Решение № 37 от 05.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ихтиман, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200025 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на жалба, депозирана от „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК 202244560, представлявано от управителя Л. С., действащо чрез адвокат Й. Л., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506224759, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

С електронния фиш на жалбоподателя, на основание чл. 102, ал. 2, във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Жалбата е подадена на 17.12.2025 г. чрез наказващия орган, след което на 09.01.2026 г. е постъпила в съда, ведно с препис от административната преписка.

С жалбата се твърди, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, като се излагат съображения в тази насока.

В проведеното открито съдебно заседание се явява процесуален представител за жалбоподателя – адвокат П. В., преупълномощена от адвокат Л.. Явилият се пърномощник на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за отвяна на електронни фиш. В съдебното заседание се явява процесуален представител на наказващия орган Агенция „Пътна инфраструктура“ – юрисконсулт Г., която излага съображения за оставяне на жалбата без уважение. Районна прокуратура - Самоков, Териториално поделение - Ихтиман не изразява становище по случая.

Разглежданата жалба е процесуално допустима - същата е депозирана от лице, спрямо което е издаден оспореният електронен фиш, в установения от закона срок и е подадена пред надлежния съд. По настоящото дело към копието от административната преписка е представен препис от известие за доставяне /лист 8/, от което е видно, че електронният фиш е връчен на 04.12.2025 г. Предвид това и доколкото жалбата е подадена на 17.12.2025 г.

/видно от поставения входящ номер върху нея, а така също и от посочения в 1 съпроводителното писмо входящ номер/, същата е депозирана в срок.

От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната фактическа обстановка, а именно:

На

30.03.2023 г., в

04:16 часа, е установено нарушение

№

F816CE33D7814A7FE053011F160ADE3D, извършено с ППС товарен автомобил Мерцедес Спринтер, с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория евро VI, по път A 1 км 54+150 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е изплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от ЗП, намиращо се на път A1 км 54+150.

Сходна фактическа обстановка е описана и в издадения и оспорен електронен фиш, като в електронния фиш е посочено, че на дружеството, на основание чл. 102, ал. 2, във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева.

От материалите по делото, в това число и от приобщения препис от административна преписка, се установява посочената по-горе фактическа обстановка.

В същото време от материалите по делото не се установява на 30.03.2023 г. процесното превозно средство да е преминало през други участъци от пътната инфраструктура на страна, без да е била заплатена изцяло или отчасти друга дължима тол такса за тях, във връзка с което да са издадени и други доклади от електронната система и да са направени други статични изображения. Тоест, липсват данни по делото и други устройства, освен посоченото такова с номер 20032, да са засекли процесното превозно средство да извършва нарушение на 30.03.2023 г.

В Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, НТУ /лист 9/, приложено като част от материалите, изпратени от накзващия орган, е отразено, че неплатената сума във връзка с извършено нарушение, възлиза на 0.46 лева.

За да се произнесе по жалбата, съдебният състав съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да 2 измине определено разстояние между две точки.

В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. С наредбата, на основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е разписано, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева, глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП гласи, че, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лева.

В обжалвания електронен фиш е описана фактическата обстановка, а така също са посочени разпоредбите на закона, които са нарушени според наказващия органа, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, кое е санкционираното лице и какъв е размерът на наложената имуществена санкция. Съдържанието на електронния фиш формално отговаря на изискванията на чл. чл. 189ж, ал. 1, изречение второ от ЗДвП.

За яснота следва да се посочи, че в настоящия случай не е изминала кратката тригодишна давност, тъй като нарушението е извършено на 30.03.2023 г., а електронният фиш е връчен на 04.12.2025 г. Също така до момента не е изтекла и абсолютната давност от четири години и половина.

В същото врече, обаче, съдът счита, че оспореният електронен фиш подлежи на отмяна, а съображенията за това са следните:

По-горе бе посочено, а и от приложените по делото материали /в това число издадения електронен фиш и приложеното към делото становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ НТУ/ е видно, че за процесното превозно средство не е била заплатена частично дължимата тол такса само за едни сегмент /само в един участък/, а именно - на 30.03.2023 г., в 04:16 часа, Не се установява, а и не се твърди, да е имало други сегменти, освен вече посочения, които да се засекли превозното средство да се 3 движи без заплатена тол такса или маршрутна карта на горепосочената дата.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а и в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е предвидена имуществена санкция във фиксиран размер, а именно - 2500 лева. Така предвиденият от законодателя фиксиран размер на санкцията не дава възможност на наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи пропорционална, съответна и справедлива административна санкция, която да отговаря и на размера на неплатената тол такса, включително и на незаплатена в пълен размер по отношение на един участък тол такса.

От друга страна, обаче, в практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дело C497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на поставените към съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а от Директивата преди редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. По този начин от съдържанието на решението на СЕС може да се направи извод, че нормата на 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и характера на извършеното нарушение и размера на наложената санкция. В горния смисъл са и мотивите към Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 279/2024 г., Решение № 750 от 11.06.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 280/2024 г., Решение № 895 от 10.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г. и Решение № 922 от 12.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 663/2024 г. В подобен смисъл е и Решение от 21.11.2024 г.на СЕС по дело С-61/23, постановено във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд - Хасково.