Решение № 222 от 14.12.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Свиленград, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100335 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. А. Я., с ЕГН: **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: 121130788, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът твърди, че на 10.07.2020 г. в гр. Свиленград настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП) между управляваното от него МПС марка „Пежо 607“ с рег. № Х 6278 ВМ, и управляваното от М.М. МПС марка „Мерцедес Е200“ с рег. № Х 6886 КР и МПС марка „Пежо 607“ с рег. № Х 6278 ВМ, за което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от същата дата. Твърди, че на посочената дата, в около 10:00 ч., М.М., като водач на лекия автомобил марка „Мерцедес Е200“, с рег. № Х 6886 КР, движейки се по ул.

„Крайречна“ в посока ул. „Г. Райчев“, отнел предимството на движещия се по ул. „Г.

Райчев“ лек автомобил марка „Пежо 607“ с рег. № Х 6278 ВМ, управляван от Г. А. Я.. В протокола водачът М.М. признал вината си за настъпилото ПТП.

В резултат на така настъпилия пътен инцидент управляваният от ищеца автомобил претърпял значителни увреждания и щети. Към датата на горепосоченото ПТП отговорността на водача на МПС марка „Мерцедес Е200“ се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна полица № BG/12/115002110252, валидна в периода от 29.07.2019г. до 28.07.2020 г.

Ищецът сезирал застрахователя с претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП и по молбата му била образувана преписка по щета № 2611-5000-20-300179 по описа на ЗК „Лев Инс“ АД. На 11.03.2021г. ищецът получил по банковата си сметка паричен превод в размер на 1500,27 лв., с посочено основание: изплащане на обезщетение по заведената пред ответното дружество щета.

Според ищеца, извършвайки плащането на застрахователно обезщетение, ответното дружество приело за основателна застрахователната претенция и признало, че вината за настъпване на катастрофата била изцяло на застрахования при него водач. Спорът се свеждал единствено до стойността и размера на причинените имуществени вреди.

1

Ищецът счита, че изплатеното му от ответното дружество обезщетение е в занижен размер, тъй като не можело да възстанови дори и половината от причинените му вреди по собственият му лек автомобил.

Ищецът направил запитване до няколко автосервиза, които му дали устни оферти за частите и ремонта на цени, значително надхвърлящи изплатеното от ответното дружество обезщетение. Счита, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесния лек автомобил марка „Пежо 607“, с peг. № X 6278 ВМ, по средни пазарни цени, възлизала на около 3 000 лева. След направено проучване сред предлагащите се регистрирани, сходни с този на ищеца автомобили на българския пазар, се установявало, че средната пазарна цена, на която може да се закупи такъв автомобил, била 5 300 лв. Предвид обстоятелството, че възстановяването на автомобила било икономически нецелесъобразно, ищецът направил запитване до лицензиран търговец, изкупуващ увредени автомобили, при което е получил оферта за неговия автомобил в размер на 1 000 лв. Тъй като запазените части от автомобила на ищеца нямало как да бъдат реализирани, то те не можело да бъдат приспаднати от застрахователното обезщетение.

Предвид изложеното, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 100 лв., предявена като частичен иск от иск за присъждане на сумата 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 10.07.2020 г. в гр. Свиленград, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП - 11.07.2020 г. (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ), до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото съдебни разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът не спори, относно наличието застрахователна полица „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил „Мерцедес Е200“, с рег. № Х 6886 КР, валидна в процесния период. Не спори, че по молба от ищеца е завел щета, по която на 11.03.2021г. му изплатил застрахователното обезщетение в размер на 1500,27 лв. Счита, че така определеното и платено застрахователно обезщетение е съобразено с действителните увреждания на автомобила и средната стойност на частите, труда и материалите, необходими за неговото възстановяване. Затова, ищецът оспорва твърдението на ищеца за наличие на тотална щета, а претендираната сума оспорва като завишена и несъответна на действително претърпените вреди. По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.

Прави възражение за намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Безспорно е, а и от събраните писмени доказателства е видно, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/ между ответника - застраховател и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес Е200“ с рег. № Х 6886 КР, както и че на 11.03.2021г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 1500,27 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Пежо 607“, с peг. № X 6278 ВМ, по щета № 2611-5000-20-300179.

Ищецът е останал недоволен от размера на изплатеното му от ответника застрахователно обезщетение, поради което е сезирал съда с настоящия иск.

Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, вр. чл.496 от КЗ, вр. чл.380 от КЗ, допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за 2 плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран (на 11.07.2020 г.), но по застрахователната претенция и образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определен и изплатен пълният претендиран от ищеца размер на обезщетението. Изплатена е сумата от 1500,27 лв., но ищецът не е съгласен с този размер.

При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ допустим.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Съответно, материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предмет на установяване в процеса, са следните: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между тях и вина.

По делото няма спор, че по отношение на лекия автомобил, водачът на който е причинил произшествието, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник. Няма спор също, че застрахователят е платил обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 1500,27 лв.

Частичното плащане представлява извънсъдебно признание на претенцията по основание и до изплатения размер. Основанието на претенцията, в частност материалноправните предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, се установяват и от представения Двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие от 10.07.2020г. Видно от протокола, на тази дата, в около 10,00 часа, в град Свиленград, движейки се по ул. „Крайречна“ и подминавайки Метан станция Свиленград, водачът на лекия автомобил „Мерцедес Е200“, с рег. № Х 6886 КР, не е спрял на знак „Стоп“ на Т образното кръстовище и завивайки наляво е отнел предимството на лек автомобил „Пежо 607“, с рег. № Х 6278 ВМ, управляван от Г. А. Я.. Доколкото протоколът е подписан от водача М.М. без възражения и с отбелязване „виновен“, то той има материална доказателствена сила спрямо него, че признатите неизгодни факти са верни, в това число всички обстоятелства около механизма на произшествието и вината му за настъпване на инцидента по описания и подписан без възражения начин.

Същевременно, доколкото отговорността на застрахователя е функция именно на отговорността на застрахования, респ. застрахователното обезщетение зависи от деликтното и е функционално обусловено от него, то ответното дружество следва да носи отговорност за извънсъдебно признатото от деликвента противоправно поведение.

Представени са 2 бр. описи на щетите от застрахователя – Опис-заключение, в който са включени следните щети, със съответна степен на увреждане: пр. броня – облицовка СМ, решетка в пр. броня - СМ, калник пр. ляв - Б, врата предна лява – 1, гума 225/50 R 17 8 мм – СМ, джанта алуминиева пр. лява – Сл2, калник пр. десен – СМ, колона предна дясна – 1, алуминиева джанта пр. дясна – Сл2, амортисьор пр. ляв – СМ, носач пр. ляв – СМ, фар десен – СМ, основа пр. броня – Сл1, фар ляв – СМ, носач фар десен – Сл3, амортисьор десен – СМ, носач десен – См, стабилизираща щанга дясна – СМ, подкалник PVC – СМ, обкант. ленти PVC – СМ, фар за мъгла (халоген) – СМ.

От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че между механизма на процесното ПТП и щетите по увредения от него автомобил има пряка причинно-следствена връзка. Според вещото лице, при механизма на ПТП, посочен в протокола за ПТП, е възможно да са били увредени изброените в описа от застрахователя части в съответната степен. Въз основа на описа на щетите от застрахователя 3 вещото лице е дало заключение, че неподлежащи на ремонт (за смяна) са частите, срещу които е отбелязана абревиатура СМ, а подлежащи са ремонт са частите, срещу които има съответни абревиатури: Сл1 (сложност 1 – леки деформации), Сл2 (сложност 2 – средни деформации), СЛ3 (сложност 3 – тежки деформации) и Б (боядисване). Вещото лице е дало заключение, че общата стойност на ремонтните дейности по автомобила възлиза на 1783,89 лв. Видно от заключението, по отношение на увредения автомобил „Пежо 607“, с рег. № Х 6278 ВМ, не е налице тотална щета.

Следва извода, че на ищеца са причинени имуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с увреждането и които вреди са в размер на 1783,89 лв. От тази сума следва да се приспадне заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 1500,27 лв., така че от общодължимото застрахователно обезщетение остава неплатена сумата 283,62 лв., която покрива размера на частичната искова претенция. Ето защо, предявеният частичен иск се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение на претендираната лихва за забава, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП - 11.07.2020 г., съдът съобрази, че съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от поранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.