Решение № 4065 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4065 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100509562 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 6842/20.06.2022 г. по гр.д. № 66802/2021 г. по описа на СРС, 77 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Столична община дължи на „Л.И.“ АД сумите, както следва – на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 4180 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „БМВ“, модел 420Д Х Драйв“, с рег № СВ ****, настъпили в резултат на ПТП на16.04.2018 г. в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до погасяването, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1237,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2021 г., като исковете са отхвърлени до предявения размер от 4180,36 лева и до пълния размер от 1237,95 лева

Срещу решението, в частта с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 139725/05.07.2022 г., подадена от Столична община, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че „Л.И.“ АД не е установило, че вредите, за които е изплатено застрахователно обезщетение са в пряка-причинно 1 следствена връзка с попадането в дупка на пътното платно. Дори да се приемело, че е налице такава връзка, то в отговора на исковата молба изрично, че ремонтирани части не са увредени от ПТП. Не било доказано ремонт на задна гума и джанта на автомобила чрез тяхната подмяна са в причинно-следствена връзка с ПТП. Такова увреждане не било описано в протокола за ПТП, както и при огледа на застрахователя. По-късно съставените описи – заключения не установявали такава причинна връзка.

Освен това, неправилно съдът бил възприел приетите по делото гласни доказателства, тъй като не било взето предвид обстоятелството, че при движение с 20 км.ч. водачът можел да възприеме дупката, а освен това се установявало, че това била обичаен маршрут, поради което му било известно състоянието на пътя и можел да предотврати ПТП. В този смисъл, следвало да се уважи направеното възражение за съпричиняване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 185329/05.09.2022 г, подаден от Л.И. АД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 66802/2021г. по описа на СРС, 77 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗК „Л.И.“ АД против Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 16.04.2018 г. около 11,15 часа в гр. София, на ул.

****, водачът А.М.В. при управление на лек автомобил „БМВ 420 Д Х Драйв“ с рег. № **** КН попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което е реализирал ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП са причинни материални щети на лекия автомобил. Поддържа, че към датата на 2

ПТП лекият автомобил е бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗК Л.И.

Ад с полица № 93001710054924 със срок на валидност от 26.06.2017 г. до 25.06.2018 г. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП била образувана преписка по щета № 0000-18-251473 и на застрахования било изплатено обезщетение в размер на 4160,36 лева, което било удържано от дължимите вноски по полицата. Твърди, че обичайните ликвидационни разноски са в размер на 20 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи заплащане на исковата сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 51285/2021 г. по описа на СРС, 77 състав.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който оспорва предявения иск. Оспорва, механизма за настъпване на ПТП, че е имало дупка на пътното платно. Освен това поддържа, че попадането в дупка не било покрит застрахователен риск съобразно общите условия на застрахователното дружество. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и установените вреди. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване като твърди, че водачът не се е съобразил с пътните условия. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Пренедира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 51285/2021 г. по описа на СРС, 77 състав. По заявление от 01.09.2021 г., подадено от ЗК „Л.И.“ АС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.09.2021 г., с която е разпоредено на Столична община да заплати на кредитора сумата от 4180,36 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор № 93001710054924/26.06.2017 за нанесени вреди на лек автомобил „БМВ“, модел 420Д Х Драйв“, с рег № СВ **** при ПТП на 16.04.2017 г. – попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ул.

Георги Караславов“ № 1 в посока към ж.к. Обеля , ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 1237,95 лева – мораторна лихва от 01.10.2018 до 31.08.2021 г. На основание чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

3

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно – автотехническа експертиза .

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.М.В. и приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на 16.04.2018 г. около 11.15 часа лек автомобил „БМВ“, модел 420Д Х Драйв“, с рег № СВ **** се движел по ул. Георги Карастоянов“ с посока кв. Обеля като пред № 1 преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили увреждания на гума предва дясна, джанта предна дясна, гума задна дясна и джанта задна дясна. Установява се, че ремонтът е възложен и изпълнен във фирмен сервиз „А.Б. ООД, за което била издадена данъчна фактура. Установява се, че размерът на вредите е 4160 лева с ДДС.

Вещото лице от допуснатата съдебно автотехническа експертиза установява, че установените вреди отговарят на описания механизъм за настъпване на ПТП, поради което и е налице причинно-следствена връзка.

Установява се, че на 23.06.2017 г. между ЗК „Л.И.“ АД и „Райхайзен Лизинг България“ ООД е сключен договор за застраховка „Каско“, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил „БМВ“, модел 420Д Х Драйв“, с рег № СВ ****. Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при застрахователя ЗК „Л.И.“ АД е образувана преписка по щета № 93001710054924.

Не е спорно между страните, а и се установява, че вредите са отстранени в сервиз А.Б. ООД като застрахователното дружество е заплатило сумата от 4160,36 лева по банков път на 30.07.2018 г.

С писмо изх. № L-2234/30.08.2018 г. „Л.И.“ АД е отправило покана до Столична община с искане да бъде възстановено платеното застрахователно обезщетение. Видно от представените по делото доказателства, е че писмото е изпратено на 30.08.2018 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 4 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че между застрахователното дружество – ищец и собственика на лек автомобил „БМВ“, модел 420Д Х Драйв“, с рег № СВ **** е съществувало правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско“.

Въз основа на събраните по делото писмени, гласни доказателства и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин, както и че са настъпили вреди, които са в причинно-следствена връзка с него.

Възникнало е и материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от ПТП, тъй като от представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че застрахователното обезщетение е платено. Следователно са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, тъй като е налице виновно действие или 5 бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.04.2018 г. автомобил „БМВ“, модел 420Д Х Драйв“, с рег № СВ **** КН е попаднал в необезопасена дупка, намираща се в границите на Столична община, установяват се настпъпилите в резултат на това вреди.

Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените вреди, която връзка се установява от заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т.