Разпореждане № 137914 от 03.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 137914 гр. София, 03.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20231110150325 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.

Подадено е заявление от „ЕОС матрикс“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата Д. Я. К. за следните суми:

130,26 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 12,34 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.10.2022 г. до 06.09.2023 г., и 120 лева – такси по тарифата на банката, част Х, т. 10 – задължения по договор за потребителски стоков кредит № 714347/27.10.2021 г., сключен между длъжницата и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по което е прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 23.05.2023 г.

Претендираното вземане от 120 лева според тарифата на банката, представена с молба с вх. № 304147/27.10.2023 г., е за „разходи по изискуем кредит“, т.е. срещу тази „такса“ не се предоставя никаква услуга на длъжницата, а тя цели да обезщети разходи за събиране на кредита, която я превръща от правна страна в неустойка – парично вземане, което се дължи при неизпълнение и покрива част от вредите на кредитора. Начисляване на неустойка при забавено плащане по договор за потребителски кредит обаче е забранено от чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, които предвиждат, че при тези случаи потребителят – кредитополучател заплаща само законна лихва, която е поискана в заявлението. Поради това същото следва да се отхвърли в тази част като нарушаващо императивно правило на закона – чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и разноските със заповедта, като искането е уважено за 142,60 лева от общо 262,60 лева, или за 54,39 % от предявения си размер, като следователно пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева, следва да се присъдят пропорционално само 13,60 лева. По делото не е доказано претендираното адвокатско възнаграждение от 240 лева да е заплатено за вземането именно по това дело, тъй като представените четири фактури за големи суми препращат като свое основание към непредставения по делото 1

Протокол от 04.07.2023 г., а описът на вземанията, който е представен, не носи подпис и поради това е с неясен автор, като може да е съставен от заявителя само за целите на процеса. Поради това не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 250855/11.09.2023 г. В ЧАСТТА, с която „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, с адрес на управление:

София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“, № 4 – 6, иска осъждане на Д. Я. К., с ЕГН: **********, с адрес: София, ул. „Нов живот“ № 11, да плати на заявителя сума в размер на 120 лева (сто и двадесет лева) – „такса“ по тарифа на банката част Х, т. 10, която всъщност представлява неустойка – задължение по договор за потребителски стоков кредит № 714347/27.10.2021 г., сключен между длъжницата и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по което е прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 23.05.2023 г.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2