Определение № 1161 от 21.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1161 гр. Бургас, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252100601388 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по частен протест от прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас, с вх. № 40903/25.09.2025г. срещу Разпореждане №3364/23.09.2025г. по НОХД №2892/2025г. на БРС, с което е върнат като недопустим въззивен протест срещу Определение №2196 от 17.09.2025г., постановено по същото НОХД, с което не е одобрено постигнатото споразумение между прокурора при Районна прокуратура - гр.

Бургас, защитника адв.Т.Дойнов и подсъдимия С. И. В., прекратено е съдебното производство по НОХД № 2892/2025 г. на Районен съд - гр. Бургас и делото е върнато на прокурора.

В частния протест се сочи, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е върнал въззивният протест срещу Определение №2196 от 17.09.2025г. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на самото Определение №2196 от 17.09.2025г. Твърди се, че делото в РС е образувано по внесен обвинителен акт, и съдът е следвало да се произнесе с присъда ако счита, че деянието не представлява престъпление, а в случай че не одобри споразумението като противоречащо на закона и морала, да си направи отвод и делото да се разпредели на друг състав на съда, а не да връща делото на РП Бургас. Моли се да се отмени разпореждането на РС, с което е върнат въззивният протест като недопустим.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди материалите по 1 делото и доводите в частният протест, намери, че по същество той е неоснователен, поради следните съображения:

Видно от материалите по делото, съдебното производство по НОХД №2892/2025г. на БРС по описа на Районен съд гр. Бургас е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас, с който срещу подсъдимия С. И. В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1 вр. чл.194, ал1. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

В проведеното на 17.09.2025 г. разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК, прокурорът и защитникът на подсъдимия са заявили, че са постигнали споразумение за решаване на делото, което прокурорът е представил в писмен вид. Разглеждайки въпросите по чл.

248 от НПК, първостепенният съд приел, че делото е подсъдно на Районен съд гр. Бургас, констатирал е, че няма основания за спиране или прекратяване на производството, на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и ощетеното ЮЛ, и е приел, че са налице основания за пристъпване към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК.

След приключване на разпоредителното заседание и в съответствие с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК. След изслушване становището на страните, с протоколно Определение №2196 от 17.09.2025г. не е одобрило постигнатото между страните споразумение, прекратил е съдебното производство по НОХД № 2892/2025 г. на Районен съд - гр. Бургас и е върнал ДП на прокурора.

За да възникне правомощието на контролиращия съд – въззивен или касационен, да провери правилността на обжалвания пред него съдебен акт, е необходимо този съд да е сезиран с допустими и редовни жалба или протест, които да са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Контролът на допустимостта и редовността на сезиращите по-горния съд жалби и протести е предоставен първо на инстанцията, постановила атакувания съдебен акт, а впоследствие и на контролиращия съд/ т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС/.

Оспореното с върнатия въззивен протест определение на Районен съд гр.

2

Бургас е постановено на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 8 от НПК (в диференцираната процедура по Глава 29 от НПК, по която съдът е пристъпил към разглеждане на делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание) и не подлежи на самостоятелна проверка от въззивната инстанция, защото за определението по чл. 382, ал. 8 от НПК не е изрично предвидено, че може да бъде обжалвано с частна жалба по реда на глава двадесет и втора от НПК (аргумент от разпоредбите на чл. 341, ал. 2 и 3 от НПК). Напротив, съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 9 от НПК определението на съда е окончателно. Тази разпоредба се отнася както до определенията, с които е одобрено постигнатото между защитника и прокурора споразумение за решаване на делото, така и в случаите, когато съдът е отказал да одобри споразумението като противоречащо на закона и морала, като НПК не прави разлика в коя фаза на производството е постановен този съдебен акт. Същевременно определението по чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 8 от НПК, с което не се одобрява постигнато между страните споразумение за решаване на делото в съдебното производство, не подлежи на обжалване и по реда на глава двадесет и първа от НПК, защото с него не се прекратява наказателното производство, а само съдебното производство по делото и не се прегражда пътя на наказателното производство (аргумент от разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от НПК). Предвид горното се стига да заключението, че в закона не е предвидено право на прокурора да протестира определение на съда, постановено на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 8 от НПК - с което не е одобрено постигнатото споразумение, прекратено е съдебното производство по делото и делото е върнато на прокурора, поради което и в съответствие с действащите законови разпоредби РС е приел, че подадения частен протест срещу въпросното определение се явява процесуално недопустим и следва да бъде върнат на прокурора.

Въпреки този резултат, настоящият състав намира нужно да отбележи, че по-правилно и в съответствие с чл.22, ал.1 от НПК, е следвало след като не одобри споразумението съдебният състав да се отведе от делото предвид изразеното от него становище по съществото на обвинението, и делото да се докладва на председателя на РС Бургас за определяне на нов съдия-докладчик, тъй като в случая съдебното производство е било образувано по внесен обвинителен акт, по който не са констатирани процесуални нарушения, а единствената причината за неодобряването на споразумението е поради становището на съдебния състав по съществото на 3 делото, че в случая по отношение на инкриминираното в обвинителния акт деяние е приложим чл.9, ал.2 от НК. По този начин би се постигнала бързина и процесуална икономия като би се избегнало безпредметното връщане на делото в прокуратурата и повторно внасяне на същия обвинителен акт в съда.

Обстоятелството, че съдът отказва да одобри внесеното споразумение не се отразява по никакъв начин на годността, допустимостта или валидността на обвинителния акт като делото може да се развие и да приключи въз основа на него независимо от това, че съдът е отказал да одобри предложеното му споразумение. В крайна сметка държавното обвинение ще сезира съда като внесе повторно същия обвинителен акт, което води до неоправдано забавяне на процеса в нарушение на чл.22, ал.1 от НПК. По тези съображения следва да се приеме, че при отказ на съда да одобри внесено по реда на чл. 384 от НПК в хода на съдебното производство споразумение, след постановяване на отказа следва да се продължи разглеждането на делото от друг състав, а не същото да се връща на прокуратурата, както в случая неправилно е подходил районният съд.

По гореизложените съображения, въззивният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3364/23.09.2025г. по НОХД

№2892/2025г. на БРС, с което е върнат като недопустим въззивен протест срещу Определение №2196 от 17.09.2025г., постановено по същото НОХД, с което не е одобрено постигнатото споразумение между прокурора при Районна прокуратура - гр. Бургас, защитника адв.Т.Дойнов и подсъдимия С.

И., прекратено е съдебното производство по НОХД № 2892/2025 г. на Районен съд - гр. Бургас и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4