Решение № 499 от 12.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Благоевград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова при участието на секретаря Здравка Я. като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500844 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 4840/26.05.2026 г., подадена от М. Г. К., ЕГН **********, чрез особен представител адв.С. Я., с адрес за получаване на книжа и съобщения гр.Петрич, ул.„***“ № 12, насочена срещу решение № 156/24.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 317/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е признато за установено, че М. Г.

К. дължи на "Електрохолд Продажби" АД, ЕИК 175133827, сумите за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 968/25.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 1490/2024 г. по описа на Районен съд-гр.Петрич, а именно: сумата 3 658.26 евро с левова равностойност 7 145.94 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за мрежови услуги за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа за периода от 01.10.2022 г. до 31.07.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 25.09.2024 г. до окончателното й погасяване; и сумата 427.65 евро с левова равностойност 836.42 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница 1 за периода от 25.11.2022 г. до 12.09.2024 г.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и неоснователност на обжалваното решение, за произнясянето му при едностранчиво тълкуване на доказателствената маса по делото. Като неправилен са определя извода на РС, че са налице съществуващи облигационни правоотношение между страните, на база които ищецът е начислил единствено такса за достъп до разпределителната мрежа. Обръща се внимание, че първоначално пред РС е открито производство по проверка автентичността на подписа, положен от М. К. в договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210025834215/14.02.2012 г. и споразумение № 6008635963/14.02.2012 г., но в о.с.з. от 23.03.2026 г., съдът е отменил тези свои определения от 28.01.2026 г. с мотив, че на база съдържанието на представените от ищцовата страна писмени доказателства за установяване съществуването на облигационното правоотношение между страните, по делото вече са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства относно соченото обстоятелство. Изразява се становище, че ищеца не е представил доказателства, с които да се установи съществуването на облигационно правоотношение между страните.

Заявява се, че е налице нарушение правата на ответника като потребител, което възражение не е разгледано от РС, както и наведените доводи за нищожност на договора поради противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави. Сочи се, че условията по процесния договор, както и на ОУ към него, не са индивидуално уговорени, поради което и предвид факта, че съдържат неблагоприятни за потребителя задължения, те са противоправни.

Отбелязва се, че от приетата по делото СТЕ се установява, че електроподаването към обекта е прекъснато в точката на захранване от мрежата, т.е. процесната партида не е свързана кьм електропреносната, мрежа, не е налице напрежение на електромера и абонатът няма физически достъп до помещението, където е изключено напрежението. Въпреки това обаче ищеца е продължил да начислява услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ и да съставя фактури на това основание, при все че абоната реално не потребява тази услуга.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да постанови съдебен акт, с който да отмените изцяло като неправилно и незаконосъобразно 2 решението на РС-Петрич по гр.д.№ 317/2025 г. и да възложи разноските по делото на „Електрохолд продажби“ ЕАД.

В законоустановения срок за отговор на жалбата, такъв е постъпил от „Електрохолд продажби“ ЕАД. С отговора се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.

Обяснява се, че се касае за небитов клиент, за възсникване на праоввотношение с който се изисква писмена форма, която в случая е спазена.

Обръща се внимание, че въззивникът е титуляр на процесната партида от поне 15 години и не е подадено от него заявление за закриването й. В този смисъл се обосновава становище, че е налице облигационно правоотношение между страните. Като допълнителен аргумент се сочи, че този факт е установен и в други съдебни производства между същите страни, по които съдебните решения са влезли в законна сила - гр.д.№ 868/2018 г. на PC Петрич, в.гр.д.№ 316/2020 г. на ОС Благоевград, Определение № 60631 от 13.09.2021 r. no гр.д.

№ 1069/2021 г. на ГО-IV на ВКС.

Относно възникване на процесните задължения се заявява, че за процесиите периоди, обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа, като последната е поддържана в готовност във всеки един момент да може да достави ангажирания за клиента капацитет от З60 квт. мощност, което е свързано с разходи за поддръжка на мрежата, за които разходи държавния регулатор/КЕВР/ е определил цена, която се дължи от всички небитови клиенти с присъединени към мрежата обекти.

Обяснява се, че за процесния период, имотът на ответника е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и са му били предоставяни мрежови услуги „достъп до електроразпределителната мрежа", като от заключение на експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че имот в с.Чучулигово, общ.Петрич с клиентски № 210025834413 е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на оператора на мрежата, тъй като същата е достигала до границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа, където потребителя получава електрическа енергия по договора за продажба.

Въззиваемият се позовава на заключението на вещото лице, че осигуряването на посочената мощност дори и без електроподаване представлява технически ангажимент за електроснабдителното дружество, което се компенсира именно 3 с паричната стойност на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа.

С оглед на това, от съда се иска да остави без уважение въззивната жалба като потвърди решението на Районен съд Петрич по гр.д.№ 20251230100317. както и да присъди на дружеството разноски за производството пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат направените с въззивната жалба и отговора към нея съответно искания и възражения.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл.272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение.

4

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявените искове, произнасянето на РС-Петрич, по които е предмет на въззивен контрол, са с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.98а, вр. чл.95а ЗЕ във вр. с чл.107 от ЗЕ и чл.86 ЗЗД – положителен установителен иск за установяване вземане по договор за продажба на ел.енергия за стопански нужди.

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 1490/2024 г. по описа на РС-Петрич е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, на 25.09.2024 г. в полза на дружеството въззиваем, срещу М. Г. К., е била издадена заповед за изпълнение за галвница от 7 145.94 лева, представляваща дължима сума за доставка на ел.енергия и мрежови услуги за периода от 01.10.2022 г. до 31.07.2024 г. за достъп до електроразпределителната мрежа по клиентски номер 210025834413 за обект хотелски комплекс в с.Чучулигово, община Петрич, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 25.09.2024 г., до окончателното плащане.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за му се връчи заповедта, на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.

От така посочените данни по настоящето и по заповедното дело се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.

По съществото на спора и с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че на първо място правилно първоинстанционният съд е установил наличието през исковия период на правоотношение между страните с предмет достъп до ел.мрежа и доставка на ел.енергия за обект с клиентски номер 210025834413, представляващ хотелски комплекс в с.Чучулигово, община Петрич.

В тази насока следва да се има предвид, че в предходно заведено дело – гр.д.№ 531/2023 г. по описа на РС-Петрич, решението по което е влязло в сила 5 на 16.06.2025 г., са установени задълженията на въззивника по същия клиентски номер и въз основа на същото основание – договор № 210025834215/14.02.2012 г. и споразумение към него с

№

6008635963/14.02.2012 г., но за различен период.

В съдебната практика се приема, че обективните предели на силата на пресъдено нещо обхваща искането и основанието на спорното право. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, чието решение е влязло в сила и е станало необжалваемо. Последиците от влязлото в сила решение се изразяват в невъзможността съществуването/несъществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент, като това преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото или отречено вземане.

Видно от текста на споразумението между страните от 14.02.2012 г., в същото не е предвиден срок на действие, поради което следва да се приеме, че действието му е безсрочно. В случая не се представят доказателства, а и не се твърди да е отправено предизвестие за прекратяване на договора или този резултат да е настъпил въз основа на други факти. Ето защо, въззивникът като страна по договора дължи цената на предоставените му през исковия период услуги. Действително, както е посочено и в приетото пред РС-Петрич заключение по съдебно-техническата експертиза, начислените задължения по партидата на въззивника са за достъп до разпределителната мрежа, без консумация на ел.енергия, като поради наличието на неплатени задължения, временно е преустановена възможността за продажба на ел.енерия. Доколкото достъпът до разпределителната мрежа обаче е част от услугите, дължими по сключения между страните договор и споразумението към него, и последните са действащи през исковия перид, то при предоставянето на достъп се дължи възнаграждение, каквото е начислено от въззиваемото дружство по цени, утвърдени от КЕВР /с оглед заключението на вещото лице по СТЕ/. В случай, че за въззивника не е представлявало интерес осигуряването на достъп до 6 разпределителната мрежа, без да може да консумира ел.енергия, то той е имал възможност да прекрати договора с въззиваемото дружество, каквото действие не е предприел.