Решение № 481 от 03.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Бургас, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500442 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на М. Г. Г. от гр. *** – ответник по гр.д. № 2313/2022 г. по описа на Бургаския районен съд против решение № 103/16.01.2024 год. ,с което е прието за установено ,че в полза на ЗЕАД“Евроинс“АД –гр. София съществува вземане срещу въззивника Г. за сумата 7827,62 лв. ,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на лек автомобил „Нисан“ с рег. № А 39 86 МС,за имуществени вреди ,причинени на 27.09.2016 г.в Република Германия на лек автомобил „Сеат Ибиза“,с рег. № MSTM 1454,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от 09.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 776/2022 г. на РСБургас,като въззивникът е осъден да заплати на ищеца и направени разноски от 1565,52 лв. съразмерно уважената част от иска.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения.

На първо място се сочи ,че с отговора на исковата молба 1 ответникът е оспорил настъпването на ПТП по негова вина,при управление на автомобила с отнето свидетелство за управление ,настъпилите вреди и причинно – следствената връзка между вредите и ПТП-то.С доклада си по делото ,на осн.чл. 154 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца ,че носи тежестта на доказване именно на тези факти,които се твърдят от него ,но според въззивната страна това не е сторено – не е осъществено пълно и главно доказване на твърдяните от ищеца факти .По делото са представени единствено преводи на български от някакви документи на немски ,но самите оригинали/или техни заверени копия /не са представени.При тава тези документи не са били представени въпреки дадените на два пъти указания на съда в тази насока .Едва на 18.12.2023г., след изтичане на близо две години от завеждане на делото ,ищецът е представил с молба документи на немски език,които обаче не са били придружени с превод на български и пак не е станало ясно за какво са тези документи.Те не е следвало да бъдат приемани от съда-представени са след изтичане на всякакви процесуални срокове,но съдът в нарушение на процесуалните правила ги е приел и въз основа на тях е направил изводите си .Затова се счита ,че твърдяните от ищеца факти са недоказани –нито за настъпването на събитието и размера на претендираните вреди и поради преклузия на сроковете исковете са останали изцяло недоказани .

Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло предявените искове.Не се сочат нови доказателства .

В отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК представителят на въззиваемия – ищец - я оспорва и счита ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че всички дадени от съда указания във връзка с доказването на конкретнифакти са били изпълнени от ищцовата страна – така с определение от 24.02.23 г. съдат е дал указания за кои факти ищецът не сочи доказателства и с молба от 103.23 г. ищецът е депозирал съответните доказателства ;с определение от 06.11.2023 г. съдът е дол указания за кои точно факти ищецът не сочи доказателства ,като е указал и че документите ,редставени в превод на български , не са представени в заверен препис на немски ,като в изпълнение с молба от 18.12.2023 г. ищецът е дал подробно становищеи е представил доказателства в подкрепа на 2 твърденията си ,включително и заверени преписи от писмени доказателства,представени по делото до момента на немски.Т.е. представени са всички доказателства ,установяващи основателността на исковете ,при което правилно и обосновано тези искове са били уважени от съда Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.500, ал.2 от КЗ, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ,като се е твърдяло в исковата молба, че на 27.09.2016 г., в района на ул. „Бургщрасе“, район „Митте“ в гр. Берлин, Федерална република Германия, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „Нисан“, модел „Примера“, с peг. № А 3986 МС, вследствие на което са нанесени вреди на МПС марка „Сеат“, модел „6 Джей“, с peг. № MS-TM 1454 Събитието е констатирано от компетентните контролни органи с Протокол за ПТП № 160927-1300- 020265/27.09.2016г., видно от който водачът на МПС с peг. № А 3986 МС и ответник в настоящото производство предприема маневра за тръгване и отклоняване вляво на спрения от него автомобил, за да се включи в движението, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на останалите участници в движението и без да се убеди, че няма да създаде опасност за тях, вследствие на което удря минаващото покрай него МПС с peг. № MS-TM 1454 и му нанася имуществени вреди. Към момента на настъпване на застрахователното събитие, свидетелството за управление на МПС на М. Г. е било временно отнето за период от 24 месеца, считано от 18.01.2016 г., на основание чл. 171, т. 1, б. б) от Закона за движение по пътищата. На следващо място в исковата молба е изложено, че между ЗД „ЕВРОИНС“ АД и собственика на автомобил с peг. № А 3689 МС има сключен застрахователен договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите

№

07116001940333/15.07.2016 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана застрахователна претенция под № 7000040582/04.11.2016 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. За ремонтиране на нанесените имуществени 3 вреди е било определено застрахователно обезщетение, в размер на 7 929.95 €. Предвид факта, че щетата е била обработена чрез кореспондент на застрахователя за уреждане на претенциите на територията на Федерална република Германия - Van Ameyde Germany, сторените разноски за тази дейност са в размер на 2 055.15 €. Видно от приложените банкови извлечения, на 22.08.2017 г. и 08.11.2017 г., по банкова сметка на кореспондента са били изплатени горепосочените суми.Предмет на настоящото производство, съгласно уточнение на исковата молба от 05.09.2022 година е сумата 7 929.95 € в левовата й равностойност. В исковата молба е изложен правен довод, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД възниква право да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато на лицето, управлявало моторното превозно средство, е било временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство Исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва твърдяното правоотношение по повод застраховка „гражданска отговорност“, сключена със собственика на МПС, твърдението, че ответникът е управлявал МПС и е предизвикал ПТП, че му е било наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, оспорен е обема на извършени ремонтни работа по МПС, както и че извършените ремонтни дейности на са във връзка с уврежданията на МПС от конкретното ПТП. Направено е възражения за изтекъл давностен срок. По тези подробно изложени съображения процесуалният представител на ответника счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Както е посочил първостепенният съд ,за уважаване на така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличие на действителен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по силата на който ищецът отговаря за причинените от делинквента вреди, настъпването на имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от виновно противоправно поведение на ответника, възстановяване на стойността на вредите в полза на увреденото лице – пряко или на неговия застраховател по имуществена застраховка на увреденото имущество, наличието на твърдяното от ищеца регресно основание – при настъпването на пътнотранспортното произшествие е ответникът да е 4 извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Съдът е приел , че по делото се установява наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между водача, управлявал МПС и съответно ищцовото Застрахователно дружество „Евроинс“ АД. Така по делото е представена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с

№07116001940333/15.07.2016 , сключена между Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК 121265113 и застрахован К.Г.И. за МПС с регистрационен номер А 3986 МС представляващо лек автомобил „Нисан“, модел „Примера“, със срок на действие 16.07.2016 г. до 15.07.2017 г.Правилно първостепенният съд е посочил ,цитирайки и съдебна практика ,че застраховани лица по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Водачът се ползва от застрахователна закрила, без да е нужно да бъде собственик или ползвател на автомобила. За упълномощаването му не се изисква писмена форма за действителност и то може да бъде извършено както пряко, така и чрез конклудентни действия, изразяващи се в предоставяне на фактическата власт на талон или ключове и съответния автомобил.По отношение на обстоятелството, че застрахователната полица не е подписана, районният съд правилно е подчертал, че договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Безспорно КЗ предвижда такава форма за действителност на застрахователното правоотношение – така чл.344, ал.1 и сл. от КЗ.Въпреки 5 това и доколкото в случай се касае до абсолютна търговска сделка, то съдът следва да обсъди приложението на разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ - “страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”.

Районният съд е счел, че в настоящия случай е налице именно предвиденото по – горе условие за приложение на нормата на чл.293, ал.3 от ТЗ, доколкото няма каквито и да било данни от поведението на страните по делото, че някоя от тях е оспорила действителността на изявлението.

Напротив, видно от приложените по делото доказателства, вкл. и приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, по повод на застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС е заплатена застрахователната премия в пълен размер от страна на застраховащото лице в деня преди влизане в сила на застрахователното правоотношение.Видно е също така, че автомобилът е бил ползван, включително и в чужбина. Горепосочените обстоятелства са дали основания за извода, че страните са се съгласили с конклудентни действия с възникване на застрахователното правоотношение, респ. със съответните правни последици, които следват от това.