Решение № 159 от 10.11.2023, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Берковица, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100079 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Е. И., чрез своята майка и законен представител Д. К. К. против Г.

ФОНД, с която е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от Кодекса за застраховането – за осъждане на ответника да му заплати сумата 25 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 23.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на извънсъдебната претенция, а именно 15.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3179.73 лева – законна лихва върху извънсъдебно изплатената главница в размер на 25 000 лева от датата на депозиране на извънсъдебната претенция, а именно 15.10.2021 г. до 13.01.2023 г. /датата на писмото, с което е определено застрахователното обезщетение/.

Ищецът И. Е. И. твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2021г. в град Б., на кръстовището с ул. М., е претърпял множество счупвания на лява подбедрица, за което е хоспитализиран в МБАЛ Д-р Стамен И. АД за осъществяване на оперативна интервенция, изразяваща се в закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и е поставена гипсова 1 имобилизация. Поддържа, че видно от приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП и влезлия в сила съдебен акт – споразумение по нохд 123/2022г. по описа на РС Берковица Л. А. З. е признат за виновен за престъпление по чл. 343 ал. 3 б. А, предл.второ вр. чл. чл. 343 ал. 1 б. Б предл. второ чл. 129 ал. 1 от НК. Към датата на ПТП Л. А. З. не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това ищецът в качеството си на пострадало лице на основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. А от КЗ може да претендира пряко от ответника изплащане на обезщетения за неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП. Признава, че е получил плащане от ответника на сумата от 25 000 лева, която обаче не е достатъчна според ищеца, тъй като справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лева.

Твърди, че е претърпял и продължава да търпи силни силни болки, страдания и ограниченост в движенията, като към настоящия момент все още не се е възстановил изцяло, поради което и лечението му продължава. Наложително е било да използва чужда помощ в своето ежедневие, тъй като е бил трудно подвижен и се налагало съдействие, дори за най-елементарни битови нужди – тоалет, хранене, придвижване. Влошило се емоционалното му функциониране, поради преживяната психотравма, ситуативно влошени характеристики на вниманието и паметта, наличие на безпокойство, висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за общуване, влошено настроение без видима причина. Изживява тежко случилото се и до ден днешен сънува кошмари от преживяното събитие и все още продължава да изпитва страх за себе си и за своите близки. Страдал от страхова невроза, тъй като често изпада в паника, и все още продължава да изпитва страх за себе си и за своите близки при придвижване на улицата. Продължава да изпитва болки при промяна на метеорологичните условия, да търпи болки, страдания, емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и психически обременяващата и унизителна зависимост от чуждата помощ в ежедневието.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Ф. оспорва иска. Твърди, че претендирания размер на обезщетението е прекомерно завишен. Поддържа, че с изплащането на сумата от 25 000 лева ищеца е бил напълно удовлетворен, като същият е бил уведомен, че тази сума не представлява частично плащане и изразеното от него съгласие с определеното обезщетение следва да се тълкува, че приемайки плащането, ищецът се е 2 съгласил, че тази сума напълно покрива претърпените от него имуществени вреди.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на ответника Л. А.

З., който е прекия и непосредствен причинител на вредите от процесното ПТП. Третото лице помагач поддържа, че претендирания размер на обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на травматичното увреждане на ищеца, на претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта, трайната съдебна практика и икономическите условия.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С доклада по делото, обективиран в определение № 146/19.05.2023 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

Настъпило ПТП на 23.09.2021г. в град Б., ул. П., на кръстовището с ул. М. между МПС с марка ............ без валидно сключена застраховка ГО, управлявано от виновния за ПТП водач Л. А. З. и пешеходеца И.

И..

Влязло в сила споразумение по нохд 123 по описа на Районен съд Берковица.

Плащане от застрахователя на ищеца на сумата от 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП.

Горните факти се установяват безспорно и от събраните по делото писмени доказателства:

Приложен е Протокол № .......... г. по НОХД .......... г. /л. 23-25 делото/, в който е обективирано споразумение, с което Л. А. З. е признат за виновен в това, че на ........ г., около 15.00 часа в гр. Б. на кръстовището на ул. ''....." и улица „....." до магазин собственост на ЕТ "Н.на- Пламен Николов" с посока на движение от 4-то основно училище към ул."Александровска", при управление на МПС - лек автомобил, марка „.....", рег.№ ....., собственост на А.В.В., без да има необходимата правоспособност /не е притежавал СУМПС, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.116 от 3

ЗДвП /водача е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата/ не се е съобразил и нарушил разпоредбата на чл.117 от ЗДвП /при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост да спре/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Е. И. от гр. Б., ЕГН ********** и изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, голям и малък пищял, с охлузване, което води до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок над 1 месец /около 2 до 4 месеца/ – престъпление по чл. 343, ал.3, б.А, предл. второ, вр. чл.чл. 343, ал.1, б.Б, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1, предл. трето, вр. чл. 129, ал.1 НК.

На 15.10.21 г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред Г. ФОНД за изплащане на сумата от 50 000 лева /л. 7 от делото/, която първоначално е била отхвърлена, за което ищецът е уведомен с Писмо изх. № 24-01-505/21/13.01.2022 г. /л. 12 от делото/.

След представяне на допълнителни доказателства ищецът е уведомен с Писмо изх. № 24-01-505/21/13.01.2023 г. /л. 26 от делото/, че Г. ФОНД е одобрил сума в размер от 25 000 лева, като изрично е посочено, че тази сума не е частично плащане по предявената претенция.

С Молба от 16.01.23 г. /л. 149 делото/ ищецът е уведомил Г. ФОНД, че не е съгласен с определения размер от 25 000 лева, като моли да бъде извършено плащане съобразно приложеното пълномощно /л. 150 делото/ на неговия процесуален представител адв. Н. Д., в което е посочено, че същият е упълномощен „във връзка с получаване на частично застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева....като Пълномощникът има изричното право получи сумата в размер на 25 000 л е в а , представляваща частично плащане на застрахователно обезщетение...“

С Молба от 24.01.23 г. /л. 147 делото/ пълномощното е изпратено на ответника и в оригинал /л. 148 делото/.

На 25.01.23 г. Г. ФОНД е превел на пълномощника на ищеца обезщетение в размер от 25 000 лева /платежно нареждане на л. 145 делото/.

4

Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Стамен И.“ /л. 73/ на ищеца е била извършена операция на 23.09.21 г. – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация-гипсова имобилизация, като детето е било изписано на 27.09.2021 г.

Приложена е и медицинска документация /л. 29-л. 72/ във връзка с извършените дейности по време на болничния престой.

По делото е изготвена ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице С. А. /л. 155-157 делото/,която съдът кредитира изцяло доколкото същата е изготвена въз основа на психологическо изследване проведено след интервю с детето и са използвани няколко различни техники на изследване, от която се установи следното:

Преди катастрофата детето е било в добра емоционална съзвучност. Не се наблюдава деградация в психологическато му състояние.

Може да се направи заключение, че няма промяна в психологическото и емоционално състояние на И. И. след претърпените телесни увреждания. Детето е контактно, ориентирано добре за време, листо и личност.

Не се наблюдава нарушение на съня, детето не е променило стериотипа на живота си.

/Сега пак си ходя сам до магазина за кола и пица/

Мисловния процес е подреден, без налудни и свръхценни идеи на фона на добра самооценка за себе си и състоянието си.

Резултатите от изследването след катастрофата дават представа за компенсирано емоционално състояние, а реакцията на избягване на стресорите-/Сега си ходя и си играя с Децата на улицата и като видя кола се пазя, отивам на тротоара и не ме е страх./ е типична за преживяна реакция на остър стрес. Детето има вече изградени защитни реакции и поведение на избягване на застрашаващи живота и здравето му ситуации.

Към момента на катастрофата се отчита страх и силно притеснение за живота, който страх го няма към момента на изготвяне на експертизата.

При изследване на детето не е открит нито един дългосрочен симптом вследствие на катастрофата.

В проведеното на 20.07.23 г. съдебно заседание вещото лице С. А. е заявило категорично, че няма признаци детето да преживява някакъв стрес.

От експертното заключение по изготвената СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице д-р П. Г. / л. 160-165 по делото/, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено въз основа на преглед на ищеца /извършен на 06.07.23 г./ и след запознаване с медицинската документация, се установява, че ищецът се е възстановил от причиненитете увреждания и не са налице трайни последствия от настъпилото ПТП:

5 детето е пролежало в болница 4 (четири) дни, като още в деня на постъпване (на 23.09.2021) е проведено оперативно лечение на счупването на ляв долен крайник с наместване на счупването без оперативно отваряне с последващо обездвижване на ляв долен крайник с гипсова имоболизация. Следоперативния период е протекъл гладко, без данни за затягане и настъпили усложнения.

И. е изписан с данни за подобрения и с мнение за носене на гипсовата имобилизация за срок от 45 (четиридесет и пет) дни.

В наличните медицински документи (кръвни показатели, образни изследвания и текущи прегледи в наблюдение на пациента) няма категорични и обективни данни за отпадна неврологична, огнищна симптоматика, менингиално дразнене и функционално засягане на мозъчни структури, както и нарушения на функцията на жизнено важни органи.

От наличните данни, представени по делото (прегледи, изследвания, оперативни протоколи) като травматични увреждания на пострадалият И. има описани: счупване на двете кости, влизащи в състава и оформящи подбедрицата (голям и мальк пищял) в долната (дистална) трета, на фона на стара травма (счупване), лекувана чрез поставени метални фиксиращи елементи (К-игли).

Няма данни за видими външни увреждания в областта на травмирания крайник и в частност лявото ходило и глезен.

Описаните травматични увреждания на И. са в пряка и директна причинноследствена връзка с процесното ПТП Счупването на двете кости на лява подбедрица само по себе си е причинило трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок не по-малък от три-четири месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на крайника.