Решение № 36 от 11.09.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Чепеларе, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Н.Г. като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20265450100090 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Б.

И. М., ЕГН **********, с адрес гр.Ч., ул. „****“ №** чрез адв. Т. Ц. от САК, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", с която са предявени следните съединени установителни искове:

1) с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 вр. с чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит № ****** от 05.08.2025 г. сключен между Б. И. М. и „Кредисимо" ЕАД, поради противоречие със закона; и 2) с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 05.08.2025 г. сключен между „АЙ ТРЪСТ" ЕООД и Б. И. М..

В исковата молба се излагат твърдения, че на 05.08.2025 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, е сключен Договор за потребителски кредит № ******.

Потребителският кредит е с размер на главницата 6000 лв. платими на 20 вноски, като целия размер на заема е 9 328,86 лв., а лихвата е 3 328.86 лева. На същата дата, 05.08.2025 г., между ищеца и „Ай тръст" ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Съгласно б. а) от Договора за предоставяне на поръчителство, потребителят е подал заявление за потребителски кредит, като е подписал потребителски кредит. По силата на 1

Договора за потребителски кредит „Кредисимо" ЕАД се задължава да предостави на Потребителя кредит в размер на 6000 лв. със срок на погасяване 10.04.2027 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията на Потребителя по Договора за потребителски кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото от Потребителя заявление е одобрено от Кредисимо съгласно реда и сроковете, уговорени в Общите условия за предоставяне на кредити. Съгласно чл.1, ал.2 от Договора за поръчителство Потребителят дължи възнаграждение на Поръчителя, като съгласно чл.8, ал.1 възнаграждението е уговорено в Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно чл. 8, ал.4 от Договора за поръчителство Потребителят има право да заплаща възнаграждението или по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо" ЕАД, като банковата сметка на „Кредисимо“ ЕАД, е изрично посочена с IBAN, а в договора изрична банкова сметка на поръчителя не е предоставена.

Дължимата сума по договора за поръчителство към „Ай тръст“ ЕООД е 2416.03 евро или 4725.36 лв., което е видно и от общия погасителен план, качен в сайта на „Кредисимо" ЕАД.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11. ал. 1. т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото не сочи действителния годишен процент на разходите, а при коректното му определяне, то той надвишава допустимия размер от 50%. Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, въпреки, че тези разходи са известни на кредитодателя, като стремежът му по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

На същата дата ищецът е сключил договор за поръчителство с втория ответник, като фактически не му била предоставена възможността да кандидатства без да предостави поръчител или да избере друг поръчител освен фактически предварително избрания от Кредитодателя „Ай Тръст“ ЕООД, на който самият кредитодател е едноличен собственик на капитала.

Макар договорът за кредит и договора за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по договора за поръчителство следва да се разглеждат съвкупно и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвидената сума в договора за гаранция (поръчителство) представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването на понисък от действителния ГПР, представлява невярна, некоректна информация относно общите разход и по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за 2 потребителски кредит е неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО.

На следващо място твърди, че престациите на страните по договора за гаранция (поръчителство) са нееквивалентни, с оглед размера на отпуснатия заем и размер на възнаграждението за поръчителство. За поръчителя се създава задължителен разход в размер почти колкото самия кредит, който разход не може да бъде избегнат, без да се изгуби възможността да се получи бързият кредит. Същевременно гарантът получава едно голямо по размер възнаграждение, с което се обогатява за сметка на потребителя, без да предоставя реална услуга, защото дали изобщо ще се търси отговорност от солидарно отговарящия поръчител зависи изцяло от преценката на кредитора.

Тази преценка на кредитора е пряко обвързана с обстоятелството, че самият той и гарантът, са в трайни търговски отношения, както и с обстоятелството, че и двете дружества са част от една и съща финансова група (общоизвестно обстоятелство, установимо от електронните страници на двете дружества), тъй като "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от двамата ответници, с които се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват твърденията в исковата молба относно сключването на Договор за потребителски кредит № ******/05.08.2025 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца, в качеството му на кредитополучател и че във връзка с обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 05.08.2025 г. между ищеца в качеството му на потребител и „Ай Тръст“ ЕООД.

Не се оспорват твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, което се обосновава с аргументи, че същото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. На следващо място, размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Дори и да е налице свързаност на двете дружества – ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на кредитодателя, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност 3 на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД. Това е така, тъй като сам по себе си договора за поръчителство, поражда за ищеца единствено права и поставят същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на кредитодателя, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. По тези съображения молят за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В срока за отговор на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД в условията на евентуалност, в случай че съдът обяви договора за кредит и договора за поръчителство за недействителни, е предявен насрещен иск с правна квалификация чл. 23 от ЗПК за заплащане на сумата 3067,75 евро, представляваща чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит №******/05.08.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, към датата на депозирането на настоящия отговор не е изпълнил падежиралите си задължения спрямо кредитодателя по кредитното правоотношение и понастоящем е в забава. Към датата на депозиране на настоящата искова молба кредитополучателят не е извършвал плащания за погасяване на дължимите суми по процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Предвид гореизложеното, към датата на изготвяне на настоящата искова молба са дължими и неплатени поради настъпил падеж следните суми: 881.09 € за падежирала главница по месечни погасителни вноски за периода от 10.09.2025 до 10.04.2026 г., включително по погасителния план; 857.93 € за падежирала договорна възнаградителна лихва по месечни погасителни вноски за периода от 10.09.2025 до 10.04.2026 г., включително по погасителния план.

Заявява, че въз основа на гореизложеното и на осн. т. 3.2 от р. X „Забава.

Предсрочна Изискуемост“ от приложимите към договора за кредит Общи условия, „Кредисимо“ ЕАД с настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост на цялото непадежирало и непогасено задължение за главница (за периода от 10.05.2026 г. до 10.04.2027 г. по погасителния план, възлизащо в размер на 2186,66 €) по договора за кредит поради неплащане в срок на описаните по-горе задължения. По тези съображения моли за уважаване на предявения в условията на евентуалност насрещен иск.

4

В срока по чл.131 от ГПК ответника по насрещния иск, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който признава иска за претендираната чиста стойност на главницата. Моли да не бъде осъждан за разноски, тъй като същият не е дал повод за завеждане на насрещния иск. На основание чл.241 ГПК моли в случай, че бъде постановен осъдителен диспозитив, изпълнението на задължението да бъде разсрочено на равни части по 30,68 евро месечно, или по друг разумен начин, с оглед имотното състояние на М..

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа с писмена молба от пълномощника му адв. Т. Ц., както и подаденият отговор на насрещния иск. В случай на уважаване на насрещния осъдителен иск, е направено искане за разсрочване на задължението на основание чл.241 ГПК. Претендира разноски за осъществената безплатна правна помощ.

Ответникът, чрез упълномощения юрк.В.Т. оспорва иска по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Поддържа предявения насрещен иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното: