Решение № 18235 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18235 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110118388 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д“ ЕООД, с която срещу „РК“ ЕООД е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 1450 лв. – представляваща платена на отпаднало основание сума по развален договор за покупко-продажба № 1-210727-01, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен установителния иск поради липса на облигационно отношение, ищецът предявява осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1450 лева – представляваща платена цена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба – 06.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 27.02.2021 г. е сключен между страните договор за покупкопродажба на машина /ламинатор TSD 1600/, с уговорен срок за доставка – 35 дни от плащане на продажната цена, което задължение купувачът добросъвестно изпълнил на 27.07.2021 г. като платил изцяло продажната цена. Продавачът не е изпълнил задължението си за доставка на машината. Връчена била нотариална покана на ответника за разваляне на договора за покупко-продажба на 19.07.2022 г., но сумата не била върната. В случай че се установи, че между страните не било сключено валидно облигационно отношение, то ищецът твърди, че е платил сумата без основание и отправя искане до съда да осъди ответника да плати процесната сума.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът Д ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу ответника „РК“ ЕООД за сумата 1450 лева, платена на отпаднало основание, като цена по договор за продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., който е развален, заедно със законната лихва от 28.09.2022 г. до погасяване на задължението. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При третия фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД, основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при разваляне на договорите поради неизпълнение/ виж т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Процесната главна искова претенция се основава на третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото при разваляне на договор поради неизпълнение по реда на чл. 87 ЗЗД /каквото се твърди в исковата молба/, съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 изр. 1 ЗЗД има обратно действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Съгласно ал. 2 кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

В хода на първоинстанционното производство, съдът с определение по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест, както следва: по иска с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД е указано на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1/ сключения между страните договор със сочения в исковата молба предмет и съдържание; 2/ извършено от него плащане на уговорената цена по договора; 3/ надлежно упражнено право на разваляне на договора с изрично волеизявление в този смисъл, достигнало до ответника, поради неизпълнение на 2 задълженията му, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

Установено е по делото наличие на валидно облигационно отношение, обективирано в писмен договор за покупко-продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г. между РК ЕООД като продавач и Д като купувач, по силата на който продавачът се е задължил да продаде на купувача машина – ламинатор TSD 1600 срещу цена в размер на 1450 лева, която е следвало да бъде заплатена 100 % авансово. Съгласно чл. 3 от договора, страните са уговорили срокът на доставката да е до 35 работни дни след получаване на авансовото плащане. От представена и неоспорена от ответника фактура № 151 от 27.07.2021 г. и преводно нареждане от 27.07.2021 г. се установява, че същият ден продажната цена в размер на 1450 лева е платена от купувача на продавача. Видно от електронната кореспонденция, приета по делото, купувачът е изпратил покана за изпълнение на задължението на продавача да достави машината, предмет на договора в нов десетдневен срок, считано от 31.03.2022 г.

С нотариална покана, връчена на ответника на 19.07.2022 г. по реда на чл. 50, ал.

4 ГПК, ищецът е заявил, че развалят договора на основание чл. 87, ал.1 ЗЗД по вина на продавача. Дори и да се приеме, че поканата не е връчена редовно на посочената дата, то в трайно установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор /каквато е настоящата искова молба, каквато е и заповедта за изпълнение/ съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за разваляне на договора /така решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на Върховен касационен съд, решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на Върховен касационен съд и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Следователно, към момента на приключване на устните състезания до ответника е достигнало изявлението на ищците за разваляне на договора.

По делото не се установи, ответникът да е изпълнил точно и в срок задължението нито в срока на изпълнение на договора, нито към настоящия момент. Установява се по делото, че купувачът е изправна страна, доколкото още на датата на сключване на договора е превел продажната цена на продавача. Ето защо и поради неизпълнение на задължението на продавача, за ищеца е било налице основание да развали договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. При тези факти следва да се приеме, че ответникът е неизправен. Изявлението за разваляне е годно да породи правен ефект – договорът е развален с обратна сила, а платената по него сума подлежи на връщане, доколкото няма основание за получаването й.

При този изход на спора по главния иск не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск, ето защо същият следва да бъде оставен без разглеждане.

По разноските:

3

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, сторени в исковото, обезпечителното и в заповедното производство, които възлизат в общ размер на 887 лева /съгласно списък на л. 51 от делото -за държавна такса за завеждане на иска и за заповедното производство, разноски за обезпечение на иска при ЧСИ РМ, адвокатски възнаграждения за правна защита в исковото производство и в заповедното производство/. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход /т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че „РК“ ЕООД, ЕИК **** дължи на „Д“ ЕООД, ЕИК **** сумата в размер на 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, платена на отпаднало основание, като цена по договор за продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., който е развален, заедно със законната лихва от 08.09.2022 г. до погасяване на задължението, за което е издадена заповед № 30885/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 49150/2022 г., СРС по описа на 166 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално предявения от „Д“ ЕООД, ЕИК **** срещу „РК“ ЕООД, ЕИК **** осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде осъден„РК“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Д“ ЕООД, ЕИК **** за заплащане на сумата от 1 450 лева – представляваща платена цена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба – 06.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА „РК“ ЕООД, ЕИК **** да заплати „Д“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 887 лева, представляваща разноски за исково, заповедно и обезпечително производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4