Решение № 77 от 19.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601178 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 26 от 23.05.2024 г. постановена по НОХД № 40/2023 г., Софийски окръжен съд, Н.О., 4-ти състав, е признал подсъдимия К. С. В., ЕГН **********, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, работи в Република Австрия, с адрес в Република България: с.***, *** област, ул.“***“ № **, за виновен в това, че на 06.09.2020 г., около 21:20 ч., на второкласен път 2-82, между населените места гр.Долна баня и с.Марица, в землището на гр.Долна баня, Софийска област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № *******, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно което „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на А. С. З., с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и във вр. с чл.54, ал.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на 1 присъдата в сила.

На основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия К. С. В., от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия К. С. В., са възложени и сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 2988.08 лева, от които 1168.08 лева - във фазата на досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР гр.София, и 1820,00 лева – във фазата на съдебното производство, по сметка на Софийски окръжен съд, както и сумата от 1500 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение на частните обвинители М. А. С., С. А. С., Г. С. С. и Р. С. Т., претендирани, на основание чл.13 ал.1, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.38 от Закона за адвокатурата.

Недоволен от присъдата, подсъдимият К. С. В., чрез упълномощения си защитник, в срока по чл.319, ал.1, вр. чл.318, ал.3 от НПК, с депозираната въззивна жалба, е оспорил пред въззивната инстанция изцяло нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост. Тези възражения са доразвити в писменото допълнение към въззивната жалба.

Защитникът навежда доводи за неправилна интерпретация на доказателствения материал по делото от страна на първият съд, довела го до погрешни правни изводи. Според защитника, приета от съда фактическа обстановка, не отговаряла на обективната действителност и механизма на пътнотранспортното произшествие, а относно някои съществени обстоятелства, изложената от съда фактология била в пряко противоречие със събраните по делото доказателства в това число и приетата повторна АТЕ. В мотивите към атакуваната присъда съдът избирателно приел за установени редица факти, които обаче били противоречиви.

Необосноваността на присъдата намирала израз в нарушението на принципите на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК и на чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение, защото съдът само декларативно посочил, че при формиране на изводите си по фактите и следващите им се правни изводи, се е позовал на изцяло кредитираното от него експертното заключение на повторната АТЕ, приета в съдебно заседание, поради това, че в нея изключително точно вещото лице било описало механизма на ПТП – то /в две хипотези/, както и причините довели до неговото настъпване, независимо, че тази експертиза се различавала незначително от останалите автотехнически експертизи от ДП в избраната от него хипотеза. Атакуваният съдебен акт не бил мотивиран; бил без изложени изводи по фактите, тъй като в мотивите към присъдата, липсвал подробен анализ поотделно и в съвкупност на всички събрани в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства по делото. Не били обсъдени и обясненията на подсъдимия, и на свидетеля-очевидец в частта, даваща еднозначна оценка на правнорелевантни за делото обстоятелства.

2

Основният въпрос, на който, според защитника следва да се отговори, във връзка с очертания предмет на доказване, е този за механизма на пътнотранспортното произшествие, съответно правомерното или не, поведение на участниците в него, в аспекта на нормативно предписаните правила за движение по пътищата, и наличието на причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. В тази връзка, немотивирано били игнорирани обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля-очевидец Д. И., относно факти и обстоятелства от съществено значение за установяване на точния механизъм на ПТП, респективно разкриване на обективната истина по делото.

Неправилно съдът установил наличие на противоречия в показанията на свидетеля И. в ДП и в съдебно заседание по отношение на насрещно минаващия автомобил, който бил със силни светлини. В ДП свидетелят посочил: „Ние се движехме в дясното платно, като бяхме с около 80 км/ч и пред нас и зад нас нямаше други автомобили". В съдебното заседание, този свидетел потвърдил показанията си, като допълнително разказал детайли, които не били изяснени при разпита му на досъдебното производство. Свидетелят И., след прочитане на показанията му от съда, с категоричност потвърдил, че в насрещното платно е имало автомобил, като обяснил този пропуск в протокола за разпит от ДП, с евентуалното му състояние на шок към онзи момент, както и, че не бил прочел съдържанието на протокола за разпит, който подписал. Твърденията на свидетеля И. за насрещно движещ се автомобил който ги е заслепил били в корелация с приетата повторна АТЕ, както и с обясненията на подсъдимия, който шофирал към този момент.

Извън обсега на първоинстанционното внимание, останал и важен момент, част от механизма на произшествието, който бил подробно, непротиворечиво и вътрешно логично обяснен от подсъдимия, в частта, в която той твърдял: „Оттам излезе автомобил, който караше на дълги, тогава аз превключих на къси и намалих скоростта като леко натиснах спирачката, но колата срещу нас продължи да кара на дълги и не превключи.

Малко преди да се разминем с него, нещо тъмно, отляво, се нахвърли към нас. Не знам какво беше. И се чу силен трясък. Помислих, че е животно..." Съдът кредитирал само становището на експерта, че мястото на удара е било в лентата за движение на автомобила на подсъдимия, без обаче да изследва обективно, всестранно и пълно обстоятелствата, изложени както от шофьора на лекия автомобил, така и неговия спътник, защото в тази връзка свидетелят И. твърдял следното „В последното време се оказа, че отсреща има нещо.

Аз не разбрах веднага какво е. Гледах напред, както и К.. Усетих само удара. Беше мотопед, мисля, че се движеше по средата на пътя, нямаше светлини. Самият човек, който блъснахме, с мотопеда, се движеше по средата на пътя от шофьорската страна. Аз лично го видях в последния момент, секунди преди да го ударим. Част от мигове беше.“ Тези данни - момента на заслепяване от насрещно движещия се автомобил, както и внезапните действията на пострадалия, който бил с особени реакции предвид големия процент алкохол в кръвта 2,2 промила „нещо тъмно, отляво, се нахвърли към нас" не били изследвани и анализирани нито от експерта, нито от съдебния състав.

Неправилно съдът не кредитирал показанията на свидетеля И. и обясненията на 3 подсъдимия, относно насрещно движещият се автомобил, а се бил позовал на показания на свидетеля Б., който заявил пред съда, че „Нямаше много движение, насрещно движение също нямаше". Тези показания, според защитника, не могат да се противопоставят на показанията на свидетеля И. и обясненията на подсъдимия В., тъй като този свидетел не бил очевидец, и не шофирал непосредствено след подсъдимия. Според показанията му, Б. шофирал от с. Гуцал към гр. Долна Баня, спрял след друг автомобил, който завил в обратната посока. Когато спрял автомобила си, видял две момчета /подсъдимия и св. И./ които били вече излезли от лекия автомобил. Т.е. не можело да се приеме, че Б. е бил в непосредствена близост до инцидента, още повече, че в показанията си И. твърдял, че след определен период от време, след ПТП-то, зад тях бил спрял автомобила на Б., а в обясненията си подсъдимия казал „Слезнах от колата шокиран и видях мотопед, забит в левия фар. После видях човека, как лежи на земята. Бях в шок, не знаех какво да правя тогава. Тогава спря една кола зад мен и ме попита какво става". Този неуточнен период от време – няколко минути от инцидента до пристигането на свидетеля Б., бил решаващ за въпросния насрещен автомобил, който би могъл да измине разстоянието от мястото на произшествието до разклона за с. Гуцал /намиращо се на не повече от 1- 2 км/ и да продължи например към с. Марица или друго населено място. От друга страна, този свидетел казал, „нямаше много коли".

За да игнорира насрещно движещият се автомобил, съдът търсил обективни находки за заслепяване на подсъдимия от насрещно движещо се превозно средство, мотивирайки се, че следвало по естествената реакция на водача, автомобила да остави спирачни следи, като резултат на предприето от него намаляване на скоростта или спиране, но според обясненията на експерта, изготвил повторна АТЕ, „Обективни данни под формата на следи, които да обективира това- няма, но това не значи, че не е било така. Може да са задействани с максимална интензивност, може и с по-малка. Обаче, може да останат следи, но може и да не останат. В случая няма такива следи в протокола за оглед, но това не гарантира, че е спирал с по-малка от максималната интензивност. /стр.4 прот. с.з.

21.03.2024г./ Игнорираните от съда обяснения на подсъдимия и показания на свидетеля И. за насрещно движещ се автомобил и внезапното излизане на мотопеда от ляво на лекия автомобил, довело до формирани у съда грешни изводи по фактите и излагане на грешна фактическа обстановка, а оттам и до неправилен съдебен акт.

Събраните по делото доказателства не установявали допуснато от подсъдимия В. нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, защото изр.2, визира задължение на водача предприемането на мерки за намаляване на скоростта или спиране при възникнала внезапна опасност, която е била възприета при самото движение. В случая, защитникът сочи, че задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане на опасността, която е внезапна и неочаквана. Визирайки заключението на повторната АТЕ и събраните гласни доказателства, според защитника, механизмът на възникване на ПТП-то е следния: подсъдимият В. заедно със свидетеля И. към 21:20 часа пътували от с. Марица към гр. Долна Баня с Фолксваген Голф, който бил управляван от В.. Времето било хубаво не е 4 валяло. Пътят бил сух, без дупки и препятствия, трафика не бил натоварен, пътят бил с две ленти по една в посока. Участъкът в района бил прав, като в посока гр. Долна Баня следвал лек завой. В. управлявал лекия автомобил в дясната лента със скорост, според АТЕ, от 73 км/ч. Малко преди да стигне лекия завой, в насрещната лента се появил автомобил с включени дълги светлини, тогава В. превключил на къси светлини и намалил скоростта, но другия автомобил не реагирал. Светлините на насрещния автомобил били бели и силни по данни на В. /ксенон/. В момента на разминаването В. бил заслепен, като в същия момент усетил и удар в лекия автомобил. По данни на свидетеля И., насрещно движещия се автомобил се е показал от завоя и те са го възприели на не голямо разстояние, най-много 30 метра, като в момента на разминаването бил настъпил и удара между лекия автомобил и мотопеда. В. обяснил, че удара е настъпил в момента на разминаването и в момента в който е бил заслепен от насрещно движещия се автомобил - „при разминаването, той като ме освети точно тогава стана удара“ заслепи ме много рязко и веднага стана удара. Малко преди да се разминем с него, нещо тъмно, отляво, се нахвърли към нас.“ „Видях само едно нещо тъмно, в ляво от мен, в последния момент.“ „В пространството пред мен нямаше нищо.