Решение № 896 от 07.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. *, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330201945 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*" № *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М.М.И., чрез адв. И. С. срещу Наказателно постановление № 162500034 от 19.03.2025 г., издадено от инж. А.А.Ч. – директор на Дирекция „И.П.Т.“ *, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Обн. ДВ. бр. 37 от 04.05.2004 г., попр.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилно приложение на материалния закон при издаването на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита и изразяващи се в липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението.

Взема становище да не са посочени всички обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието като административно нарушение от съответния вид. Поддържа изпълняваната от него дейност на обекта да е в качеството на подизпълнител по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 2/22.03.2004 г. и да е осъществявана въз основа 1 на сключен договор за строителство с друго лице – възложител на работата.

Твърди още в качеството си на подизпълнител да е нямал задължение да осигурява приспособления за предотвратяване на паданията от височина на обекта, а това да е задължение на строителя. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. И. С., който поддържа жалбата. В условията на евентуалност моли размерът на имуществената санкция да бъде намален до предвидения в закона минимум.

Въззиваемата страна се представлява от началник отдел „АИПО“ в Дирекция „И.П.Т.“ – * Н.К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище за неоснователност на възраженията по жалбата, като пледира жалбоподателят в качеството си на подизпълнител също да е задължено лице по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, тъй като самостоятелно е наемал работници, които са полагали труд на обекта. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „*“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.03.2025 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена на 26.03.2025 г. пред Районен съд – *, след което е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО). Следователно срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 04.02.2025 г. в гр. *, на бул. „*“ свид. Ц. Г. М. – главен инспектор в Дирекция „И.П.Т.“ гр. *, участвала в извършването на проверка за спазване на трудовото законодателство на обект „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи“ в УПИ XXV – 541.197. При извършване на проверката свидетелката забелязала, че на етажната плоча на кота + 28,93 метра се намирали работници, които извършвали строително-монтажни работи. Въпреки че се били на височина от над 28 метра, обектът не бил обезопасен срещу падания от височина, тъй като на тази етажна плоча нямало поставени приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез друго еквивалентно алтернативно решение. В хода на проверката свид. М. установила, че лицата, които извършвали строително-монтажните работи на кота + 28,93 метра, били 2 работници на дружеството жалбоподател „*“ ЕООД и имали сключени трудови договори с него.

Жалбоподателят изпълнявал строително-монтажни работи на обекта въз основа на договор, сключен със строителя.

На 13.02.2025 г. свид. М. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 16-2500034 срещу дружеството жалбоподател, в присъствието на негов пълномощник и на свидетел. Препис от акта бил връчен на представителя на жалбоподателя срещу разписка.

След съставянето на акта по електронната поща свид. М. получила снимка, на която се виждало, че са започнати действия за обезопасяване на етажната плоча, където работили служителите на „*“ ЕООД по време на проверката.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Ц. Г. М.. За нея се установява да има качеството очевидец и непосредствено да е присъствала на мястото на нарушението по време на проверката. От показанията й на първо място се изясняват видът на строежа и неговото местоположение, а именно строяща се многофамилна жилищна сграда с гаражи в гр. *, на бул. „*“. На следващо място доказва се, че в обекта са открити работници, полагащи труд. От показанията на свидетелката се разкрива, че контролните органи са проверили тези работници, като сред тях е имало лица, служители на жалбоподателя „*“ ЕООД. Това свидетелката пояснява, че е узнала въз основа на справка за налични сключени трудови договори на лицата с дружеството жалбоподател.

Доколкото се доказва на обекта да са открити работници и на други работодатели, то интерес за делото представлява дейността извършвана от служителите на „*“ ЕООД. В тази връзка установява се от показанията на свид. М., че тази група работещи лица са извършвали строително-монтажни работи на кота + 28, която да е отстояла над 28 метра височина от земята. От показанията на свидетелката съдът черпи доказателствена информация и за наличните към датата на проверката съоръжения, приспособления и мерки за ограничаване на риска от падане от височина на етажната площадка, където са полагали труд работниците на „*“ ЕООД. Така изяснява се от свидетелските показания, че не са били налични външни стени, нито каквито и да е други форми на предпазни ограждения като главно или средно перило. Доказва се още, че по време на проверката свидетелката е направила снимка, която е приложена по преписката. Установява се и че след съставянето на акта от страна на жалбоподателя е изпратена друга снимка по електронна поща, на 3 която се е виждало да е започната дейност по обезопасяване. Показанията на свид. М. се ползват изцяло с доверие от съда. Както се посочи, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които е възприела непосредствено като очевидец по време на проверката. Показанията й са подробни, детайлни, логически последователни, без вътрешни противоречия. Тяхната достоверност не е оборена по делото от събрани други доказателства. По тези съображения съдът дава вяра на показанията на свидетелката при формиране на фактическите си изводи.

От Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Г. И.П.Т.“ /т. 5/ се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Г. И.П.Т.“ (приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г. Обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.).

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е на представител на нарушителя, на когото е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

В жалбата на първо място се твърди допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на пълно, точно и ясно описание на деянието, вменено в отговорност на нарушителя. Съдът намира, че за обосноваване на възражението са използвани общи, неконкретизирани фрази, но така и не се посочва за кое съставомерно обстоятелство жалбоподателят счита, че липсва направено фактическо твърдение в АУАН, респ. в наказателното постановление. При служебно дължимата проверка съдът намира, че и двата посочени акта са редовни и отговарят в пълнота на изискванията към съдържанието си по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По-конкретно по напълно ясен начин са посочени: датата и мястото на проверката, които в случая съвпадат с тези на извършване на нарушението; индивидуализирано е лицето, за което е прието да е извършител на деянието, както и е описано конкретното поведение от фактическа страна, чрез което се сочи да е осъществено нарушението – допускането на работниците на дружеството да извършат строително-монтажни дейности на височина при липсата на поставени приспособления за предотвратяване на възможни падания. Описани са и всички други обстоятелства, които са относими към преценката за съставомерност на деянието като например че работниците са били на височина от 28,93 метра, както и тяхната връзка с жалбоподателя, тъй като са негови служители. В заключение съдът приема, че при описанието на 4 деянието са посочени всички необходими обстоятелства, определящи факта на извършеното административно нарушение и участието на жалбоподателя в него. Последният не е поставен в твърдяната невъзможност да узнае фактическите параметри на административното обвинение и да се защитава адекватно в процеса. По тези съображения разгледаното възражение се приема за неоснователно.

Втората група възражения на жалбоподателя са по приложението на материалния закон. В тази връзка съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена в АУАН и в обжалваното наказателно постановление. От обективна страна по несъмнен начин са доказани – от показанията на свид. М. и от писмените доказателства, датата и мястото на извършване на нарушението – на 04.02.2025 г. в гр. *, бул. „*“, в обект „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи“ в УПИ XXV – 541.197.

В наказателното постановление е прието да са нарушени изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по-конкретно правилата за предотвратяване на риска от падания при работа на височина. В тази връзка съдът приема за доказано по делото, че правилата за работа на височина са приложими към осъществяваната от работниците на „*“ ЕООД дейност по време на проверката. По аргумент от § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. специалната уредба на раздел IV „Работа на височина“ от глава първа на Наредбата намира приложение към трудови дейности, осъществявани на височина, по-голяма от 1,5 метра, мерено от пода или терена. По делото се доказва, че работниците на „*“ ЕООД са се намирали на етажна плоча на кота + 28,93 метра, където са извършвали строителномонтажни работи. При тези факти осъществяваната от работниците дейност се квалифицира от правна страна като работа, извършвана на височина. Това на свой ред активизира изискването да бъдат спазени особените правила на Наредба № 2/22.03.2004 г., регулиращи изпълнението на трудови дейности при специфичните условия на работа на височина. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредбата едно от изискванията, които трябва да бъде изпълнено, е да се вземат подходящи мерки за предотвратяване на риска от падания от височина. Тази цел следва да се изпълни, като се поставят приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. От показанията на свид. М., която е очевидец, се установява, че на етажната плоча, където са били работниците на жалбоподателя, не е имало изпълнени нито главно и средно перило, нито някакви външни стени или каквото и да е друго алтернативно решение, включващо ограждащи и предпазващи от падане съоръжения. Този факт не се оспорва от жалбоподателя, като неговите възражения са насочени към установяване на лицето, в чиято тежест е било да осигури тези предпазни заграждения. Всъщност жалбоподателят не оспорва нито че работниците са били на височина 28,93 метра и там са извършвали строително-монтажни работи, както и че това са лица, наети на работа от него, 5 а той се е намирал в трудовоправна връзка с тях. По делото тези обстоятелства са установени от показанията на очевидеца – свид. М., изцяло получили доверие от съда.