Решение № 7952 от 01.07.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 508/2026
- Вид
- Решение № 7952
- Подписан
- 01.07.2026
- Състав
- Дани Каназирева
Други актове по делото
- Разпореждане № 2166 от 24.02.2026 · Дани Каназирева
- Определение № 2933 от 13.03.2026 · Дани Каназирева
- Определение № 6128 от 27.05.2026 · Дани Каназирева
Цитирани разпоредби
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 285, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 7952
Пловдив, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИ КАНАЗИРЕВА
При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20267180700508 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по искова молба на Д. М. М., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, подадена чрез процесуален пълномощник адвокат Р. В. И. от АК – Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 5 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ въз основа на влязла в сила присъда по НОХД № 233/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като изпълнението на наказанието е започнало на 08.04.2021 г., а на 15.01.2025 г. е бил условно предсрочно освободен с остатък от наказанието в размер на една година, шест месеца и седемнадесет дни. Твърди се, че през този период последователно е пребивавал в различни помещения и места за лишаване от свобода към Затвора – Пловдив, а именно: от 08.04.2021 г. до 23.04.2021 г. – в приемно отделение, стая ОП-3; от 23.04.2021 г. до 20.05.2022 г. – на втори пост, стая № 70; от 20.05.2022 г. до 28.03.2023 г. – на пети пост; от 28.03.2023 г. до 31.05.2023 г. – в ЗО „Смолян“ към Затвора – Пловдив; от 31.05.2023 г. – в затворническо общежитие към Затвора – Пловдив, а от 01.08.2024 г. до 20.11.2024 г. – във външен обект „Пролом“ без охрана. Поддържа се, че не се претендират вреди за периода от 20.11.2024 г. до 15.01.2025 г., през който ищецът е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“.
При така изложените твърдения предмет на предявения иск са твърдените неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през периода от 08.04.2021 г. до 20.11.2024 г. в три обособени подпериода, съобразно мястото на пребиваване на ищеца, а именно: от 08.04.2021 г. до 27.03.2023 г. в основния корпус на Затвора – Пловдив, от 28.03.2023 г. до 31.05.2023 г. в ЗО „Смолян“ и от 31.05.2023 г. до 20.11.2024 г. в затворническите общежития към Затвора – Пловдив и във външен обект „Пролом“. За целия процесен период ищецът претендира присъждането на едно общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 евро.
Ищецът поддържа, че независимо от различните места на пребиваване условията на живот през целия процесен период били трайно неблагоприятни и създавали физически и психически дискомфорт, надхвърлящ неизбежните ограничения, присъщи на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Твърди се наличие на дървеници, хлебарки, мишки, плъхове и други вредители във всички помещения, в които е бил настаняван. Според изложеното насекомите излизали през нощта от леглата, стените и пода, като многократно го хапели и причинявали обриви, сърбежи, рани и нарушения на съня. Поддържа се, че поради невъзможността да напуска помещенията през нощта бил принуден ежедневно да търпи физически дискомфорт, страх и напрежение.
Твърди се още, че помещенията били в лошо хигиенно състояние, с наличие на мухъл, влага, олющена мазилка и трайна неприятна миризма. Според ищеца леглата и дюшеците били стари, износени и замърсени, а поддържането на чистота било практически невъзможно поради общото състояние на помещенията.
Навеждат се и оплаквания относно санитарно-битовите условия. Поддържа се, че в помещенията не е имало баня, поради което къпането се извършвало в общи санитарни помещения в лошо хигиенно състояние. Твърди се наличие на мокри и замърсени подове, налепи по стените и постоянна неприятна миризма. Според изложеното ищецът често бил принуден да извършва елементарна лична хигиена в санитарния възел към помещението, като затоплял вода в кофа. Посочва се още, че общите санитарни възли били в занемарено състояние и създавали чувство на унижение и страх от заразяване.
Ищецът излага твърдения и относно качеството на храната. Поддържа се, че храната формално се предоставяла три пъти дневно, но качеството ѝ било изключително ниско и често негодна за консумация. Посочва се, че значителна част от времето е разчитал на хранителни продукти, доставяни от негов близък, а след изчерпването им бил принуден да консумира предоставяната затворническа храна.
Поддържа се също, че ежедневният престой на открито бил ограничен до около един час дневно, а през останалото време лишените от свобода пребивавали в помещенията при описаните по-горе условия. Излагат се твърдения, че е бил настаняван с лица, осъдени за тежки престъпления, включително убийства, което създавало допълнително чувство на страх и несигурност.
Навеждат се и оплаквания относно медицинското обслужване. Според ищеца достъпът до медицинска помощ бил затруднен и зависел от субективната преценка на служители, които не били медицински лица. Твърди се, че при различни здравословни оплаквания не му бил осигуряван своевременен преглед, а достъпът до стоматологична помощ също бил затруднен. Поддържа се, че поради това е живял в постоянна несигурност относно собственото си здравословно състояние.
Излагат се и твърдения, че през първата година от престоя си ищецът многократно подавал молби за включване в трудова дейност, но същите били отхвърляни, поради което бил лишен от възможност за трудова ангажираност и ресоциализация.
Всички изложени обстоятелства се квалифицират от ищеца като поставяне в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, довели до претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, унижение, психически дискомфорт, чувство на страх, безпомощност и малоценност.
Ответникът оспорва твърденията за неблагоприятни битови условия, включително за наличие на вредители, мухъл, лоша хигиена, липса на отопление, проветряване, достъп до вода, баня и медицинско обслужване, като сочи, че във всички помещения са били осигурени санитарни възли, течаща вода, отопление, осветление и възможност за проветряване, а дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни обработки са били извършвани регулярно. Поддържа се още, че ищецът е бил назначаван на работа в различни периоди от престоя си и не са налице доказателства за системни откази за трудова заетост.
Оспорват се и твърденията за претърпени неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и условията на изтърпяване на наказанието. Ответникът счита претендираното обезщетение за прекомерно и несъответстващо на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След даване ход на делото по същество в открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че делото е останало неизяснено от фактическа страна относно обстоятелства, релевантни за преценката дали през процесния период е бил спазен минималният стандарт за жилищна площ по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Поради това с Определение № 6128/27.05.2026 г. е отменен даденият ход по същество, възобновено е съдебното дирене и на ответника са дадени указания да представи допълнителни справки за площта на помещенията, в които е пребивавал ищецът, както и за броя на настанените лица по дни за относимите периоди.
В изпълнение на дадените указания по делото са постъпили писмени доказателства със съпроводително писмо вх. № 12040/03.06.2026 г. от процесуалния представител на ответника – старши юрисконсулт Г.. В проведеното на 15.06.2026 г. открито съдебно заседание постъпилите доказателства са приети и приложени по делото, като страните не са направили други доказателствени искания, след което съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход на делото по същество.
В съдебно заседание ищецът Д. М. М., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адвокат И., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, както и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, поддържа депозирания писмен отговор и моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.
От фактическа страна съдът установява следното:
По отношение на периода от 08.04.2021 г. до 27.03.2023 г., през който ищецът е пребивавал в основния корпус на Затвора – Пловдив, от събраните по делото доказателства се установява следното.
За периода от 08.04.2021 г. до 23.04.2021 г. ищецът е бил настанен в стая ОП-3 на Приемно отделение. Помещението е с площ 11,63 кв.м. без санитарния възел, като санитарният възел е с площ 3,00 кв.м. По делото не са представени данни относно броя на лишените от свобода, настанени в помещението през този период, като в представената справка изрично е посочено, че такива данни не са запазени.
За периода от 23.04.2021 г. до 20.05.2022 г. ищецът е бил настанен на Втори пост в спално помещение № 70. Помещението е с площ 25,02 кв.м. без санитарния възел, а санитарният възел е с площ 3,79 кв.м. По отношение на броя на настанените лица не са представени данни, тъй като информацията за населеността по спални помещения се съхранява за срок от три години и към момента на изготвяне на справката не може да бъде предоставена.
За периода от 20.05.2022 г. до 23.03.2023 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 59 на Пета група. Помещението е с площ 26,64 кв.м. без санитарния възел, а санитарният възел е с площ 2,56 кв.м. По отношение на периода от 20.05.2022 г. до 19.03.2023 г. не са представени данни за броя на настанените лица поради изтичане срока за съхранение на съответната документация. За периода от 20.03.2023 г. до 23.03.2023 г. е установено, че ищецът е пребивавал в помещението съвместно с още пет лишени от свобода, или общо шест лица в помещението.
С допълнително представените след възобновяване на съдебното дирене доказателства се установява, че за периода от 24.03.2023 г. до 27.03.2023 г. включително ищецът е продължил да пребивава в спално помещение № 59 до конвоирането му в ЗО „Смолян“, като в помещението са пребивавали общо 6 лишени от свобода, включително ищецът.
По отношение на периода от 28.03.2023 г. до 31.05.2023 г., през който ищецът е пребивавал в ЗО „Смолян“, се установява следното.
За периода от 28.03.2023 г. до 04.04.2023 г. ищецът е бил настанен в стая № 309. Помещението е с площ 23,2 кв.м. и е предназначено за настаняване на до четирима лишени от свобода. От представената справка се установява, че през този период в стаята са пребивавали общо 2 лишени от свобода, включително ищецът.
За периода от 05.04.2023 г. до 31.05.2023 г. ищецът е бил настанен в стая № 214. Стаята се състои от две помещения с площ съответно 12,69 кв.м. и 14,85 кв.м., или общо 27,54 кв.м. жилищна площ, без включен санитарен възел. От представената справка се установява, че през целия период в помещението са пребивавали общо 6 лишени от свобода, включително ищецът.
По отношение на периода от 31.05.2023 г. до 20.11.2024 г., през който ищецът е пребивавал в затворническите общежития към Затвора – Пловдив, включително в ЗООТ „Хеброс“ и на външен обект „Пролом“, се установява следното.
За периода от 31.05.2023 г. до 01.08.2024 г. ищецът е бил настанен в стая № 2 в ЗООТ „Хеброс“. Помещението е с площ 21 кв.м. От представената справка се установява, че в стаята са пребивавали общо 3 лишени от свобода, включително ищецът.
Разпечатката съдържа 39 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d23bdfc8-3110-4932-84a7-29799c97fd50