Решение № 391 от 13.11.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. П. 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100320 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „АПС Б. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.” № ***, ЕИК *****, твърди, че между „Ст.-Кр.“ АД (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с № 584901/11.12.2019 г.

Пояснява, че по силата на тази сделка кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 200 лв. – главница, като е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва, както и на неустойка, при непредоставяне на обезпечение.

Изтъква, че кредитът е следвало да бъде изплатен посредством една вноска, отразена в нарочен погасителен план, с краен падеж на 10.01.2020 г., което кредитополучателят не е сторил. Смята, че понастоящем кредитните задължения възлизат на: 200 лв. – неплатена главница; 6 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 11.12.2019 г. до 10.01.2020 г.; 656,22 лв. – неустойка, дължима поради непредоставено обезпечение, и 126,56 лв. – лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху главницата, за периода от 10.01.2020 г. до 12.12.2024 г. Допълва, че кредитодателят (като цедент) му е прехвърлил вземанията, произтичащи от описаното правоотношение, съгласно сключения помежду им Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., за което кредитополучателят е бил уведомен преди образуването на делото, а в условията на евентуалност – в хода на същото. Уточнява, че за визираните 1 задължения е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на ответната страна (като длъжник в заповедното производство) при условията на чл. 47, ал. 5 от с. к. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато съществуването на вземанията. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – И. В. Т., с адрес в гр. П., ж. к. „Ц. С.“ № **, ет. *, ап. **, ЕГН **********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Е. С. от Адвокатска колегия - гр. Бл. Последната оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне. Застъпва финална позиция, че не е надлежно доказано предоставянето на кредитната сума в полза на ответника, а самият договор противоречи на повелителни правила на ЗПК.

Съдът приема следното:

1. Предварителни въпроси:

1.1.) Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (23.12.2024 г.) до погасяването;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за договорната лихва;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД – за неустойката;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.

1.2.) Вземанията по предявените искове попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1288/23.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 2095/24 г. на Районен съд – гр. П.(приложено към настоящото дело).

1.3.) Препис от заповедта, по която ответникът има качеството на длъжник, му е бил връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от с. к., ищецът е релевирал исковите претенции за съществуването на задълженията.

1.4.) Ето защо обсегът на сегашното дело касае анализиране на предпоставките, формиращи фактическите състави на материалните притезателни права, до които се отнасят исковете, и съобразяването им на фона на установените факти.

2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

2.1.) В принципен план уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, както следва:

2

- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено между цедента (кредитодател) и ответника (кредитополучател) по силата на твърдения договор за кредит; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане; 4/ придобиване на вземането от ищеца, посредством сочената цесия; 4/ уведомяването на кредитополучателя за цесията и 5/ непогасяване на задължението.

- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението за нейното заплащане; 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея, и 4/ включване на договорната лихва в обхвата на цесията.

- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното отношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в даден размер; 2/ настъпване на условията, обуславящи възникването на неустойката, и 3/ непогасяване в срок на задължението, гарантирано с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно вземане.

- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено задължение.

2.2.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на задълженията, както и обстоятелствата, обуславящи поддържаните пороци на кредитния договор.

2.3.) Сключването на процесната сделка, по която „Ст.-Кр.“ АД има качеството на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател, е станало по реда на чл. 6 ЗПФУР и се доказва от приложените към исковата молба документи, обективиращи самия кредитен договор, както и заявяването от ответника на отпускането на кредита.

2.4.) От съдържанието на договора се изясняват и базисните параметри на кредитното облигационно отношение, включващи:

- главница – 200 лв.;

- годишен процент на разходите – 42,58 %, като липсва отразяване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, по начина, определен в Приложение № 1 на ЗПК;

- годишен лихвен процент – 36 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 206 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 6 лв.;

- погасяване – чрез 1 вноска, разписана в нарочен погасителен план, с падеж на 10.01.2020 г.

3

2.5.) Вземанията по обсъжданата кредитна сделка са били прехвърлени от кредитодателя (като цедент) в полза на ищцовото дружество (като цесионер), съобразно цитирания по-горе договор за цесия и препис-извлечение от приложението към него, които също са част от събраната доказателствена съвкупност.

2.6.) Известяването на ответника за цедирането на вземанията по кредита е станало в хода на сегашния исков процес, доколкото с връчването на препис от исковата молба и от нейните приложения той е получил копие от цесионния договор и от уведомлението на цесията.

2.6.1.) Без значение е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител.

2.6.2.) Уведомяването на длъжника за цесията чрез връчване на препис от исковата молба е фактическо обстоятелство, настъпило след започването на делото, което съдът е длъжен да зачете, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.

№ 1711/13 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/13 г., II т. о. на ВКС).

2.6.3.) Възможността такова уведомяване да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които установяват прехвърлянето, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал.

Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. Попов, София, 2002 г., стр. 487).

2.6.4.) Извън казаното в предходните три абзаца, важно е да се отбележи още, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако твърди, че вече е изпълнил на предишния си кредитор или на овластено от него лице. При липсата на възражения и на доказателства от подобен порядък, както е в настоящата хипотеза, щом като длъжникът вече е известен за цесията (макар и чрез връчване на препис от исковата молба), то той не би могъл да оспорва претенцията на цесионера за реално изпълнение само поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на първия кредитор (вж. Решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/09 г., I т.о. на ВКС и Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/11 г., IV г.о. на ВКС).

2.7.) Не е проведено надлежно доказване от ищеца относно усвояването на кредитната сума от страна на ответника. В тази насока и въпреки изричните възражения на особения представител на ответника, ищецът е ангажирал единствено документ, наречен „разписка за извършено плащане“ от 11.12.2019 г. Макар в този документ да е вписано, че касае плащане на 200 лв. по процесния кредит в полза на ответника, от съдържанието му по никакъв начин не се установява действителното 4 предоставяне на кредитната сума в полза на последния. Документът не е подписан за ответника и практически в него липсва изявление на същия за получаване на сумата, до която се отнася поддържаното плащане.

2.8.) Същевременно договорът, на който се основават ищцовите претенции, е недействителен по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, след като в него отсъства каквото и да било конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран годишният процент на разходите по кредита.

2.8.1.) Договорът категорично разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.). Ответникът е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а кредитодателят е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити (заеми).

Следователно, при сключването на договора, кредитодателят е действал като „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответникът е имал качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от същия закон.

2.8.2.) Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същия закон водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.