Решение № 2381 от 15.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2381 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330112545 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. М., ЕГН ********** и К. А. М., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, с която са предявени субективно активно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ.

Ищците поддържат да са в. на загинала като пътник в МПС К.Б. М., ЕГН **********, вследствие на ПТП от 08.11.2018 г. на път П. – Пловдив, предизвикано от водача на автомобила с ДК № ....– Й. М., който – при нарушение на правилата за движение по пътищата, поради управление с несъобразена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в товарен автомобил с ДК № ..... с ремарке, като по непредпазливост причинил смъртта й /негова м/ и също починал.

ГО към момента на произшествието била застрахована при ответника. Било образувано ДП – прекратено поради смърт на дееца с влязъл в сила акт.

Твърдят да са имали силна емоционална връзка с б. си, която била здрава и енергична, полагала грижи за отглеждането и възпитанието им, живеели заедно в еднофамилна къща, а помежду им била изградена силна връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа, надхвърляща обичайната. Загубата й им се отразила изключително тежко в личностен план, преживели силен стрес, продължавали да изпитват изключително осезаеми душевни болки и страдания.

1

Предявили претенции за обезвреда спрямо застрахователя, който на 09.01.2023 г. отказал да плати.

Моли се за присъждане на сумите от по 10 000 лева – за всеки ищец – обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя близък роднина, ведно със законната лихва от 09.01.2023 г. до окончателното погасяване.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Признава наличието на ГО, но оспорва застрахователното покритие да обхваща разширения кръг лица, съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК ВКС. Полицата била сключена на 07.11.2017 г., към която дата застрахователят изчислил дължимата премия, съобразно предоставеното покритие в условията на действащата към момента нормативна уредба. Позовава се на съд. практика на ВКС за недължимост на обезщетения на ищците.

Оспорва исковете по основание и размер – в т.ч. – ищците да са материално легитимирани да получат обезщетения, т.к. не попадали сред лицата, изброени в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., а изключение не било налице, поради липса на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата. Не били настъпили сериозни морални болки и страдания, а твърдените отношения не представлявали изключение за българския бит и душевност, нито надхвърляли като интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ищците имали и живи родители, с които живеели в едно домакинство, към датата на настъпване на събитието.

При условията на евентуалност, оспорва размера на претенциите, като силно завишен, несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Позовава се на чл.

493а, ал. 4 КЗ.

Оспорва и - отговорността и вината на водача, застрахован по ГО, за настъпване на ПТП, както и наличие на противоправно поведение, вследствие на което да е настъпил вредоносният резултат; налице било случайно събитие по см. на чл. 15 НК; механизма на ПТП и наличието на причинна връзка със смъртта на М.; релевира възражение за съпричиняване, поради - липса на поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП и фактори, свързани с общия й физиологичен статус и здравословно състояние, допринесли за леталния край. Поддържа да не дължи обезщетения за забава, поради неоснователност на главните искове. Моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски. Възразява против дължимостта на такива за адв. възн. на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

За основателността на преките искове в тежест на ищците е да докажат пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на техен близък роднина – б., като ги установят по характер и интензитет, вкл. като докажат, че попадат в кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетения за такива вреди, както и размера на обезщетенията.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата и наличието на случайно събитие, както и обстоятелства, които изключват, унищожават, намаляват или погасяват процесните вземания, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземанията – да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС с ДК №..... е била застрахована при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица; на твърдяната дата е настъпило ПТП с посочените в ИМ участници; на 08.11.2018 г. К Б М., ЕГН ********** е починала, а в момента на ПТП е била пътник в застрахования при ответника автомобил; ищците са нейни наследници по закон – в; на 09.01.2023 г. ответникът е постановил отказ да плати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на ищците, вследствие смъртта на б. им /вж. Определение по чл.

140 ГПК № 13276/22.11.2023 г. – л.38-40/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Относно настъпване на ПТП.

В КП с пострадали лица /л.6/ е отразено настъпването на инцидента на сочената дата, при който участник 1 – Й М. – водач на МПС с ДК № ....., поради движение с несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение, удря челно участник 2 – ППС с ДК № ....с водач Р. А. У., и реализира ПТП с пострадали лица. Вписани са данни за пострадали лица – Й. Б. М. и К. Б. М. /б. на ищците/, с отразяване, че същите са починали.

За механизма на произшествието.

КП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента.

Съставен е и протокол за оглед на местопроизшествието /л.11-13 от ДП № 314/2018 г. на РУ на МВР – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив/. По отношение на 3 възприетите от съставителя факти, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице, след подробен анализ, е посочило, че водачът Й. М. управлявал л.а. „БМВ 3 Ер Реихе“ по платно за движение път ...гр. Пловдив – гр. П. в посока от запад на изток със скорост около 62 km/h. По същото време водачът Р. У управлявал сп.а. „Скания Р 124“ с ремарке по северната лента на платно за движение на същия път в посока от изток на запад със скорост около 55 km/h. В един момент л.а. навлязъл в северната лента и продължил да се движи по нея. Водачът на сп.а. с ремарке реагирал, като въздействал на спирачната система на автомобила, но въпреки това настъпил неизбежен удар в предната лява част на сп.а. и в предната лява част на л.а. След удара сп.а. със задействана спирачна система достигнал в положението, отразено в протокола за оглед и видно във фотоалбума, а л.а. напуснал южната страна на платното за движение и застанал в положението, отразено в протокола за оглед и видно във фотоалбума. Вещото лице е дало категорично становище, че ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. не бе навлязъл в лявата лента, а се бе движил по южната /дясната/ лента за движение, като водачът на сп.а. с ремарке нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара освен при движение на л.а. по северната пътна лента, когато дистанцията между двата автомобила е била 102,28 m или по-голяма. Посочило е, че предвид челния удар – дори и при спиране на сп.а. с ремарке преди мястото на удара, то удар отново би настъпил. Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка била, че водачът на л.а. е навлязъл в северната /лявата/ лента на платното за движене на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато там насрещно се е движел сп.а.

С оглед горното, съдът приема, че инцидентът е настъпил по посочения от ищците механизъм.

Единствена причина за настъпване на ПТП е противоправното поведение на водача на л.а. „БМВ 3 Ер Реихе“ – Й М., който е нарушил правилата за движение по пътищата и при управление на МПС е навлязъл в насрещната лента на платното за движение – северната /лява/ лента, вследствие на което е настъпил удар със сп.а.

„Скания Р 124“. Нарушени са разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал.

1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. За пълнота – следва да се посочи, че въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото, ответникът не ангажира каквито и да е доказателства за наличие на случайно събитие, за каквото при така 4 установената фактическа обстановка не може и да става дума. ПТП е настъпило само в причинна връзка с поведението на водача на л.а., което не е било съобразено с вменените нормативни изисквания. Направените от ответника оспорвания за различен механизъм, наличието на случайно събитие, както и липса на принос на застрахования водач за настъпване на произшествието, са неоснователни.

От заключението на експерта – медик по приетата СМЕ, която съдът кредитира като ясно, обосновано и задълбочено изготвена, защитена със съответни научни познания и аргументи и устно, се установява, че при ПТП е пострадала К М., която се е возила в лявата, задна част на автомобила – зад шофьора /уточнено от ВЛ в о.с.з./.

Били установени следните травматични увреждания – тежка гръдна травма, изразяваща се от наличие на кръв в двете гръдни половини общо 2200 мл; разкъсване на дясната подключична артерия; счупване на дясната ключица, множество ребра двустранно; счупване на тялото на седми гръден прешлен и диска между единадесети и дванадесети гръдни прешлени; оток на мозъка и белите дробове; охлузвания и кръвонасядания по трупа; нетравматични находки – коронаро- и артериосклероза.

Причината за смъртта била остра кръвозагуба, в резултат разкъсване на дясната подключична артерия от фрагмент от счупената дясна ключица. Травматичните увреждания били несъвместими с живота, като било възможно да са получени при ПТП, в което пострадалата е участвала като пътник в МПС. Вещото лице е дало категорично становище, че е налице пряка причинно-следствена връзка между травмите на К М. и нейната смърт на местопроизшествието.

С оглед изложеното се установява, че вследствие претърпения инцидент е настъпила смъртта на б.та на ищците, поради което възраженията на ответника в об.на насока не се споделят.

Що се отнася до възражението за съпричиняване.

Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразен извод за наличие на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата. Няма такива за конкретно нарушение на предписани правила от нейна страна, които не само да са осъществени, но и да са довели до настъпване на инцидента, който да е освен всичко и тяхно следствие. Няма и данни, непоставянето на колан да е довело или допринесло в някаква степен за настъпване на смъртта. Нещо повече, ВЛ по приетата СМЕ е категорично, че шофьорът е бил с предпазен колан и зад отворен еърбег, но това не е довело до спасяването на живота му, като е дало категорично становище, че носенето на предпазен колан би намалило силата на ударите в купето на К М., но в 5 никакъв случай не би могло да се твърди, че носенето му би предотвратило смъртния изход за нея. Основната причина за нейната смърт била счупването на дясната ключица, което било в резултат на удар в областта на дясното рамо и огъване на ключицата, какъвто не би могъл да бъде предотвратен от носенето на предпазен колан поради относителната подвижност на торса встрани и напред и близостта на тялото до предната седалка. Следва да се посочи, че въпреки изричните указания по чл. 146, ал.