Определение № 1148 от 10.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. Велико Търново, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Явор Данаилов

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500724 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба на Р. И. Ц. – трето лице по изпълнително дело № 164/2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ивелина Цанкова с рег. № 896 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, с която се обжалва насочването на изпълнението върху движимите вещи, описани от съдебния изпълнител в имота на жалбоподателя, тъй като е собственик и владелец на същите.

В жалбата си последният сочи, че описаните вещи са единствено и само негово собственост, тъй като част са вещи за обикновено употребление на семейството и са несексвестируеми по см. на чл. 444 ГПК и са придобити лично от него след смъртта на съпругата му през 2010 г., а други се използват и владеят само от него като собственик на същите. Изрично се оспорва описаните движими вещи да принадлежат на длъжника и че при извършване на описа ЧСИ е нарушил правилото на чл. 465 ГПК. В тази връзка счита, че постановлението на ЧСИ от 18.06.2024 г., с което е насрочена нова публична продан, е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено със следващите се от това последици.

Преписи от жалбата са връчени на взискателя Община В. Търново и на длъжника И. Р. Ц., но в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от същите.

1

С мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е заел становище за неоснователност на подадена жалба, като позовавайки се на нормата на чл. 465 ГПК и обстоятелството, че длъжникът по изпълнението трайно живее на адреса в гр. Дебелец, където е извършен описа. Възразява се, че част от вещите макар и закупени от жалбоподателя служат за общо потребление, поради което се намират и във владение на длъжника. Оспорва се, че друга част от вещите, свързани с дейността на ЕТ „Ц. Конкурент – Р. Ц.“, са изключителна собственост на жалбоподателя, тъй като ЕТ е прекратил дейността си на 01.01.2012 г. и че от тогава дърводелските машини и уреди се намират на адреса, на който живее и длъжника, от което следва, че ги ползва респ. действа презумпцията, че ги владее. Изтъква се, че описаните вещи са съпритежавани от жалбоподателя със съпругата му в режим на СИО и след смъртта й длъжника по изпълнението е получил съответната част от правата върху тях. Оспорва се и възражението за несеквестируемост, което е навел жалбоподателя за част от вещите. Посочва се, че на 18.04.2024 г. е постъпила жалба с вх. № 007960/18.04.2024 г., подадена от Р. Ц., срещу Постановление от 18.03.2024 г., която жалба е администрирана и изпратена за произнасяне до Окръжен съд – Велико Търново. Поради гореизложеното, съдебният изпълнител моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изп. дело № 164/2017 г. по описа на ЧСИ И. Цанкова е образувано по молба на кредитора /Община В. Търново/ по изпълнителен лист № 1722 от 04.10.2016 г. издаден по НОХД № 1174/2016 г. на ВТРС за принудителното събиране на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 871,60 лв. получени в резултат на извършеното престъпление от длъжника по изпълнението И. Р. Ц.. По възлагане от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ в хода на делото са предприети действия на принудително изпълнение. С разпореждане от 06.06.2023 г. ЧСИ е насрочил за 31.08.2023 г. опис на движими вещи на длъжника, който ще се извърши на адрес в гр. Дебелец, ул.

„Баба Тонка" № 6. От протокол за опис на движимо имущество от 31.08.2023 г. /л. 187/ се установява, че на горепосочената дата и адрес, в отсъствието на длъжника и в присъствието на жалбоподателя, ЧСИ е наложил запор, описал и оценил подробно посочените в протокола движими вещи /дърводелски 2 инвентар и покъщнина за обикновено потребление/. В протокола е отразено, че третото лице като баща на длъжника се е ангажирало да погасява частично дълга му, за да не бъдат изнесени описаните вещи на публична продан. С разпореждане от 22.01.2024 г. /л. 201/ съдебният изпълнител е насрочил публична продан на запорираните и описани в протокола от 31.08.2023 г. движими вещи, която да се проведе в периода 19.02.2024 г. – 19.03.2024 г. С молба от 06.02.2024 г. /л. 221/ жалбоподателят е поискал отлагане на насрочена продан като е представил доказателства за закупването от него на част от описаните вещи. С нова молба от 22.02.2024 г. /л. 230/ третото лице отново е поискало от съдебния изпълнител да не извършва насрочената публична продан, тъй като включените в протокола за опис от 31.08.2023 г. движими вещи са негова собственост, а не на длъжника по изпълнението.

Представил е допълнителни доказателства за собственост, както и че е бил регистриран като ЕТ с предмет на дейност – дърводелски услуги, изготвяне на модели за леярски изделия и др. подобни, за която дейност е придобил и използвал част от описаните в протокола вещи.

С постановление от 18.03.2024 г. /л. 252/ ЧСИ Цанкова е отказала да уважи горепосочените молби на жалбоподателя. От протокол от 20.03.2024 г. е видно, че насрочена публична продан на процесните движими вещи е обявена за нестанала, поради което с разпореждане от 01.04.2024 г. е насрочена нова публична продан, която да се проведе в периода 27.05.2024 г. – 27.06.2024 г.

Третото за изпълнението лице е депозирало жалба срещу действията на ЧСИ с вх. № 7960/18.04.2024 г. /л. 266/, към която е приложило препис – извлечение от акта за смърт на съпругата си, починала на 01.12.2010 г., както и писмени доказателства относно закупуване на различни движими вещи.

От приложеното изпълнително дело се установява, че ЧСИ е насрочила нова публична продан на вещите, включени в опис на движимо имущество от 31.08.2023 г. за периода 12.08.2024 г. – 12.09.2024 г., с изключение на 3 бр. ел. радиатора, отоплителна печка, пералня „Нео“, готварска печка с три котлона, поради тяхната несеквестируемост /л. 344/.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, но е процесуално недопустима по следните съображения:

По реда на чл. 435, ал. 4 ГПК се обжалва насочването на 3 принудителното изпълнение върху вещи, които третото лице владее.

Насочването на изпълнението може да се изразява в налагането на запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но сами по себе си тези отделни изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Тяхната отмяна по искане на третото лице е последица от това, че обект на изпълнението не са вещи собственост на длъжника, а на чуждо за принудителното изпълнение лице. За дълг на длъжника може да се посегне само върху негови имуществени права, но не и върху имущество, което принадлежи на трето лице, с изключение на случаите, когато последното е учредило залог или ипотека върху своя вещ за чужд дълг или е дало поръчителство за такъв, като в случая не се твърди да е налице посоченото изключение. Поради това, макар в жалбата да се посочва, че се обжалва насрочването на нова публична продан, то с оглед твърденията на жалбоподателя предмет на обжалване е самото насочване на изпълнението върху вещите, които се твърди, че се владеят от третото лице -жалбоподател, чрез изнасянето им на публична продан.

Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима поради обстоятелството, че към настоящия момент принудителното изпълнение не е насочено върху спорните вещи, които се твърди, че се владеят и са собственост на жалбоподателя. В мотивите по чл.

436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е посочил, че на 18.04.2024 г. е постъпила жалба с вх. № 007960/18.04.2024 г., подадена от Р. Ц., срещу Постановление от 18.03.2024 г., която жалба е администрирана и изпратена за произнасяне до Окръжен съд – Велико Търново. С посоченото постановление от 18.03.2024 г. ЧСИ Цанкова е отказала да уважи молби на жалбоподателя от 06.02.2024 г. и 22.02.2024 г., с които жалбоподателят е поискал да не се извършва насрочената публична продан, тъй като включените в протокола за опис от 31.08.2023 г. движими вещи са негова собственост, а не на длъжника по изпълнението. В тази връзка, служебно известен на съда факт, който на основание чл. 155 ГПК съобщава на страните е, че по така подадената жалба е постановено Решение № 473/14.08.2024 г. по в.гр.д. № 470/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, което не подлежи на обжалване и е влязло в сила. В посоченото решение съдът е отменил по жалба с вх. № 7960/18.04.2024 г., подадена от Р. Ц. като незаконосъобразни действията на ЧСИ И. Цанкова по изпълнително дело № 164/2017 г., изразяващи се в 4 извършване на опис, оценка и запор на движимите вещи, описани в протокол за опис от 31.08.2023 г.

Жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се основава на твърдения за незаконосъобразност на действията на ЧСИ, тъй като движимите вещи, описани именно в протокол за опис от 31.08.2023 г. са собственост на жалбоподателя /трето за изпълнителното дело лице/. Поради това, съдът намира, че с оглед постановеното и влязло в сила съдебно решение, с което се отменят извършените от ЧСИ действия, изразяващи се в извършване на опис, оценка и запор на процесните движимите вещи, то към настоящия момент принудителното изпълнение вече не е насочено върху спорните вещи, които се твърди, че се владеят и са собственост на жалбоподателя. Видно от разпоредбата на чл. 435, ал. 4, изр. първо ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато към вещите, за които се твърди, че се владеят от него, е насочено изпълнение. Това е така, тъй като, за да съществува право на обжалване следва да е налице и правен интерес от такова. Интерес от атакуване на действията на съдебния изпълнител е налице, когато с тях се засягат определени права и интереси на страните, а това са именно действията по осъществяване на принудителното изпълнение спрямо определени вещи, които третото лице счита, че владее. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка от рода на положителните и представлява условие за допустимостта на подадената по делото жалба, за която съдът не само има право, но и е длъжен да следи служебно. В случая правният интерес на третото лице-жалбоподател е обусловен от това да не бъде насочвано изпълнението срещу вещите, описани в протокол за опис от 31.08.2023 г., които владее. Посоченият интерес на жалбоподателя е удовлетворен с постановяване на Решение № 473/14.08.2024 г. по в.гр.д. № 470/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, което препятства възможността ЧСИ по изпълнително дело № 164/2017 г. да насочи изпълнението или да предприеме изпълнителни действия по отношение на тези вещи. Предвид изложеното, в случая не е налице правен интерес за жалбоподателя да оспорва посочените действия на частния съдебен изпълнител, като липсата на правен интерес обуславя нейната недопустимост и същата следва да бъде оставена без разглеждане, а делото прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 4 36, ал. 4, вр. чл. 262 ГПК, съдът 5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЕЛЖДАНЕ жалба с вх. № 012835/28.06.2024 г., подадена от Р. И. Ц., ЕГН: ********** от гр. Д., ул. „Б. Т.“ № . – трето лице по изпълнително дело № 164/2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ивелина Борисова Цанкова с рег. № 896 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в извършване на опис, оценка и запор на движимите вещи, описани в протокол за опис от 31.08.2023 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 724/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му.