Решение № 5637 от 28.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5637 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20261100508737 по описа за 2026 година образувано на 18.08.2026 г.,

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 02384/02.02.2026 г., подадена от взискател К. Б.

М., по изп. дело № 580/2019 г. по описа на ЧСИ Д., рег. № 781 на КЧСИ, срещу отказ на ЧСИ да извърши въвод в недвижим имот съгласно писмо изх. № 00438/16.01.2026 г.

В жалбата се твърди, че неправилно е отказано да се извърши въвод, поради това че дори третото лице А. да е в имота, в който се извършва въвод, то правата й относно имота са отречени съгласно решение от 02.08.2022 г. по гр.д. № 54 104/2019 г. по описа на СРС.

По делото не е постъпило писмено възражение от длъжника Я.Д.. Сочи, че в имота живеят децата му, едно от които непълнолетно, заедно с майка им. Сочи, че Л.

А. живее в имота преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява.

В мотивите, с които ЧСИ Д. е изпратил жалбата на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в имота при опит за извършване на въвод е заварено лице, което го владее отпреди завеждане на делото, решението по което се изпълнява.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 580/2019 г. по описа на ЧСИ Д., рег. № 781 на КЧСИ е образувано по молба на взискатели Н. и Б.Д. против длъжник Я.Д., за извършване на въвод в имот съгласно ИЛ от 31.01.2019 г. по гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС.

След прехвърляне на имота на К. М. с н.а. от 06.07.2021 г. тя е конституирана 1 като взискател по делото.

Гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС е водено по ревандикационен иск от ищци Н. и Б.Д. против ответник Я.Д. относно имот в София, ж.к. ****. Искът е уважен – влязло в сила решение по гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС, потвърдено с решение по в.гр.д. № 1649/2019 г. по описа на СГС. Така издаденият ИЛ е за въвод срещу Я.Д..

При опит за извършване на въвод още през 2020 г. ЧСИ е установил, че в имота се намира не длъжникът по ИЛ, а друго лице – Л. А., заедно с децата си, едно от които непълнолетно. Те са деца на длъжника по ИЛ. ЧСИ е установил, че третото лице живее в имота преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, и е отказал да извърши въвод.

Обжалва се отказ съгласно писмо изх. № 00438/16.01.2026 г. по повод ново искане за въвод вх. № 22067/18.12.2025 г. от новия взискател К. М..

Според Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение.

При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. За да може да бъде извършен въвода, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред.

Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като кредитор, а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение.

Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, освен ако те не са обвързани от силата на пресъдено нещо по решението, по което е издаден ИЛ – чл. 226 ГПК.

Принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист освен и в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица съгласно разпоредбата на чл.

429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, даваща възможност да се извърши въвод във владение срещу трето лице, различно от посочения в изпълнителния лист длъжник, води до разширяване на субективните предели на листа и по отношение на това лице. В този случай законът предполага, че взискателят правилно е предявил иска си срещу владеещ ответник, като завареното при въвода в имота трето лице е придобило владението от ответника при вече висящо исково производство и затова е обвързано от постановеното по него решение по силата на правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК. Третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на 2 делото, по което е постановено изпълняемото решение, не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК.

В случая завареното в имота при опит да се извърши въвод лице Л. А. не е била ответник по иска по гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС, решението по което се изпълнява. Ответник по иска е бил Я.Д. и изпълнителният лист по решението по иска по чл. 108 ЗС с ищци взискателите е издаден срещу него. Завареното в имота лице не е било ответник по иска и не е посочено в изпълнителния лист.

Това лице Л. А. не е и обвързано от силата на пресъдено нещо на изпълняемото решение по гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС, понеже се установява да е установило фактическа власт върху имота преди завеждане на делото. Гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС е заведено през 2014 г., а Л. А. живее в имота/ заедно с децата си –синове на длъжника по ИЛ Я.Д./ от преди 2014 г. Това се установява от представените удостоверения за постоянен адрес на К.Д. и на М.Д. / на 14 години/, видно от които те са регистрирани заедно с майка си на адреса на имота, в който е поискано да се извърши въвод, считано от 2013 г. В този смисъл са и изявленията на Я.Д. - длъжник по ИЛ, в с.з. от 28.03.2018 г. по гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС, решението по което се изпълнява. Я.Д. е заявил, че третото лице живее в имота считано от 2010 г. В този смисъл е и молба вх. № 00349/10.01.2020 г., подадена от Я.Д. по ИД. Тези обстоятелства са установени и от ЧСИ при опита да се извърши първият въвод във владение.

Според ТР за да не може да се извърши въводът, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя.

Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице. Не подлежи на изследване в рамките на ИД точното естество на отношенията между страните, понеже това не е въпрос по изпълнението.

ИЛ, въз основа на който е образувано ИД, не обвързва третото лице, намиращо се имота и само поради тази причина въвод в полза на взискателя не може да бъде извършен.

Обстоятелството, че третото лице в имота Л. А. е завела като ищец дела относно правото на собственост относно имота и е загубила едното / решение от 02.08.2022 г. по гр.д. № 54 104/2019 г. по описа на СРС/, а второто дело / гр.д. № 46 511/2022 г. по описа на СРС/ е висящо, не променя този извод. По тези дела лицето, владеещо имота преди завеждане на делото, решението по което се изпълняла, е ищец.

Взискателите /първоначално Н. Д. и Б.Д., а сега К. Б. М./ са тези, които следва да представят ИЛ срещу Л. А..

Видно от съдебно удостоверение изх. № 21311/03.08.2023 г. по гр.д. № 44 472/2019 г. по описа на СРС то делото с ищци Н. Д. и Б.Д. и ответник Л. А., по иск по чл. 108 ЗС, е висящо не е постановен съдебен акт.

Правилно на осн. чл. 523, ал. 1 ГПК ЧСИ е отказал да извърши въвод по ИЛ от 31.01.2019 г. по по гр.д. № 28 480/2014 г. по описа на СРС, в полза на К. М. срещу Л.

А. поради това, че последната не е длъжник по ИЛ – нито е посочена в него, нито СПН на изпълняемото решение се разпростира спрямо нея.

3

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 02384/02.02.2026 г., подадена от взискател К. Б. М. по изп. дело № 580/2019 г. по описа на ЧСИ Д., рег. № 781 на КЧСИ, срещу отказ да извърши въвод в недвижим имот съгласно писмо изх. № 00438/16.01.2026 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4