Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 509 от 27.10.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1523/2023
Вид
Решение № 509
Подписан
27.10.2023
В сила
30.01.2024
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.3, 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.3, 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.265 ал.1 · Закон за горите
  • чл.274 - 275 · Закон за горите
  • чл.274 - 275 · Закон за горите
  • чл.73 ал.1 · Закон за горите
  • чл.73 ал.1 т.4 б. "б" · Закон за горите
  • чл. 74, ал. 2, т. 1 · Закон за горите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Плевен, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430201523 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 222/16.06.2023г. на ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ЛОВЕЧ, на Л. Ц. А. ЕГН:

********** е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.265 ал.1 от Закона за горите, за извършено нарушение по чл. 7 4 ал.2 т.1 вр.чл.73 ал.1 т.4 б. „б“ ЗГ.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: АУАН е издаден след изтичане на срока по чл.34 ЗАНН; в АУАН не е отбелязано кои лица са били очевидци на нарушението или свидетели при неговото установяване; не са изложени обстойни мотиви относно евентуалната „маловажност“ на случая.

Наред с това, оспорва доказаността на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Л. А., вкл. – авторството на деянието и счита, че е неправилна квалификацията на твърдяното нарушение.

На тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят се явявя лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Допълват, че жалбоподателят е бил отпочнал процедура по промяна предназначението на имота и в този смисъл – в случай, че администрацията е преценила, че не са налице основания за промяна да постанови отказ, вместо да ангажира

1 административнонаказателната му отговорност. Пледират за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 /четиристотин/ лева, за което представят нарочен списък.

За ответната страна се явяват двама упълномощени юрисконсулти, които считат, че в хода на административнонаказателното производство са надлежно спазени процесуалния и материалния Закон, издадено е Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно, поради което пледират същото да бъде потвърдено. Акцентират, че действително, жалбоподателят е предприел действия по промяна предназначението на имота, но от една страна – същите са били едва след съставяне на АУАН, а от друга – процедурата е останала недовършена.

Представят и подробни писмени съображения в тази насока. Пледират да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева; правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След задълбочена преценка на събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.

№000739/08.03.2023г. от страна на И. М. Р. – горски инспектор при РДГЛОВЕЧ, в присъствието на свидетеля А. В. В. и нарушителя – Л. Ц. А..

Съставен е за това, че на 08.03.2023г., в землището на гр. ПЛЕВЕН, община ПЛЕВЕН, местност „КЪШИНСКИ ДОЛ“, имот с площ от 2999 кв. м. (две хиляди деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), с кадастрален № ***, отдел 271, подотдел „у”, акациева гора, частна горска територия, в качеството на физическо лице - собственик на същия поземлен имот с дървопроизводителна и средообразуваща функция, е извършил промяна на предназначението, изразяващо се в изкореняване на дървостроя и заравняване на терена върху цялата площ с камъни и почва, без да е спазил установения за това ред в Закона за горите /чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗГ/ - комисия да се произнесе със становище и да издаде акт за промяна на предназначението, който да бъде отразен в службата по геодезия, картография и кадастър. В тази връзка е направен извода, че е налице нарушение по чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗГ. При съставяне на АУАН, нарушителят направил кратко възражение, в което изразил общо несъгласие с констатациите, направени от актосъставителя. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не били представени допълнителни възражения.

Административнонаказващият орган приел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, но не и правната квалификация на 2 нарушението. Преценил, че се касае за такова по чл.74, ал. 2, т. 1, вр.чл. 73, ал. 1, т. 4, буква „б“ ЗГ. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л. Ц. А. ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.265 ал.1 от Закона за горите, за извършено нарушение по чл. 74 ал.2 т.1 вр.чл.73 ал.1 т.4 б. „б“ ЗГ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.30 – 33 от делото, чл.274 – 275 ЗГ/. Така, както са формулирани в АУАН/НП фактите и обстоятелствата на нарушението и по-конкретно – посоченото заравняване на терена на процесния поземлен имот, не може да се обоснове изтичането на срока по чл.34 ЗАНН за административнонаказателно преследване. Наред с това, липсата на нарочно отбелязване дали свидетелят А. В. В. е свидетел на извършване на нарушението или на неговото установяване, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съобразно чл.40 ал.3 ЗАНН, подобно отбелязване е задължително само тогава, когато лицето е свидетел само по съставянето на АУАН, а случаят не е такъв.

Все пак, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в следното:

На първо място, формално, АУАН и НП съдържат посочване относно времето на извършване на твърдяното деяние – 08.03.2023г. Видно от показанията на свидетелите Р. и В. обаче, процесният случай има своеобразна предистория. Накратко, тя се свежда до това, че през 2021г., „… пак беше констатирано нарушение в този имот. Тогава беше съставен Констативен протокол и беше уведомена прокуратурата, че дървостроя е изсечен без позволително, без марка и пак беше започнало изкореняване и подравняване.

А сега минавахме на рутинна проверка и пак установяваме, че си продължава дейността, там.“ /св.Р./. В подкрепа на така заявеното от двамата свидетели е и представеното копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.№3344/2021г. по описа на РППЛЕВЕН /л.8 от делото/. Както свидетелят Р., така и св.В. са категорични, че съпоставено с възприетото от тях през 2021г. състояние на имота, на 08.03.2023г. всъщност е имало видима промяна, като са установили наличието на един брой неустановена по вид тежка техника, извършваща заравняване, вкл. – промяна в нивото на имота спрямо прилежащата инфраструктура /път/. В тази насока е и представения препис от КП бл.

№000855/19.05.2021г. /л.50 от делото/, в който се посочва, че е установено изкореняване на дърветата в целия имот от 2,999 кв.м., т.е. безспорно, към 19.05.2021г., изкореняването на дървостроя, както се сочи в съставения АУАН и издаденото НП, вече е било факт. С други думи, независимо какво съдържание влагат актосъставителя и административнонаказващия орган в понятието „промяна на предназначението“ на имота, явно изкореняването е извършено в неустановен минал момент и е било довършено към 19.05.2021г., като е неясно кога е било извършено заравняване на терена, но 3 според показанията на св.Р. и В., на 08.03.2023г. е установена споменатата един брой тежка техника, извършваща дейност по заравняване. Последното обаче пък означава, че заравняването все още не е било приключило към същата дата, което поставя въпроса и за довършеността на твърдяното нарушение като цяло. При отчитане на тези факти и обстоятелства, видно е, че т.нар. от актосъставителя и административнонаказващия орган „промяна на предназначението“ на имота, със сигурност не представлява еднократен акт, а действия, които са с известна, при това – неустановена продължителност във времето. В този ред на мисли обаче, видно е, че макар формално да е посочено като време на извършване на нарушението датата 08.03.2023г., то същата не е – и не може да бъде - датата на извършените действия по изкореняване на дървостроя и заравняване на терена. Наред с това, липсата в АУАН/НП на каквото и да било отразяване, че през 2021г. са били установени конкретни нередности в процесния имот, се отразява и на яснотата на описание на обстоятелствата на твърдяното нарушение. Съдът намира, че се касае за човешка дейност /изкореняване на дървета, подравняване на имота, в т.ч. – чрез изсипване на земна маса и камъни, която е продължила през известен период от време, но неговото начало и неговия край, както и обстоятелствата, при които са се извършвали тези действия представляват все въпроси, които е следвало органите на РДГ-ЛОВЕЧ да съобразят, изяснят и не на последно място – надлежно да отразят в АУАН/НП. Като не са сторили това, са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като времето на извършване на твърдяното противоправно деяние и обстоятелствата на неговото извършване, на практика са неясни - и в разрез с императивните разпоредби на чл.42 ал.1 т.3, 4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

На второ място, както беше отбелязано, актосъставителят е преценил, че се касае за извършване на нарушение по чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗГ, съобразно която правна разпоредба, „Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии извън посочените в ал. 1 се извършва: от комисия в регионалната дирекция по горите - за поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионална дирекция по горите…“. От друга страна, административнонаказващият орган е преценил, че се касае за нарушение по чл. 74 ал.2 т.1 вр.чл.73 ал.1 т.4 б. „б“ ЗГ. Следва да бъде напомнено, че според чл.73 ал.1 т.4 б. „б“ ЗГ, „Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за: създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила: общ устройствен план - в останалите случаи…“. Поставя се въпроса каква логика е следвал административнонаказващият орган при обвързването на разпоредбите на чл. 74 ал.2 т.1 ЗГ и чл.73 ал.1 т.4 б. „б“ ЗГ и Съдът счита, че този въпрос няма ясен отговор. Със сигурност обаче, правната квалификация на твърдяното административно нарушение е станала понеясна от изначалната такава, предложена от актосъставителя. С други думи, 4 вместо

/предполагаемо/ възнамеряваното от страна на административнонаказващия орган прецизиране на правната квалификация, е постигнат обратен ефект, при който е неясно за какво деяние, с какви обективни и субективни признаци, се касае в случая, т.е. не е налице надлежно описание на нарушението и посочване на съответните законови разпоредби, които се твърди, че са нарушени виновно. В този смисъл, допуснати са съществени нарушения по чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, като правото на защита на нарушителя се явява ограничено.

Поради това Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова – подлежи на отмяна, без да бъде разглеждан по същество правния спор. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че липсват съображения да бъдат лишени от кредитиране показанията на свидетелите И. Р. и А. В. – напротив, същите са достатъчно подробни и не оставят съмнение в добросъвестността при тяхното депозиране. Както беше отбелязано обаче и по-горе, техните показания, а и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно - КП бл.№000855/19.05.2021г. разкриват една фактическа обстановка, която е съществено различаваща се от отразеното в АУАН/НП. Не само, че не се установява, че се касае за деяние, извършено на 08.03.2023г., както се приема от актосъставителя и административнонаказващия орган, но очевидно, касае се за действия през неустановен от административнонаказателното производство, период от време, чието начало датира на /или преди/ 19.05.2021г. и е продължило като минимум до 08.03.2023г. Именно тук следва да бъде отбелязано, че както актосъставителят, така и административнонаказващият орган приемат, че се касае за „промяна на предназначението“ на процесния поземлен имот, без обаче да държат сметка, че сами по себе си, изкореняването на дървостроя и заравняването на терена - въпреки безспорно невъзвратимия си характер - не водят до категоричния извод, че се извършва промяна на предназначението на имота. Впрочем, чл.73 ал.1 ЗГ регламентира обществените нужди и възможните цели, които биха могли да обосноват промяната в предназначението на горските имоти, но както правилно е отразено и в обжалваното НП, тази промяна представлява регламентирана по Закон административна процедура, т.е. правния институт „промяна на предназначението“ по Глава Трета, Раздел Пети от ЗГ, няма нищо общо с описаните в АУАН/НП действия по изкореняване на дървостроя и заравняване на терена - последните биха могли да са били насочени към фактическа промяна на предназначението на имота – но също така, биха могли и да не са, т.е. в най-добрия случай, тук става въпрос за едно недоказано предположение. Също така, по делото не само не се събраха доказателства, че Л. А. лично е извършил споменатите изкореняване и заравняване, но дори напротив – според свидетелите Р. и В., при посещението на имота през 2021г., същите единствено констатирали извършеното 5 изкореняване на дървостроя, без данни за извършителство, а на 08.03.2023г. намерили в имота неустановена по вид тежка техника, без яснота дали обслужващите същата техника лица са действали от името на/за сметка на/ Л.