Решение № 260142 от 03.12.2020, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

03.12.2020

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

19.11.

2020 на Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Ива Георгиева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

1060

2020 дело № по описа за година.

„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, е предявило срещу Е.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 08.01.2017г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с.

Ресилово в посока гр. Самоков, ответникът управлявал лек автомобил „Волво В40“ с ДК№ СВ0050АВ след употреба на алкохол и, поради движение с несъобразена скорост, изгубил управление върху автомобила и ударил правомерно движещия се в насрещна пътна лента лек автомобил „Рено Туинго“ с ДК№ КН9690ВА, собствен на Б.М.Г., ЕГН: **********, и управляван от същия, като му причинил телесни повреди - счупване на лъчева кост на дясна предмишница. Съставен е Протокол за ПТП с пострадали лица, образувано е досъдебно производство срещу Е.П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а, предл. първо от НК. Изготвена е химическа експертиза на взетата от П. кръвна проба, която установява, че същият по време на инцидента е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,66 промила.

Автомобилът на ответника бил застрахован по договор за комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука“, полица № 11/11/116003180492, издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и валидна към датата на ПТП. След подадена претенция от пострадалия Г., за събитието в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е образувана преписка по щета № 10018100101252Н. С пострадалия било сключено извънсъдебно споразумение за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания, резултат от травмите от ПТП, както и за обезщетяване на сторените разноски във връзка с лечението му. Така на 14.06.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило по претенцията на увреденото лице Б.М.Г. сума в размер на 25 000.00 лева за претърпените неимуществени и имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания.

С регресна покана от 18.07.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е предоставил на ответника 30-дневен дневен срок да заплати сумата от 25 000.00 лева. Тъй като сумата не била заплатена в срок, дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК, за което в PC-Дупница е образувано ч.гр.д. № 611/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.

С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът да му дължи сума в размер на 25 000.00 лв., представляваща изплатено на пострадалия Б.М.Г. обезщенетие за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2017г. и причинено от ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, който оспорва предявения иск. Ответникът не оспорва описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, както и правото на регрес на застрахователя срещу него, но счита, че размерът на изплатеното от ищеца на ответника застрахователно обезщетение по сключеното между тях споразумение, е прекомерно завишен. Счита, че иска е основателен до размер от 12 500.00 лв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните, а се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно настъпило на 08.01.2017г. ПТП. Видно от приетите като доказателства по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от мл. автоконтрольор Александър Мутавчийски, с вх. № 348000-9223 по описа на РУ на МВР-Дупница, ведно със скица, Акт за установяване на административно нарушение бл. № 188412 от 08.11.2017г., както и от съдебна автотехническа експертиза по ДП № 758/2017г., изготвена от вещото лице инж. Лидия Ушанова, на 08.01.2017г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово в посока гр. Самоков, ответникът управлявал лек автомобил „Волво В40“ с ДК№ СВ0050АВ и, поради движение с несъобразена скорост, изгубил управление върху автомобила и ударил правомерно движещия се в насрещна пътна лента лек автомобил „Рено Туинго“ с ДК№ КН9690ВА, собствен на Б.М.Г., ЕГН: **********, и управляван от същия. Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 520/14.11.2017г., по време на инцидента Е.А.П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,66 промила. Видно от приетите като доказателства Медицинско свидетелство за пред съда № 192/09.11.2017г., издадено от д-р Сотир Каралийски, Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Владимир Карастоянов, комплексна съдебно-медицинска експертиза по ДП № 758/2017г. по описа на РУ на МВР-Дупница, вследствие на причиненото от ответника ПТП, пострадалият Б.М.Г. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на лигавичната повърхност на долната устна в ляво, луксация на втори долен зъб в ляво и вътреставно счупване на лъчевата кост на горния десен крайник. Образувано е досъдебно производство срещу Е.П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а, предл. първо от НК. Автомобилът на ответника бил застрахован по договор за комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука“, видно от приетата като доказателство полица № 11/11/116003180492, издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и валидна към датата на ПТП. След подадена претенция от пострадалия Г., за събитието в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е образувана преписка по щета № 10018100101252Н. С пострадалия било сключено извънсъдебно споразумение за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания, резултат от травмите от ПТП, както и за обезщетяване на сторените разноски във връзка с лечението му. На 14.06.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило по претенцията на увреденото лице Б.М.Г. сума в размер на 25 000.00 лева за претърпените неимуществени и имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания, видно от приложеното платежно нареждане. С регресна покана от 18.07.2018 г. ищецът е предоставил на ответника 30-дневен дневен срок да заплати сумата от 25 000.00 лева.

Приложено е ч.гр.д. № 611/2020г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че вследствие на претърпяното на 08.11.2017г. ПТП, Б.М.Г. е получил следните травматични увреждания: фрактура на лъчевата кост /радиус/ на дясната предмишница-вътреставна, в долния й край-в областта на китковата става; разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна в ляво; луксация на втори долен ляв зъб, наложила медицинското му отстраняване-на фона на изразено предходно болестно увреждане на зъбоподдържащия апарат на зъба от хронично заболяване „парадонтоза“ 3-4 степен, обхващаща и останалите налични зъби. Не се установяват получени от пострадалия други травматични увреждания на зъби, няма данни и за нарушения на психическото здраве на пострадалия вследствие на инцидента. Вещото лице сочи, че обичайният срок за пълно възстановяване на счупената кост и възстановяване функциите на крайника, при случаите показани за консервативно /неоперативно-както в процесния случай/ лечение, при най-благоприятно протичащ възстановителен процес, е около 2,5-3 месеца /35-45 дни гипсова имобилизация и последващо раздвижване/, а при по-забавено възстановяване-около 5-6 месеца до една година. През целия възстановителен период пострадалият търпи болки и страдания-по силни и интензивни в началото до средата на периода и постепенно затихващи и изчезващи към края му. Към настоящия момент пострадалият е напълно възстановен-липсват данни за усложнения или непълно възстановяване. Луксацията на втори долен ляв зъб, наложила последващото му изваждане, не подлежи на самостоятелно възстановяване, но в случая се касае за загуба на предварително значително увреден от болестен процес зъб, която загуба не води до практически значимо нарушаване на дъвкателната и говорната функция на пострадалия. Лечението е представлявало еднократното му медицинско отстраняване, няма данни за проведено друго хирургично или допълнително медикаментозно лечение на мекотъканната рана от екстракцията на зъба или на раната на долната устна. Възстановяването от мекотъканните наранявания в устната кухина е протекло за около три седмици, като в този период е търпял болки и страдания-по-интензивни в началото и постепенно затихващи и изчезващи в края му. По делото няма никакви данни за направени от пострадалия Г. финансови разходи във връзка с медицински прегледи и лечение по повод на инцидента.

По делото е разпитан като свидетел пострадалият от ПТП Б.М.Г., който дава показания, че вследствие на инцидента дясната му ръка била счупена в областта на китката, били му избити зъби. Ръката му била гипсирана в продължение на четири месеца. Обслужвал се сам, с помощта на съпругата си.

Близо половин година след инцидента изпитвал болки в ръката при студено време.

Осем месеца не работил заради счупването, но сега при работа не изпитва болки.

При лечението в болницата не е заплащал нищо, понеже е здравно осигурен. Не знае колко е заплатил за лекарствата, които е приемал при лечението си.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 611/2020г. по описа на РС - Дупница. Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.1 от Кодекса на застраховането. Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с причинителя на увреждането, настъпване на застрахователното събитие, изплащане на застрахователно обезщетение на третото увредено лице, че при настъпване на ПТП застрахованият водач е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и размерът на претенциите си.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните, а се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно настъпило на 08.01.2017г. ПТП поради противоправното и виновно поведение на ответника, изплатеното от ищеца на пострадалия застрахователно обезщетение, както и правото на регрес на застрахователя срещу ответника.

Спорен между страните е размерът на изплатеното от застрахователя на третото увредено лице обезщетение по сключеното между тях споразумение от 14.05.2018г. за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания.

На първо място, следва да посочи, че постигнатото между пострадалия и застрахователя споразумение за размера на обезщетението не обвързва нито делинквента, тъй като той не е страна по него, нито съда. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата чл. 52 от ЗЗД-по справедливост. Критерият „справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

Той не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и характера на болките и страданията, които пострадалият е преживял, периодът, през който същият ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще или са напълно или частично възстановени. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички неудобства-емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор-конкретният психо-емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.