Решение № 10674 от 21.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10674 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211110173547 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „Й.Б.“ ЕАД (предишно „Т.Б.“) срещу И. Х. С. по чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 299 от ЗЕС и чл. 342 от ТЗ, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че И. Х. С. дължи на "Й.Б." ЕАД (предишно "Т.Б.") сумата 390,67 лв. за главница - сбор от 141,44 лв. за неплатени месечни абонаментни такси и стойност на потребени мобилни услуги за периода 25.02.2019-24.05.2019 г. по договор за мобилни услуги от 09.03.2017 г., с допълнително споразумение от 23.01.2018 г., за мобилен номер +**********, 55,33 лв. за неплатени месечни абонаментни такси и стойност на потребени мобилни услуги за периода 25.02.2019-24.06.2019 г. по договор за мобилни услуги от 02.10.2018 г. за мобилен номер +*********, и 193,90 лв. за неплатени месечни абонаментни такси и стойност на потребени мобилни услуги за периода 25.02.201924.06.2019 г. по договор за мобилни услуги от 28.02.2019 г. за мобилен номер +***********, ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 68,85 лв. за главница - сбор от 64,26 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 02.10.2018 г. за устройство Tablet Lenovo Tab 7 Essential 4G и 4,59 лв. за допълнителна вноска по договора по чл.1, ал.2, ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 739,80 лв. за главница - сбор от 702,81 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 28.02.2019г. за устройство Huawei Mate 20 Lite Dual Blue и 36,99 лв. за допълнителна вноска по договора по чл.1, ал.2, ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, 32,46лв. за неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от 28.02.2019 г. за мобилен номер +***********, 37,20 лв. за неустойка в размер на разликата между стандартната цена и цена с отсъпка при абонамент за устройство Huawei Mate 20 Lite Dual Blue, предоставено за ползване с договор от 28.02.2019 г., 112,47 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от 23.01.2018 г. за мобилен номер +**********, 103,06 лв. за неустойка в размер на разликата между стандартната цена и цена с отсъпка при абонамент за устройство Nokia 3 Black, предоставено за ползване с договор от 23.01.2018 г., 49,03лв. за 1 неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от 02.10.2018 г. за мобилен номер +*********, 119,94 лв. за неустойка в размер на разликата между стандартната цена и цена с отстъпка при абонамент за устройство Tablet Lenovo Tab 7 Essential 4G, предоставено за ползване с договор от 02.10.2018 г.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер със съображения, че не е страна по твърдените договорни отношения с ищеца и не е подписвал договори, вкл. ОУ, и прави искане по чл. 193 от ГПК. Твърди, че не са предадени необходимите за използването на услугите сим карта или достъп до виртуална сим карта, и не е получавал фактически посочените три устройства. Оспорва основанието, на което се претендира едностранно прекратяване на договорите, не е даден подходящ срок за изпълнение и счита договорната връзка за преустановена с изтичане на срока,за който е уговорен. Поддържа, че клаузите на чл. 4 от договорите, чл. 75 от ОУ, чл. 19б от ОУ и чл. 19г от ОУ са неравноправни и нищожни, на основание чл. 146, във вр. чл. 143 от ЗЗП; евентуално заявява нищожност на клаузите за неустойки по смисъла на ТР №1/2010 г. на ВКС поради липса на обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Навежда възражение за изтекла давност.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени Договор за мобилни услуги за номер ********** от 09.03.2017 г., сключеното към него Допълнително споразумение от 23.01.2018 г. , Договор за мобилни услуги за номер ********* от 02.10.2018 г. , Договор за мобилни услуги за номер *********** от 28.02.2019 г. и договори за лизинг от 02.10.2018 г. и 28.02.2019 г. , ведно с ОУ, видно от които ищцовото дружество се задължава да предоставя мобилни услуги, съответно мобилни устройства, а ответникът - да заплаща месечните абонаментни такси, съответно месечните лизингови вноски, определени със съглашенията. По безспорен начин се установява авторството на горепосочените документи, както и на Декларации – съгласие от 09.03.2017 г., 02.10.2018 г. и 28.02.2019 г., доколкото съгласно заключението на допуснатата по делото съдебна почеркова експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, подписите в „мястото за полагане на подписа на потребителя“ на всеки от документите са изпълнени от ответника. В хода на проведеното експертно изследване вещото лице е констатирало съвкупност от съвпадения в степента на обработеност, по темп и координация на движенията, степента на свързаност, преобладаващата посока, формата и относителното разположение на движенията при изпълнението на отделните структурни елементи и части, образуващи идентификационна съвкупност, даваща основание за извод, че отразяват личностния писмено-двигателен навик на едно и също лице. Установени са съвпадения в общите и частните графически признаци на подписите. Съгласно констатациите на експерта, налице са и различия, като в съдебно заседание пояснява, че същите са характерни за лица с нисък образователен ценз, чийто почерк е необработен, какъвто е и този на ответника, но доколкото във всеки от изследваните обекти има еднакви характерни особености, то те са изпълнени от едно и също лице - ответника. Ето защо и въз основа на възприетото заключение, съдът намира за доказано обстоятелството, че процесните съглашения са сключени от ответника, поради което той е обвързан от същите.

От предметното съдържание на Договор за мобилни услуги за номер ********** от 09.03.2017 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 23.01.2018 г., Договор за мобилни услуги за номер ********* от 02.10.2018 г., Договор за мобилни услуги за номер *********** от 28.02.2019 г., ведно с ОУ, се установява, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения, съгласно които ищцовото дружество се задължава да предоставя мобилни услуги, а ответникът - да заплаща месечните абонаментни такси, определени със съглашенията.

Обстоятелството, че ищецът е изпълнил задълженията си произтичащи от процесните договори, съдът намира за доказано, с оглед установеното по допуснатата съдебна техническа експертиза. Видно от експертното заключение, което съдът кредитира като 2 обективно и кореспондиращо в пълнота с останалия събран по делото доказателствен материал, в процесния период ищецът е предоставил потребление на ползваните от абоната мобилни номера **********, ********* и ***********, като по отношение на последния от които такова не е предоставено в периода 25.06.2019 г. – 24.07.2019 г. Изяснява се, че ответникът не е използвал предоставените му услуги за мобилни номера ********** и **********. По отношение на номер ************ се установява, че ответникът е потребил общо 9456,95 МВ мобилен интернет на максимална скорост в България, 32 кратки текстови съобщения (SMS), 2 SMS услуги с добавена стойност, 282 минути разговори към други национални мобилни мрежи, 20 минути разговори към услуга „Грижа за клиента“, 503 минути разговори в мрежата на ищеца, 36 минути разговори с фиксирани мрежи и 132 минути разговори с други услуги. Предвид изложеното съдът намира, че за ответника е възникнало задължението да заплати уговорените в съглашенията цени за предоставените услуги. Следва да се отбележи, че задължението за плащане на абонамента такса възниква ежемесечно, предварително, срещу предоставен достъп до мрежата, като е ирелевантно дали фактически абонатът е ползвал услугите, съответно дали се е възползвал от представения му достъп до мрежата.

За ползваните от ответника мобилни услуги по договорите ищцовото дружество е издало фактури №7286412565/25.03.2019 със срок за плащане на задълженията 09.04.2019 г., №7287787590/25.04.2019 със срок за плащане на задълженията 10.05.2019 г., №7289095646/25.05.2019 със срок за плащане на задълженията 09.06.2019 г., и

№7290517300/25.06.2019 със срок за плащане на задълженията 10.07.2019 г. В случая въпреки, че процесните фактури и справка представляват частни документи, удостоверяващи изгодни за издателя си факти, и като такива не обвързват съда с материална доказателствена сила, съдът счита същите за достоверни, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че е бил изправна страна по процесните договори и е погасил задълженията си. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за едностранно прекратяване от ищеца на договора за мобилни услуги, а именно виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на сумите, дължими за ползваните от него мобилни услуги в срок. Ангажирането на договорната отговорност на ответника за заплащане на неустойка е обусловена от валидно упражнено от ищеца право на разваляне на договора вследствие виновно неизпълнение на длъжника. Доколкото по делото не се установи плащането на дължимите месечни абонаментни такси от длъжника, съдът намира, че същият е в неизпълнение и за ищцовото дружество е възникнало правото да развали процесното съглашение. Изправната страна има право да развали договора при неизпълнение от другата, а упражняването на това право погасява договорната връзка. Изправната страна сама решава дали да упражни това право, чрез едностранно изявление отправено до насрещната страна. Договорът може да бъде развален и с искова молба, когато се претендират последиците на развалянето на двустранен договор, тъй като с предявяването й се упражнява потестативното право по чл. 87, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗД -тя служи за покана за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора, какъвто е настоящия случай. В тази връзка, неоснователно е и възражението на ответника, че действието на процесните съглашения не е прекратено вследствие на разваляне поради виновно неизпълнение от страна на длъжника. Изводите на съда не могат да бъдат променени и от обстоятелството, че процесните фактури не са били получени от ответника, доколкото задълженията по същите не е предпоставено от достигането до потребителя, а и същите са били надлежно приложени към депозираната от ищеца искова молба и връчени по реда на чл. 131 от ГПК на ответника, който въпреки това не е удовлетворил вземанията по тях. Следва да се отбележи, че възражението на ответника за неравноправност на клаузите на чл. 19б и 75 от ОУ, регламентиращи правото на ищеца да развали договора в хипотезата на виновно неизпълнение от страна на потребителя на което и да е от задълженията му по договора, е неоснователно, с оглед на това, че същите не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Поради това ирелевантно е дали клаузите са уговорени индивидуално, тъй като съдът не ги приема за неравноправни.

3

Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като искът е предявен, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по арг.чл.422, ал.1 от ГПК, на 19.04.2021 г., а неизпълнението на длъжника, обуславящо начисляването на неустойка е за отчетен период през 2019 г. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумите за месечни абонаментни вноски за доказан по основание.