лв.

/сто лева/.

Съгласно разпита на допуснатия с. н. и. с. В.В.Н. на *** години, без родство със страните – к. и п. на ищцата, последната полага всички грижи за детето, като дори е изтеглила кредит в размер на 10000 лева, за да успее да го п. з. к. с. *** клас. Бащата плащал издръжка, без да полага други грижи за детето и без да помага в извънредните разходи за нуждите на детето. Такива разходи имало, както във връзка с обучението му/д. ч. у./, така и з. з. н. д., к. и. д. о., н. с. о. п. с.. Освен това п. п. н. б., к. б. м. с. и майката се затруднявала.

Наложило се да се купи нов телефон на детето, но бащата не помогнал и за това – купила го майката. С. твърди, че майката на ответника живее в *** ***.

Ответникът преди се чувал рядко с детето си, но след завеждане на настоящото дело често контактувал с детето и го занимавал с исканията на ищцата, като му искал мнение. Наложило се ищцата да води детето на п., защото детето се травмирало от тези подробности по делото, с които изобщо не се налагало да бъде занимавано. Преди години детето било на почивка в *** с баща си и на един от рождените си дни. Тогава бащата бил купил дрехи на детето, които то не харесвало и не носело. Според с., по информация от ищцата, ответникът имал допълнителни доходи от недвижими имоти, които притежавал, и б. м. не живеел в негов апартамент.

Съгласно разпита на допуснатия с. н. о. с. И.Х.Х., на *** години, без родство със страните, който познавал от *** години. Според неговите впечатления, бащата се грижел за детето, колкото му било отредено. Детето 4 било постъпило в „*** ***“ с в. н. л., като т. п. д. и. о. р. с.. Когато било и. о. б., детето живяло при баща си, д. се в. н.. Бащата записвал детето на различни спортове, като плащал таксите за това. Заедно двамата били на почивка няколко пъти – в България и в чужбина. Ответникът няколко пъти организирал празненства за рождения ден на детето – в заведения и на планина. С. знаел, че ответника притежава два апартамента и ателие. М. на ответника, която ж. н. с. н. с п. в *** ***, н. п. в а., к. о. в *** ***. С. не знаел да има случай, в който ответникът не бил търсил детето около година, поради скарване между двамата. Знаел за случай, в който детето не било давано на ответника от ищцата, като бил заедно с ответника, когато бил подавал сигнал в полицията и прокуратурата по тази причина. Бащата бил търсил д. с. з. з. н. д.. Той периодично давал на детето пари в брой, за да си купи, каквото му е нужно. Ответникът купувал необходимата спортна екипировка на детето, плащал в ресторанти, когато били заедно. Детето било ходило на море само с баща си. Преди Ковид-пандемията детето ходело в. *** к. „***“ и в друг в ж.к.“***“, т. б. на *** *** в ***.

Съдът кредитира показанията на разпитаните с., като взе предвид, че ищцовата с. в по-голямата част от показанията си пресъздава информация, получена от ищцата, а другият с. споделя предимно собствените си възприятия от отношенията на страните.

Според заключението от изготвения по делото социален доклад, към момента базовите потребности на детето от дом, храна, облекло, медицинско обслужване, контакт с връстници, се посрещат от майката. Според майката, режимът на лични отношения между детето и бащата не се спазва, защото бащата не се възползва изцяло от него. Необходимо е размерът на издръжката да бъде актуализиран, като се съобрази с възрастта и потребностите на момчето за осигуряване на финансова стабилност в ежедневието му.

Съобразно приетите по делото справки от НАП-***, ищцата има сключен трудов договор с „*** ***“***-*** *** *** от *** г., с основна заплата 1250,00 лева, където последно е била осигурявана на 1877,77 лева. Тя е собственик на земя и сграда в *** ***, като не притежава собствено МПС.

Ответникът няма регистриран трудов договор, притежава три недвижими имота – земя и сгради, в *** ***, както и едно МПС – лек автомобил „Тойота Ярис“, като няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения 5 на ответника.

Видно от Удостоверение № ***-***-***/*** г. по описа на *** *** „*** ***“-*** ***, Н.Ц.Ч. е бил ученик там в *** клас през учебната 2020/2021 г..

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.