Определение № 447 от 12.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Бургас, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100601472 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по частен протест на БРП, против Определение № 227 от 09.11.2022г., постановено по ЧНД №442/2022 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено Постановление от 23.09.2022 г. на БРП-ТОЦарево за прекратяване на досъдебно производство № 26/2019 г. на РУППриморско и същото е върнато на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

В протеста се изразява несъгласие с определението, като постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, относно изпълнителното деяние на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Според прокурора, за да е налице възникнал спор за собственост между две лица по повод на една конкретна вещ, по смисъла на този престъпен състав, то претенцията на оспорващия правата на другото лице следва да е преди това заявена пред гражданския съд. Настоява, да се отмени атакуваното първоинстанционно определение и се потвърди прекратителното постановление поради обективна или евентуално поради субективна несъставомерност на деянието. В условията на алтернативност предлага, въззивната инстанция да приеме, че се касае за деяние извършено при 1 условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 от НК.

Частния протест е подаден в установения в закона преклузивен седемдневен срок, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, от легитимиран правен субект. Разгледан по същество, се явява неоснователен.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, изложените в протеста доводи и съобрази закона, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 26/2019 г. на РУП-Приморско, е било образувано на 08.02.2019 г. за това, че на 02.06.2017 г., в землището на гр.

Китен противозаконно са били унищожени чужди движими вещи -две бунгала номер 1 и номер 3, и двете с площ от 26. 46 кв. м., ведно е оборудване, закупени от В. Г. –съпруга на жалбоподателя А. Г. с нотариално заверен договор за покупко-продажба от "М-К." ООД -Кърджали, поставени в държавен имот в землището на гр. Китен, Бургаска област, и са причинени значителни вреди - престъпление по чл. 216, ал. 5 вр. ал. 1 от НК.

С Постановление от 25.05.2021 г. на РП-Бургас ТО-Царево е постановено спиране на разследването, на основание чл.25,ал.1, т.6 от НПК, с указание за подаване на частна тъжба в 6-месечен срок от пострадалите.

С Определение № 19 от 08.06.2021 г., по ЧНД № 171/2021 г. по описа на РС-Царево, жалбата на А. Г. срещу същото е била оставена без уважение .

На 16.12.2021 г. Г. е подал молба до РП-Бургас с посочване на новоустановени обстоятелства - прекъснати и затапени площадков водопровод и площадков канал, имащи отношение към водоснабдяването на бунгало № 1 и № 3, собственост на съпругата му В Г., поради което моли за възобновяване на ДП, с оглед извършване на допълнителни действия по разследването.

След като извършил проверка , районният прокурор установил, че в 6-месечния срок в РС-Царево не е постъпвала тъжба по реда на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 50 от НПК от А. Г. срещу Н. Я. във връзка с унищожаването на двете бунгала. Поради това, с Постановление от 01.04.2022 г. прекратил досъдебното производство , на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 от НПК . Постановил също, от материалите да се отделят тези, касаещи изнесени от Г. нови данни , с оглед проверка за деяние по чл.216а, ал.1 от НК, като дал 2 указания и срок за извършването й.

Постановлението за прекратяване било потвърдено от БРС, а впоследствие с определение на въззивната инстанция от 21.07.22г. същото е отменено, с указания за провеждане на разследване, което да отговаря на изискванията за обективност, всестранност и пълнота, налагащо и нова задълбочена оценка на събрания доказателствен материал и нова правна преценка, отчитайки конкретните приети от прокурора за установени факти и обстоятелства, относими към престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК. БОС е намерил, че изводът за липса на извършено престъпление от общ характер при тази доказателствена празнота, води и до необоснованост и неправилност както на съдебния, но също и на прокурорския акт. Затова отменил и двата акта и върнал делото на прокурора за правилно приложение на закона.

В настоящото, последно по ред, отменено от БРС постановление за прекратяване, представителят на държавното обвинение отново е изложил приетата от него за установена фактическа обстановка и стигнал до заключението, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се установявали доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Схематично представено, според прокурора, на 10.05.2017г. В. Г.съпруга на жалбоподателя А. Г. закупила две бунгала в почивна база „Е.“ - гр.

Китен. На 02.06.2017 г. след като преценил, че тези бунгала са опасни, св.Н.

Я. -**** на ТП ДЛС „Ж.“-Кърджали /ангажирана с обслужването и поддръжката на почивната база „Е.“/, разпоредил и започнало тяхното разрушаване. По време на събарянето на второто бунгало на място се появил А. Г., който заявил собственически претенции по отношение на същото.

Според прокурора, събарянето било спряно до изясняване на въпроса. Св. Г. представил на св.Я. документите/договор и фактура/ за закупуване на бунгалата. Неконкретизиран от св.Я. юрист преценил, че те не могат да го легитимират като собственик, защото не съдържали достатъчно индивидуализиращи ги белези. Впоследствие и това бунгало било доразрушено.

Тъй като към момента на разрушаването на бунгалата спорът между страните не бил поставен пред гражданския съд и нямало редовно издадено разрешение по чл.36 от ЗУТ за тяхното поставяне , според прокурора 3 деянието извършено от св.Я. не изпълвало признаците на престъпния състав по чл.323, ал.1 от НК.

Правят се разсъждения, в насока липсата на достатъчно грижа от купувача при оформяне на документите за придобиване на бунгалата, с оглед тяхната индивидуализация . Заключава се, че правата му биха били по-добре защитени ако предяви претенциите си пред гражданския съд. Също така, отсъствието на умисъл в действията на св.Я. се обосновават, с това, че при липсата на писмен документ, който да сочи кои са точно бунгалата предмет на покупка от Г.а и на такъв за разположението им върху почивната база , то собствеността му била неопределяема, затова и /изземвайки функциите на съда/ е преценил, че сделката не е породила правен ефект и купувача не е придобил право на собственост върху процесните бунгала. Той не знаел, че посяга върху вещи собственост на Г.. Допитал се до юрист, който му дал становище за недействителност на сделката и от тези данни извежда, че стореното било при извинима грешка. На последно място, на л.8 гръб, прокурорът предлага да се приеме, че св.Я. дал нареждане да се съборят опасните за хората конструкции, считайки че същите са му поверени да ги пази и управлява. Затова, в случай , че никое от изброените преди това основания за несъставомерност на деянието не бъдело споделено, то да се приеме, че се касае състояние на крайна необходимост, обосновала действията на Я..

Районният съд е дал отговор както по въпроса за тълкуването на прокурора по отношение на материалния закон, касаещ признаците на състава по чл.323, ал.1 от НК. Така също е посочил защо изводите на районния прокурор са неправилни и необосновани нито на закона, нито на събраните до момента доказателства.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло доводите на първата, както и направените изводи за незаконосъобразност на прекратителното постановление на РП-ТО-Царево.

Предлаганото от прокурора стеснително тълкуване не може да бъде възприето.

Субект на самоуправството може да е не само конкретното лице, страна по спора, но и негов представител/р.245-10-ІІ и р.248-11-ІІІ/, като видът на представителството е без значение/законово или чрез правна сделка;

4 доброволно или задължително и т.н./. Достатъчно е да е възникнало спорно право, независимо дали то принадлежи на дееца или на насрещната страна по спора, без значение дали е действително или само предполагаемо, стига то да е имуществено, да има материална стойност. Само ако липсва такъв предхождащ инкриминираното деяние правен спор, то за стореното не следва да бъде търсена отговорност на дееца. Наказателноправната защита не поставя условия спорът да е бил отнесен за решаване пред съд или друг орган. Според ВКС „няма ограничения във формата на оспорване и то, оспорването може да стане както с думи, така и с действия, стига да са разбираеми“ /р.81-11-ІІІ/.

Без значение е също дали за поставянето им е било издадено по надлежния ред разрешение за поставяне или не, по смисъла на ЗТСУ или на ЗУТ.

Според данните по делото , правото на дееца –св.Я. в случая се оспорва от другиго-жалбоподателя Г.. Именно последния е оспорил неговото имуществено право. С действията си св.Янчев завладява бунгала преместваеми обекти не по установения в закона ред и се разпорежда с тези вещ като със свои, унищожавайки ги.

Правилно ЦРС е отбелязал, че при възприемане тълкуването на прокурора за изискване от обективна страна да е предварително заявена по съдебен ред претенцията от лицето оспорващо правото на дееца, то тогава без правна закрила биха останали случаи, на самоволно предприети и увреждащи действията на недобросъвестни лица, упражняващи свое право не по установения от закона ред, в рамките на часове и състоящи се в унищожаването на самата вещ. Именно на такава ситуация сочат данните събрани в хода на разследването , с оглед сведенията изнесени от работниците участвали в разрушаването .

Изпълнителното деяние на самоуправството се осъществява с действие. С него деецът внася промяна от обективна и субективна страна на съществуващо фактическо положение чрез една противоправна промяна на същото, самоволно, под предлог, че осъществява оспорвано му от другиго право. В случая - правото да се разпорежда с две бунгала, посредством събарянето им, с което те престават да съществуват.

Реализирано е всяко едно от включените в триадата от правомощия 5 на собственика-да ползва, да управлява и да се разпорежда с вещта. В този смисъл не може да се приравни поведението по унищожаване на една вещ , като пазене и управление, а съставлява разпореждане с нея. Това сочи, че деецът се отнася със същата като със своя, щом не е овластен от собственика да я унищожи.

Очевидно процесните бунгала не са били безстопанствени щом конкретно лице е заявило претенциите си върху тях. Нещо повече, относно информираността на св.Я. за индивидуализирането, точното разположението на бунгалата предмет на продажба по договора, с който Г. е закупила тези под №1 и №3, са били събрани относими доказателства-писмени и гласни, които е следвало да се анализират, а при необходимост да се проверят и допълнително посредством предвидените в НПК способи.

Накрая, за да е съставомерно поведението на дееца , необходимо е извършеното да не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, при който извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства представлява.

Такъв би бил само ако неговата обществена опасност е толкова незначителна, че да не може да обоснове нуждата от прилагането на наказателна репресия.

Отречено в трайната съдебна практика и изоставено е битувалото в миналото тълкуване, че за тази преценка достатъчно вредата/стойността на унищоженото имущество/ да не надхвърля по размер три минимални работни заплати за страната. На преценка подлежат освен обществената опасност на деянието, но също механизмът, характеризиращите инкриминирания обект особености; значителността или липсата на настъпилите вредни последици;мотивите и подбудите, ръководили дееца; социалното отражение и отзвука на престъплението, също и фактите за личността на дееца;/р.373-11ІІІ/.