Определение № 392 от 12.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503131 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; против Разпореждане № 29219/16,10,2024 г. по ч. гр. д. № 17079/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 101205/04,10,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.

410 ГПК срещу длъжник Х. В. Г., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит № 7053143078/08,04,2021 г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са придобити от дружеството-заявител с договор за цесия от 30,10,2023 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; за 1 издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Х. В. Г., ЕГН **********; за вземания, възникнали на основание посочения по-горе договор за кредит, които дружеството-заявител е придобило въз основа на договор за цесия.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че същото страда от нередовности, които не са отстранени, въпреки дадените указания, както и че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В конкретният случай в чл. 9 от договора е посочена уговорената между страните възнаградителна лихва – 41,13 % годишен лихвен процент, който се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва „върху остатъчния размер на главницата по кредита“. От съдържанието на договора обаче не става ясно каква сума ще бъде считана за „главница“ при ежемесечното изчисляване на лихвата, доколкото в чл. 7 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ са посочени различни суми, наречени „размер на кредита“. На първо място се сочи:

„размер на кредита 5000 лв.“; след това се посочват: Общ размер на застрахователна премия – 1751,98 лв.; „BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“; след това се сочи „ОБЩ размер на кредита 6751,98 лв.“ (сума, равна на сбора от посочените по-горе размер на кредита и общ размер на застрахователните премии).

Следователно: чл. 7 от договора предвижда две различни суми: размер на кредита и ОБЩ размер на кредита, като във втората са включени и застрахователните премии по посочените застраховки. Уговорената (чл. 9) възнаградителна лихва е в размер на 41,13 %, като същата се изчислява помесечно „върху остатъчния размер на главницата по кредита“, като липсва яснота коя от двете суми, сочени като „размер на кредита“ се има предвид при определяне на остатъчния размер на главницата, служещ за изчисляване на лихвата.

2

Наред с това – заплатените застрахователни премии, които по същността си представляват разходи по кредита (съгласно разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК), не са отразени като такива, а са включени в главницата по кредита.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че съдържанието на процесния договор не позволява да се извърши преценка относно обхвата на задължението на потребителя и съществено ограничава правата на последния, поради което е налице вероятност претендираните вземания да се основават на неравноправни клаузи. Затова правилно РС е отказал отхвърлил заявлението за претендираните възнаградителни и мораторни лихви. Затова обжалваното разпореждане следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 29219/16,10,2024 г. по ч. гр. д. № 17079/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 101205/04,10,2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Х. В. Г., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит № 7053143078/08,04,2021 г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са придобити от дружеството-заявител с договор за цесия от 30,10,2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3