Решение № 254 от 18.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. гр. Добрич, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500337 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №638/22.02.2024г. от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Ш. , чрез П.

П., срещу решение №25/19.02.2024г. по гр.д.№82/2023г.на РС-Каварна, с което се отхвърля предявеният от нея срещу "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес сграда "България", иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД, и чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 26.01.2021 г.

Решението намира за неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. За да отхвърли исковата претенция съдът се мотивирал с липсата на представен договор за потребителски кредит. Не била спорна действителността на договора за потребителски кредит, а на договора за поръчителство, който бил представен. Ищцата не била и в състояние да представи договор за потребителски кредит, тъй като не разполагала с такъв, сключен в писмена форма на хартиен носител. Съдът приключил съдебното дирене въпреки направените доказателствени искания от нея с молба вх.№ 3647/11.12.2023г. и в противоречие с констатацията си в 1 с.з. от 12.12.2023г. за изясняване от фактическа и правна страна на спора, отхвърлил иска като недоказан. Излагат се и фактически твърдения по същество на спора, излагани и в исковата молба. Извежда се извод за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство и се иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.№1247/18.04.2024г. подадена от Т. Л. Д. срещу определение по чл.248 от ГПК №156/15.04.2024г. по гр.д.№82/2023г.на КРС, което счита за неправилно и необосновано.

Присъденото юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна в максимален размер от 360лева намира да не е съобразено с естеството на предявения иск, с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, с начало 22.02.2024г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и с начало 17.04.2024г., когато му е връчен препис от обжалваното определение, от лице, с интерес от обжалването, отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и са допустими.

По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№637/22.02.2022г. от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Ш., срещу "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес сграда "България", право на иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 26.01.2021 г.

Наведените от ищцата фактически твърдения са за сключен на 26.01.2021г. между нея и „Кредисимо“ЕАД договор за потребителски кредит №2340739 , по силата на който и е предоставена сумата от 1200лева за срок от 15месеца, при лихвен процент от 40% и ГПР /годишен процент на разходите/ от

2

48.23%. В чл.4 , л.1 от договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай, че представи обезпечение, като бил определен и вида на обезпеченията. В ал.2 на чл.4 от същия договор била предвидена и санкция при непредоставяне на обезпечение-неодобряване на заявлението и непораждане на действие на договора за кредит. В чл.4, ал.3 от същия договор за кредит било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.

Във връзка с чл.4, ал.1 от договора за кредит и на датата на неговото сключване 26.01.2021г. бил сключен между ищцата и ответника "Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство по който се изисквало заплащане на възнаграждение от 1330.95лева. В член 8, ал.5 от раздел ІV от договора било предвидено кредитора „Кредисимо“АД да приема изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението на поръчителя, както и, че в случай на недостатъчност на платената сума за погасяване на изискуемите задължения към кредитора, с внесената сума приоритетно да се погасяват задълженията към поръчителя.

Ищцата счита договорът за поемане на поръчителство за нищожен като противоречащ на добрите нрави -за усвоен кредит от 1200лева се искало заплащане за допълнителна услуга за поръчителство в размер на 1330.95лева, която сума била съизмерима и надхвърляща размера на кредита. Налице била значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на потребителя с цел извличане изгода за кредитора. Длъжникът по този договор не получавал нищо насреща. Клаузата/чл.1, ал.2 от договора за кредит/ за предоставяне на поръчителство била с цел кредитодателят да прехвърля риска от неизпълнение на своите задължения за предварителна оценка на платежоспособността върху длъжника чрез увеличаване размера на задължението му.

Договорът за поръчителство нарушавал и заобикалял изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитора лице било способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, договорът бил сключен с цел изпълнение на условието на кредитора за приоритетно 3 разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит, като при обезпечаване на кредита с поръчителство длъжникът бил ограничен от изискването на чл.4 от договора за потребителски кредит в правото си на избор относно личността на поръчителя. С цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК практика на фирмите за бързи кредити било сключването на акцесорни договори, наименовани различно-за предоставяне на поръчителство, за предоставяне на гаранция, за възлагане на поръчителство и др., общото между които било, че се сключвали със свързани лица на кредитора и се изисквало заплащане на възнаграждение. В случая дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не било включено при изчисляване на годишния процент на разходите, въпреки, че разхода е бил известен на кредитора, който го е включил в погасителния план.

Ако го беше включил, ГПР би възлизал на повече от 300%. Предвиденото възнаграждение за поръчителя водело до скрито оскъпяване на кредита, скрито възнаграждение за кредитора „Кредисимо“АД, тъй като е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ЕООД и печалбата, реализирана от последния се разпределяла в полза на едноличния собственик.

По този начин се заобикаляли изискванията на закона. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство било заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и съгласно правото на ЕС, в който смисъл било приетото с решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ. Клаузите на договора за предоставяне на поръчителство нарушавали изискванията на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП, клаузите на договора противоречали на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрирали директно уговорка във вреда на потребителя, не отговаряли на изискванията за добросъвестност, водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като не позволявали на последния да прецени икономическите последици от сключване не само на акцесорната сделка, но и на главната. Процесният договор бил нищожен на основание чл.26, ал.2 ,пр.4 от ЗЗД поради липса на основание- срещу заплащането на възнаграждение ищцата не получила никаква услуга, а единствено задължението и се прехвърляло от едното дружество на другото. Кредиторът, който бил икономически по-силен, се е възползвал от своето правно положение като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза .

4

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД оспорва предявения иск по съображения за недопустимост и неоснователност. Ищецът нямал правен интерес да води установителния иск за нищожност, тъй като можел да предяви осъдителн иск за връщане на платеното по оспорения договор. Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 26.01.2021 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължило да обезпечи задължението на ищеца по договор за потребителски кредит №2340739/26.01.2021г. с размер на главницата от 1 200лева, която следвало да бъде върната ведно с договорна възнаградителна лихва на 15 месечни вноски. Възразява срещу твърденията на ищеца за приложимост на нормите на ЗПФУР и ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство бил разновидност на договора за поръчка по чл.280 и сл.от ЗЗД. Предмета на договора за предоставяне на поръчителство не отговарял на дефиницията за финансова услуга по пар.1 от ДР на ЗПФУР, нито може да бъде квалифициран като форма на кредитиране, регулирана от ЗПК.

Ищцата имала право да заяви получаването на кредит и без обезпечение.

Според клаузите на договора за кредит предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ЕООД било единствена възможност, но не и задължително.

Предоставянето на обезпечение чрез поръчителство зависело от избора на кредитополучателя. Възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, респ.на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след сключване на договора за кредит и кредиторът не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори. Сключването на договор за предоставянето на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като заблуждаваща търговска практика според дефиницията на чл.68е от ЗЗП- не било налице нито премълчаване , нито предоставяне по неясен начин на информация от страна на кредитора или от поръчителя. Паричните задължения на кредитополучателя и по двата договора били ясно разписани, конкретно бил посочен размера на вноската по кредита и размера на възнаграждението на поръчителя в приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство. Наличието на свързаност между „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита.

5

„Кредисимо“АД било едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете били отделни юридически лица. С договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин на плащане-по сметка на поръчителя или по сметка на „Кредисимо“ЕАД заедно с плащането на месечните вноски. В последния случай „Кредисимо“ЕАД единствено получавало плащането в полза на поръчителя, но не било титуляр на вземането.

В предмета на въззивното производство са отхвърлените искове, черпещи правното си основание от чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.22, вр.чл.11,чл. 19, ал.4 от ЗПК. Правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона, като направената квалификация в исковата молба не обвързва съда.

Предявените по реда на чл.124 ал.1 ГПК искове за нищожност на една правна сделка на различни правни основания/всяко основание е предмет на самостоятелен иск/ при условията на кумулативност, е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес от предявяването им с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се разгледат в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката, какъвто е настоящия случай.