Решение № 153 от 20.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Стара Загора, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530103294 по описа за 2024 година

Предявен е иск по реда на чл. 422 ,ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез представителя си, твърди в исковата си молба, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника Н. М. Н., по ч.гр.д. №1395/2024 г. по описа на PC - Стара Загора. Тъй като срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение, ищецът предявява настоящия установителен иск.

Твърди, че на *** г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството си на кредитор, сключили с ответника Н. М. Н., в качеството му на кредитополучател, Договор за потребителски кредит № ***, въз основа на който предоставили на последния кредит, в общ размер на 5413.50 лева. От тази сума - 3600 лева били предоставени за общо ползване на потребителя, а сумата от 1813,50 лева е предоставена в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуги по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка „Защита на кредита и сметките“

При потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставяли от кредитора на разположение на потребителя не по-рано от 11:00 часа на първия работен ден след датата на сключване на договора и се усвоявали на каса във всеки офис на „ИзиПей“ АД, ЕИК 131344648 срещу представяне на лична карта на потребителя и посочване на индивидуализиращия номер на договора. Кредитът се считал за усвоен в деня, в който потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса, което се удостоверявало с издаването на съответния документ за извършена 1 платежна операция.

Сключването на застраховка с третото лице - застраховател, която е финансирана от ищеца, се явявала доброволна възможност за потребителя, който по свое желание и съгласие е пожелал да се сключи процесната допълнителна услуга, без тя да е задължителна за получаването на сумата по кредита или за включването му при съответните условия и лихвен процент. В случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превеждала от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 50 погасителни месечни вноски, 49 вноски по 192.13 лева и последна изравнителна вноска в размер на 192.14 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 15.10.2022 г., а последната - на 15.11.2026 г. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 30.39 % (чл. 9, ал. 1 от договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не се прилагало изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл.

10 от същия възлизал на 33.93 %, с общо дължима сума в размер на 9606,01 лева. В същия член се упоменавало, че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума щяла да се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи, съгласно чл. 15. Договорът не бил сключен при общи условия.

Длъжникът преустановил плащанията по договора и допуснал просрочие при изплащането на три поредни дължими вноски, всяка от които с падеж 15.04.2023, 15.05.2023 и 15.06.2023, поради което кредиторът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Видно от представена обратна разписка, уведомлението било получено лично от длъжника на 06.02.2024 г., от която дата договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25.03.2024), задължението на ответника към „Ти Би Ай Банк” ЕАД по процесния договор възлизало в размер на 6 425,11 лева, от които: 5066,94 лева главница; 1170,47 договорна лихва; 187,70 лева обезщетение за забава.

Моли съда да признае за установено, по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, в общ размер на 6 425,11 лева, представляваща сбор 2 от: 5 066,94 лева главница; 1170,47 лева договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 06.02.2024 г. (датата, на която договорът е обявен за предсрочно изискуем); 187,70 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.04.2023 г. до 14.3.2023 г. (датата на извлечението от счетоводни книги), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2024 г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК в съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените в настоящото и заповедното производство разноски.

Ответникът Н. М. Н. не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като пълномощникът му с писмена молба заявява, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3047/2023г., по описа на СтРС, процесният договор за потребителски кредит № *** е обявен за недействителен. Поради това, ищецът, чрез представителя си, заявява, че поддържа предявения иск до размера на 2 644.07 лв.

В съдебно заседание ответникът Н. М. Н. не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 1395/2024г., по описа на Районен съд – Стара Загора, се установява, че по подадено от „Ти Би Ай Банк" ЕАД заявление по чл. 417 от ГПК, е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н. М. Н., за сумите: 5066,94 лева главница по договор за потребителски кредит № ***/ *** г., 1170,47 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.04.2023 г. до 06.02.2024 г., 187,70 лв. обезщетение за забава за периода от 15.04.2023 г. до 14.03.2024 г., законна лихва върху главницата от 25.03.2024 г. до изплащането й, както и сумата 228,50 лева разноски по делото.

Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение, поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за вземанията си. Последният, в срок предявява настоящия установителен иск.

В случая, претендираното вземане се основава на договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който, ищцовото дружество е предоставило на ответника, кредит в размер на 3600 лева. Няма спор, а и видно от представената разписка за извършено плащане чрез еPay, сумата по кредита е предоставена на ответника.

Видно от депозираната молба с вх. № 2520/24.01.2025г., ищецът заявява, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3047/2023г., по описа на СтРС, процесният договор за потребителски кредит № *** е обявен 3 за недействителен, като остатъкът по кредита възлиза на 2 644.07 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

„Ти Би Ай Банк" ЕАД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

В случая, доколкото липсва оспорване по факта на сключване на процесния договор за кредит и реалното предоставяне на заемната сума, то е налице валидно правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Процесният договор попада в обхвата на Закона за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закона за защита на потребителя, който урежда защита на особена категория длъжници, поради което и всички техни предписания го обвързват.

По делото е безспорно, че по силата на сключения на *** г. между страните договор за потребителски кредит, ищецът е предоставил на ответника сумата 3600 лева, със задължение за връщането й. Ответникът е извършил доброволни плащания по кредита, в общ размер на 955,93 лв., съгласно изявление на ищеца, а именно: на 02.10.2022 г. - 192,13 лв., на 21.11.2022 г. - 192,13 лв., на 23.12.2022 г. - 192,13 лв., на 21.03.2023 г. - 192,54 лв., на 21.04.2023 г. – 53 лв., на 03.07.2023 г. – 134лв. Остава дължима сумата от 2644,07 лв.

С оглед въведените от ищеца твърдения, и след служебно извършена справка, съдът констатира, че с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 3047/2023г., по описа на СтРС, сключеният между страните Договор за потребителски кредит №***/***г. е обявен за недействителен, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно нормата на чл.

23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

В случая чистата стойност на кредита е тази, която е реално получена от ответника - 3 600 лв. Както се посочва по- горе, част от тази сума е върната от ответника, като остава дължима сумата от 2644.07 лв. До този размер 4 предявения установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Дължима се явява и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2024г. до изплащането на сумата. В останалата част, за сумите: над 2644.07 лв. до претендирания размер от 5066.94 лв. – за главница, 1170,47 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.04.2023 г. до 06.02.2024 г., 187,70 лв. обезщетение за забава за периода от 15.04.2023 г. до 14.03.2024 г., предявения установителен иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва: по ч.гр.д. № 1395/2024г., по описа на СтРС – сумата от 94.03 лв., а в настоящото производство – 176.34 лв. / съобразно приложения списък на разноски/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Н., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, ЕИК:131134023, представлявано от Александър Димитров и Н. Спасов, сумата 2644,07 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 757/27.03.2024г. по ч.гр.д. № 1395/2024г., по описа на Старозагорския районен съд, и изпълнителен лист от 27.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за сумите: над 2644.07 лв. до претендирания размер от 5066.94 лв. – за главница, 1170,47 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.04.2023 г. до 06.02.2024 г., 187,70 лв. обезщетение за забава за периода от 15.04.2023 г. до 14.03.2024 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

5

„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, ЕИК:131134023, представлявано от Александър Димитров и Н. Спасов сумата от 94.03лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1395/2024г., по описа на PC - Стара Загора, както и сумата 176.34 лв., представляваща разноски в настоящото производство.