Решение № 942 от 16.06.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 942

Ловеч, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20267130700094 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК вр.чл.107, ал.2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр.).

Образувано е по жалба от П. Д. К. от [населено място], [улица]чрез пълномощника му -адв. С. Д. – ЛАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД -14-31-001/16.02.2026 г., издадена от А. Б. С.-главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч.

С процесната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.107, ал.1 вр.чл.106, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗАвПр. - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил серия № 1025011 за срок от една година.

В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че органът не е събрал необходимите доказателства, че в случая е извършван таксиметров превоз от жалбоподателя – превоз на пътници срещу заплащане или срещу друга икономическа облага. Твърди се, че административният орган не е снел писмени обяснения от пътниците в автомобила и не е установил заплащането на превоза, което е важна характеристика на таксиметровия превоз. Освен това в оспорената ЗППАМ не била посочена датата на извършване на нарушението и липсвали данни за това приведен ли е автомобилът в работно състояние за извършване на таксиметров превоз и редовно попълнен пътен лист за конкретния ден.

На следващо място, в жалбата се излагат аргументи, че ПАМ се явява издадена в противоречие с целта на закона, тъй като налагането й имало за цел да преустанови административно нарушение по ЗАвПр., като в случая не било доказано извършването на описаното в заповедта нарушение, чието преустановяване и предотвратяване се цели с налагането на ПАМ.

В заключение на жалбата се сочи нарушение на принципа на съразмерност, обективиран в разпоредбата на чл.6 от АПК. Отправя се молба към съда да постанови решение, с което да отменени оспорваната ЗППАМ, като непропорционална и несъответстваща на целта на закона. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за отмяна на оспорения ИАА. При такъв изход на правния спор претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, за които представя списък.

Ответникът – А. Б. С. -главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч, редовно призован, се явява лично, като в дадения ход по същество на делото изразява становище за законосъобразността на оспорения административен акт. Счита, че извършването на нарушението е установено по безспорен начин от двама инспектори от НАП, поради което и ЗППАМ се явявала издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Ето защо, отправя искане към съда да отхвърли жалбата, с която е сезиран, като неоснователна.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД -14-31-001/16.02.2026 г., издадена от А. Б. С.-главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч на П. Д. К. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.107, ал.1 вр. чл.106, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗАвПр. - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил серия № 1025011 за срок от една година.

За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел за установеното въз основа на съставен АУАН № 00490/16.02.2026 г., че жалбоподателят К. е извършил нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34/16.12.1999 г. на МТ.

В АУАН е посочено, че на 16.02.2026 г. около 10:12 часа в [населено място], по [улица]на паркинга на магазин „Синсей“ жалбоподателят Д. управлявал МПС – „Дачия Логан“ с рег. № ОВ 86 65 ВХ, от кат.М1, собственост на П. Д. К., като извършвал таксиметров превоз на пътници по маршрут в [населено място] – от ж.п. гара до магазин „Синсей“. При извършената проверка било установено, че при наемането на автомобила от двама пътници – Г. С. Д. – инспектор по приходите и Д. С. М. – гл.инспектор по приходите, водачът на автомобила не е включил електронния таксиметров апарат с фискална памет за издаване на фискален бон за извършения превоз.

Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 16.02.2026 г. съгласно приложената по делото разписка (л.12).

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентно длъжностно лице съгласно приложените по делото Заповед № РД-01-68/29.02.2024 г. и Заповед № РД-01-689/18.09.2025 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация".

Административният акт съдържа минималните реквизити и е фактически и правно мотивиран, съобразно изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, във вр. чл. 107 от ЗАвПр. За неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя за липса на дата на описаното нарушение, тъй като в заповедта е направена препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН № 490/16.02.2026 г., където е посочена датата на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят.

При издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените такива и представлява самостоятелно основание за отмяната й. Административният орган е нарушил разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал. 1 от АПК, като преди издаването на заповедта не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства, доказателствата, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в това число сведения и обяснения от пътниците в таксиметровия автомобил за това дали те са заплатили превоза. Нарушени са принципите за истинност на фактите по случая, съгласно чл. 7 от АПК, както и за служебно събиране на необходимите доказателства по чл. 9, ал. 2 от АПК, дори и когато няма искане от заинтересованите лица. По този начин фактическата обстановка е останала неизяснена. Един от основните белези, които характеризират превоза като "таксиметров" такъв, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр. е неговата възмездност, т.е. същият се извършва срещу заплащане. По делото липсват доказателства, въз основа на които това обстоятелство да е било надлежно установено от страна на административния орган. При проверката, извършена от контролните органи, същите са констатирали, че в автомобила има пътници – двама инспектори по приходите, като без да съберат техните или на водача обяснения, са приели за установено, че е осъществен таксиметров превоз. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. В случая обстоятелството дали превозът е осъществен срещу заплащане е съществено и не може да се установи по друг начин, освен чрез сведения от страна на пътниците, поради което и органът е следвало да събере такива от тях. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача на автомобила и пътниците в него, а оттам и характера на констатирания превоз. Твърдението на ответника, че пътници в автомобила са били служители на НАП не обосновава автоматично извод, че превозът е бил възмезден, т.е. извършен срещу заплащане. Доказателства в тази насока липсват по делото.

При горните обстоятелства се налага извода, че заповедта противоречи и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвПр. на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, се отнема временно за срок една година удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.

Според разпоредбата на чл.38 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.

От анализа на тези норми, както и дефиницията на понятието таксиметров превоз, дадена с § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр., следва, че процесната ПАМ се прилага при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. извършване на таксиметров превоз на пътници от водача и 2. невключен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

В конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не е доказано по безспорен и категоричен начин наличието на първата предпоставка – че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр., тъй като не е доказано извършено плащане или уговорка за извършване на плащане за услугата по превоза. След като не е доказано наличието на възмездна услуга, не може да се направи обоснован извод за извършен "таксиметров превоз" на пътници, респ. жалбоподателят не е имал основание и задължение да включи монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

Предвид изложеното съдът приема, че не са били налице фактическите предпоставки по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвПр. за издаване на оспорената заповед, поради което и същата не съответства на материалния закон. По тази причина заповедта се явява издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като съгласно чл. 106а, ал. 1 от ЗАвПр. налагането на ПАМ има за цел да преустанови административни нарушения, а в случая не е доказано извършването на такова.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК право на разноски има жалбоподателят, чийто процесуален представител своевременно претендира присъждането на такива в общ размер на 405,11 евро, от които–5,11 евро за платена държавна такса и 400 евро – за адвокатско възнаграждение. Ето защо, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния и доказани разноски в производството. Разноските следва да се възложат в тежест на ЮЛ, в чиято структура е ответника, а именно Областен отдел "Автомобилна администрация" – [населено място].

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК, Административен съд -Ловеч

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД -14-31-001/16.02.2026 г., издадена от А. Б. С. - главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч, с която на П. Д. К. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.107, ал.1 вр.чл.106, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗАвПр. - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил серия № 1025011 за срок от една година.