Разпореждане № 21 от 09.01.2019, Апелативен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№

21,

08.01.2019г., Пловдив

Апелативен съд, Пловдив, ІІ граждански състав, на осми януари, две хиляди и деветнадесета година, в разпоредително заседание, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова, въззивно гражданско дело № 5 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. второ от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от Д.Д.М. и Т.Д.М. и от

Прокуратурата на Р. България против Решение № 1330/05.11.2018г., пост. по гр.д.№ 766/2018, ПдОС, с което е Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.Д.М. и Т.Д.М., в качеството им на наследници на Д. Т М., починал на 08.05. 2018г. , сума в размер на 3000 лв. ,съотв. по 1500лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя им неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл.234,ал.1 от НК ,по което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 11.10.2013г. присъда №99/14.03.2013г. , постановена по нохд №6710/2012г. на ПРС,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 29.03.2015г. до изплащането й; 10 лв. разноски по делото, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния заявен размер от 50000лв., както и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 27.09.2012г. до 29.03.2015г.,като неоснователни, както и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат Е Г И440лв., за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на ищците -Д.Д.М. и Т.Д.М. по гр.д.№766/2018г. на ОС-Пловдив.

Жалбоподателите ищци Д.М. и Т.М. са останали недоволни от отхъврлителната част на решението. Не са формулирали доказателствени искания в подадената въззивна жалба.

Жалбоподателят ответник Прокуратурата на

Р България обжалва решението в частта, в която искът е бил уважен. Също не е направил доказателствени искания във възизвната жалба.

Д.М. и Т.М. са подали отговор на въззивната жалба на жалбоподателя-ответник.

Прокуратурата на Р България не е подала отговор на въззивната жалба на М.

При проверка на допустимостта на подадените въззивни жалби съдът констатира, че същите изхождат от страни в производството, ищци и ответник, останали недоволни от различни части на постановеното съдебно решение, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадени са в срок, поради което и се явяват допустими. Внесена е дължимата ДТ по жалбата на М. Налице са предпоставките на чл.267 от ГПК, поради което производството ще следва да бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.

Предвид липсата на доказателствени искания от страните, съдът не дължи произнасяне.

Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ :

Насрочва делото в ОЗ на 11.02 .2019г. от

13,30 ч.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :