Определение № 92 от 27.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 27.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20225300600068 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК и същото е образувано по жалба на пострадалите А.А. и А.А. против Определение №782/16.12.2021 г. по ЧНД №5509/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXVI н.с., с което е потвърдено Постановление на РП-Пловдив от 29.07.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №328/2020 г. по описа на ОСлО гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.

Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания относно прилагането на закона.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.286, ал.1 НК, извършено през месец декември 2018 г. в гр. Пловдив, а именно набеждаване на А.Х.А. и А.И.А. в престъпление пред надлежен орган на властта - Районна прокуратура гр. Пловдив, като деецът е знаел, че са невинни. В хода на разследването не е привлечено обвиняемо лице.

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в прекратителното постановление:

1

На 30.10.2018 г. свид.М.П. подал жалба до Специализираната прокуратура с изложени твърдения за множество престъпления (измами и изнудвания), осъществени спрямо него от свидетелите А.А. и А.А., за което била образувана пр. пр. №1750/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура и била назначена проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ. В хода на същата, на 04.12.2018 г. в гр. Пловдив свид. П. дал обяснения пред полицейски орган, в които потвърдил посоченото в жалбата и изложил допълнителни подробности в тази насока, като впоследствие преписката била препратена по компетентност до РП- Пловдив. С Постановление на наблюдаващия прокурор било отказано да се образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление.

Този прокурорски акт преминал през инстанционния контрол от прокурори при ОП-Пловдив, АП-Пловдив и ВКП, като впоследствие бил потвърден. В мотивите на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, издадено от наблюдаващия прокурор при РП-Пловдив, се посочва, че относно една част от посочените в жалбата на свид. П. деяния вече има друго произнасяне, а именно - постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП-Пловдив от 26.11.2014 г., което е било издадено във връзка с друга, по-ранна жалба на свид.П.. Междувременно свидетелите А.А. и А.А., считайки, че с действията си М.П. умишлено ги е набедил в осъществяването на престъпления, които те в действителност не били извършили, решили да се обърнат към компетентните органи. Така по техни жалби били заведени две прокурорски преписки, а именно пр. пр.

№30618/2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура и пр. пр.

7089/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив. Първата била образувана предвид събирането на данни за евентуално извършено престъпление по чл.286, ал. 1 НК във връзка с подадената от П. жалба до Специализираната прокуратура от 30.10.2018 г., а втората - предвид събирането на данни за евентуално извършеното престъпление по чл.286, ал.1 НК при даването на обяснения от страна на П. пред служител на МВР на 04.12.2018 г. Впоследствие пр. пр. №30618/2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на извършено престъпление, който акт бил потвърден от прокурор при СГП по реда на инстанционния контрол.

В хода на разследването по образуваното в РП-Пловдив досъдебно 2 производство държавният обвинител е счел, че извършеното деяние не съставлява престъпление, доколкото от събраната по делото доказателствена маса не може да се направи несъмнен извод за наличие на съставомерно било от обективна, било от субективна страна деяние. Ето защо е прекратил наказателното производство по воденото досъдебно производство.

Във връзка с така изложената фактология, първоинстанционният съд е счел за обоснована констатацията на прокурора относно липса на извършено престъпление от общ характер. Прекратителното постановление е прието за законосъобразно, обосновано и хармониращо със законовите изисквания и съответно потвърдено.

Недоволни от съдебния акт са останали двамата пострадали А.А. и А.А., депозирали жалба срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл последната е допустима, но разгледана по същество – неоснователна поради следните съображения:

Както бе вече отбелязано, видно от прокурорския акт и материалите по разследването, образуваната преписка пред РП-Пловдив, във връзка с която е било инициирано и досъдебно производство №328/2020 г. по описа на ОСлО при ОП гр.Пловдив, касае посегателство по чл.286, ал.1 НК във връзка с дадените от М.П. обяснения пред служител на МВР на 04.12.2018г. В този смисъл не е предмет на разследване жалбата до РП-Пловдив от дата 28.12.2018 г., приложена на л.41 от ДПво, обширно коментирана откъм съдържание от първостепенния съд. Касателно същата липсва изразено становище от представителя на държавното обвинение в постановения от него акт, поради което неправилно долустоящият съд е разширил реализирания от самия него инстанционен контрол. Ето защо несъстоятелна се явява и претенцията на жалбоподателите на такъв анализ да бъдат подлагани множеството жалби на М.П. и постановените във връзка с тях прокурорски актове.

Очевидно, във връзка с жалбата от дата 30.10.2018 г. до Специализираната прокуратура, от М.П. са били снети обяснения от полицейски орган при МВР Е.Г. /л.256 и сл. ДПво/. В същите изключително подробно той е изложил своите възприятия относно настъпилите след смъртта на родителите му през 2013 г. събития с оставеното му в наследство недвижимо имущество, отношенията му с настоящите жалбоподатели и трети лица във връзка с прехвърляне на същото. Детайлно са възпроизведени 3 редица факти и обстоятелства, предхождащи реализираните имуществени разпореждания, все свързани със сочено от страна на П. заблуждаване и подвеждане от А. и А.А.И, преследването му от тях, за да продаде имотите си, изнудването му в тази насока, използване на физическа сила за сломяване на съпротивата му, отправяне на закани, осъществяване на психически и физически тормоз, за да им продаде имотите си.

Несъмнено престъпният състав по чл.286, ал.1 НК поставя на първо място изискването действията по набеждаването да са реализирани пред надлежен орган на власт, а такъв се явява оправомощеният да възбуди и осъществи наказателно преследване срещу набеденото лице. При наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, досъдебното производство се образува единствено от прокурора по силата на нормата на чл.212, ал.1 НПК. В хипотезата обаче на чл.212, ал.2 НПК, както и при особените правила на бързото и незабавното производство, то се счита за образувано с протокола за първото действие по разследването, което на практика се извършва от разследващия орган при липса на пречка да се осъществи и от прокурора. Очевидно това са надлежните според процесуалния закон органи на власт, до които съобщението за набеждаване е необходимо да бъде отправено. Отговор на въпроса кои са разследващите органи се съдържа в разпоредбата на чл.52 НПК, като видното ал.1, т.3, в тази категория са включени и полицейските органи на МВР. Същите, съгласно чл.

194, ал. 4 НПК, могат да извършват действия по чл. 212, ал. 2 НПК, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай. При това положение непрецизен се явява доводът на първоинстанционния съд, че полицейският орган, пред когото М.П. е депозирал обяснения на 04.12.2018 г., не е надлежен орган на власт. След като същият е компетентен да състави протокол за първото действие по разследването и въз основа на последния да се счита образувано досъдебното производство, то той несъмнено се явява надлежен орган на власт по смисъла на чл.286, ал.1 НК.

В хода на разследването във връзка с образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.286, ал.1 НК са събрани значителен по брой и обем гласни доказателствени средства, като подкрепящи изложеното от П. в дадените от него обяснения от дата 04.12.2018 г. са както неговите 4 показания, така и тези на свид.Д.А.. Първият с изключителна конкретика пресъздава случилото се след смъртта на родителите му през 2013 г. във връзка с притежаваното от него имущество и поведението на А. и А.А.И касателно придобиването му от самите тях. Част от тези му показания хармонират с инкорпорираните по делото писмени доказателства, установяващи действително реализирани продажби на недвижими имоти от страна на М.П. в полза на посочените поименно от него при обясненията му физически и юридически лица, които продажби впоследствие е поискал да бъдат обявени за нищожни от компетентния съд. От своя страна свид.А. съобщава за споделяне от страна на П., че е заплашван и бит във връзка с имотите, които прехвърлил, реализиран спрямо него бил натиск да подписва документи в тази насока, липсващата вече къща на родителите му, вземането на П. в лек автомобил от някой от близнаците от Хисаря. Приятелските отношения между цитирания свидетел и П. не дават основания показанията на първия да не бъдат кредитирани, доколкото макар и при липса на достатъчно конкретика относно цитираните факти, то въпросните показания като цяло хармонират със заявеното от М.П. и с указаните писмени доказателства.

В противовес на горните свидетелски показания, както правилно е изтъкнал и прокурорът, и първостепенният съд, са тези на останалите разпитани свидетели, сочещи за изцяло правомерно поведение на жалбоподателите спрямо П.. Ето защо неоснователно се пледира в жалбата за липса на такъв анализ. От същите обаче се извлича и ценната информация относно протеклите във времето отношения между жалбоподателите и П..

Оказва се, че още през 2014 г. последният е започнал да се оплаква от тях пред органите на реда заради приложена спрямо него сила и заплаха с оглед сключване на неизгодни сделки, сигнализирал е медиите в лицето на Трафик Нюз и в тази им част въпросните показания, дадени от самите жалбоподатели, хармонират с изхождащите от П.. Същевременно от материалите по разследването се установява, че въз основа на депозирани именно от страна на М.П. искови молби в периода 2017 г. - 2020 г. пред Окръжен съд – Пловдив, в последния са били образувани редица граждански дела с предмет прогласяване нищожността на сключени договори за покупко-продажба на недвижими имоти с продавач М.П. и описаните от него лица в дадените пред полицейския орган обяснения, на които бил прехвърлил наследствените си 5 имоти. Действително резултатът от въпросните искови производства при първоинстанционното им разглеждане се оказва отрицателен за ищеца, но прави впечатление, че в почти всички от исковите молби П. е довел до знанието на съда по-голямата част от фактите, изложени от самия него в обясненията от дата 04.12.2018 г. пред полицейския орган Е.Г..

Несъмнено държавният обвинител в своя акт съвсем пестеливо е изложил приетата за установена фактология, доколкото не е коментирал съдържащите се в дадените от П. обяснения инкриминирани действия по набеждаване на жалбоподателите в извършване на престъпление, което обаче не опорочава същия. Безспорно в цитираните обяснения П. е съобщил за реализирано спрямо него подвеждане от страна на А. и А.А.И, изнудване във връзка с прехвърляне на наследствените му имоти, използване на физическа сила за сломяване на съпротивата му, отправяне на закани, осъществяване на психически и физически тормоз, за да им продаде имотите си. От съдържанието им се установява, че същите инкорпорират редица елементи от престъпните състави на „измамата“ и „изнудването”. Обективната съставомерност на набеждаването обаче изисква съдържащата се в обясненията информация да не отговаря на обективната действителност било като изобщо липсва извършено престъпление, било когато такова е било извършено, но друг е неговият автор. В контекста на изложеното, твърденията трябва да са лъжливи, защото съдържат неверни факти и обстоятелства.