Решение № 300 от 07.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Велико Търново, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110201366 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от И. М. Б. в от гр. *** чрез пълномощника му адв. С. против НП № BG03042022/5800/Р8-601/28.09.2022г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „ПИ“, гр. ***, с което за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева.

Наведени са оплаквания за необоснованост и недоказаност на атакуваното НП, обосноваващи според жалбоподателя неговата отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят се не явява и не се представлява. Заема писмено становище по същества на делото, в което петендира и сторените разноски за един адвокат.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Кавръкова, която претендира жалбата да се остави без уважение, респекитвно атакуваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е инициирано със съставяне на АУАН от 03.04.2022 г. от св. Д. А., старши инспектор в териториялен отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД ***“ срещу И. М. Б. и в писъствието на свидетеля Е. К. К.. Актът бил връчен на жалбоподателя – лично и на датата на неговото съставяне. В графа „възражения“ е отразено, стореното възражение от жалбоподателя - „не съм съгласен с констатираното нарушение“. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения пред наказващия орган.

1

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление.

В същото е прието за установено, че на 03.04.2022 г. в 11:13 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало пътно превозно средство с peг. № РВ 9757 ТТ, вид: Влекач, марка и модел ***, с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Б..

След извършена проверка от страна контролните органи е било установено, че на 12.03.2022 г. в 02:50 часа, посоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътните превозни средства, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Същото е било засечено на 12.03.2022 г. в 02:50 часа по път ***, км.

133+194, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е отразен - път ***, км. 133+194, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението DAC83D686D74088CE053011F160A763E. Прието е за установено, че за процесното пътното превозно средство на посочената дата - 12.03.2022 г., в 02:50ч. няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката (40292), на която е отчетено нарушението.

В хода на извършената проверка на 03.04.2022 г. е заплатeна дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева – установено от приложената по делото квитанция за платени пътни такси в Република България № АМ22BG005731N45137854-8505225942 от 03.04.2022 г.

При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на водача на процесното ППС по време на движението му на 03.04.2022 г. в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата.

От формална страна не се констатираха нарушения на административнонаказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в предвидената от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния ред, в законоустановените срокове.

При осъществяване контрол по законосъобразност и обоснованост на НП съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство, вмененото за извършено нарушение от страна на жалбоподателя се явява недоказано. В рамките на административното производство в задължение на наказващия орган е да докаже изцяло и 2 безспорно наличието на твърдяното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата които го подкрепят, ангажирайки безспорни доказателства отнасящи се до всички елементи от обективната и субективна страна на нарушението.

В случая се навеждат твърдения да е извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Последната норма предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

В приетата и описана за установена по административната преписка фактическа обстановка липсва пълно и ясно описание на съставомерните фактически констатации/признаци от обективната страна на вмененото нарушение, от които би могло да се извлекът изводи за наличието или липсата на извършено нарушение. Това е така, защото се приема за установено, че за посоченото ППС на дата 12.03.2022 г. в 02:50 ч. няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката (40292), на която е отчетено нарушението.

В този смисъл е необходимо да се държи сметка за това, че за ППС над 3.5 тона, каквото е описаното в оспореното НП, се изисква заплащане на „тол такса“, съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗП. Тази такса може да бъде заплатена по два начина: - чрез закупуването на маршрутна карта или с абонаментен договор към националните доставчици на услуги или чрез доставчиците на декларирани данни съгласно чл. 12 и следващите от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. При закупуването на маршрутна карта собственикът на превозното средство заплаплаща предварително избрания от него маршрут и е длъжен да се движи по него. При втория вариант превозните средства се оборудват с бордови устройства, които предават местоположението на превозното средство и пътя, през който е минал, като пътните такси се заплащат съгласно условията по сключения договор между страните - чрез поддържане на депозит или чрез фактуриране на използваните услуги през определен период от време. В обстоятелствената част на оспореното НП не са изложени такива твърдения и липсват по преписката доказателства за коя от тези хипотези за отчитане става въпрос – дали се твърди, че няма маршрутна карта или че няма бордово устройство, или че има такова устройство, но то не е функционирало по времето и на мястото на твърдяното нарушение.

Изложеното е от съществено значение за правилната квалификация на нарушението по причина, че от вида на отчитане на изминатото разстояние зависи обема на дължимото доказване по административно-наказателната преписка. При първата хипотеза - е налице 3 необходимост от документално съответсвие на закупената маршрутна карта с установения маршрут – изминатото разстояние между входната и изходната точка на маршрута, съгласно разпоредбите на чл. 11 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства, на база време и изминато разстояние. При втората хипотеза - е необходимо доказване на множество факти, описани в чл. 12 и чл. 13 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние и конкретно. В този смисъл е необходимо да се извърши констатиране, респективно пълно доказване на относимите към административно-наказателната отговорност обстоятелства за различните хипотези описани в чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата. В посдните се предвижда ред и процедура за действие при наличие на техническа неизправност от страна на собствениците и ползвателите на ППС, и от страна на доставчика на услуга по електронно събиране на тол такса.

В описаните за приети и установени фактически обстоятелства в АУАН и НП, липсват твърдения, а и не са събрани доказателства за наличие на извършена на място проверка от страна на контролните органи – налично ли е в ППС-то монтирано устройство за подаване на тол данни, което не функционира и това не се ли дължи на умишлена намеса във функционирането му. Според съда контролните органи във всеки един случай са длъжни да извършат такава проверка с оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, който изключва наказуемостта, в случай, че е спазена процедурата за уведомяване на АПИ, описано в чл. 13 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние. Липсата на надлежно описание на посочените по-горе обстоятелства води до невъзможност да се направи еднозначен извод за съответния приложим материален закон, тъй като не са налице достатъчно доказателства, обуславящи съставомерността на нарушението от обективна страна.

От субективна страна - съдът приема, че не са наведени твърдения от страна на наказващия орган, нито пък достатъчно доказателства за наличието на умишлено извършено деяние, което да отговаря на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, съобразно която деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или по непредпазливост, като непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидени случаи. В случая не са налице доказателства установяващи по беспорен и категоричен начин наличие на умишлено деяние. Нещо повече, липсват наведени твърдения и/или доказателства, жалбоподателят като водач на въпросното ППС да е знаел и желаел настъпването на обстоятелствата, включени в обективната страна на вмененото му нарушение.

На следващо място - Недоказано се явява и авторството на вмененото нарушение на жалбподотеля. Налични са доказателства, опровергаващи тезата на наказващия орган, че на посочената дата и час (12.03.2022 г. 02:50 часа) соченото ППС е управлявано от 4 жалбоподателя Б.. Втази посока писмени доказтелства, установяващи, че Б. не се е намирал в трудовоправни отношения с дружеството собственик на процесното ППС, включително и към настоящия момент не се намира в трудови правоотношения. На още по-силно основание, от същите се установява, че Б. на 12.03.2022 г. в 02:50 часа не е управлявал описаното в НП ППС. В този смисъл не само, че липсват каквито и да било доказателства, установяващи авторството на твърдяното за извършено нарушение от страна на Б., но дори нещо повече-тези фактически констатации се опровергават от събраната доказателствена маса (л. 52 до л. 63 от делото).

Поради изложеното по-горе настоящия състав приема, че атакуваното НП е незаконосъобразно, неправилно и подлежи на изцяло на отмяна.