Решение № 813 от 30.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр.

София, 30.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА младши съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря

Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в. гр. дело № 11137 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

130289/03.06.2019 г., постановено по гр. д. № 63168/2018 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, първоинстанционният съд е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Г.Д.Ф., ЕГН **********, извършено със Заповед № Н-1372/12.07.2017 г., издадена от главния секретар на Министерски съвет, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ – „уронване на доброто име на предприятието“ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

С решението и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г.Д.Ф. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност – „главен специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ в Администрация на Министерски съвет.

С първоинстанционното решение и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ А.НА М.С.е осъдена да заплати на Г.Д.Ф. сумата от 7195,80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода 31.07.2018 г. – 30.01.2019 г., като искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над уважената част от 7195,80 лева до пълния предявен размер от 7236,00 лева и за дата 31.01.2019 г.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.НА М.С.е осъдена да заплати на Г.Д.Ф. сумата от 1193,10 лева представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Д.Ф. е осъден да заплати на Администрация на Министерски съве сумата от 0,50 лева представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С решението и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А.НА М.С.е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 286,55 лева представляваща дължима държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника Администрация на Министерски съвет, в която са изложени съображения за неправилност на същото.

В жалбата се поддържа, че безспорно е установено по делото, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в уронване на доброто име на работодателя. В тази връзка се сочи, че ищецът е направил от служебния си компютър лична поръчка по интернет, която да получи на служебния си адрес, като по този начин е ангажирал служителите на Национална служба за охрана /НСО/ да проверят за безопасност не само служебните пратки, получени в Министерски съвет, но и личната пратка на ищеца. Поддържа се, че личната пратка на ищеца е предизвикала съмнения у служителите на НСО, което е наложило изнасянето на един от чувалите със служебна поща на безопасно място и извършване на проверка от служител на Оперативно – технически център на НСО, тъй като посочения като получател на пратката – Г.Ф. е отрекъл да очаква пратка с подобно съдържание.

Посочва се, че в случая служителите на НСО са задействали процедурата за заплаха от терористичен акт.

Поддържа се, че с поведението си ищецът е уронил престижа не само на институцията, в която работел, но и на държавната служба в същата институция, като това е станало и обществено достояние.

Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод, че нарушението на ищеца спрямо работодателя му е с лека форма на вина – небрежност. В тази връзка се сочи, че от събраните по делото доказателства се налага извод, че в конкретния случай се касае за груба небрежност от страна на работника, тъй като настъпилите неблагоприятни последици за работодателя са вследствие от самонадеяното поведение на работника и неполагането от страна на последния на дължимата грижа за запазване доброто име на работодателя.

Посочва се, че обективното поведение на ищеца пряко е създало предпоставки за уронването доброто име на работодателя, като се поддържа, че без това поведение, уронването на доброто име не би настъпило.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г.Д.Ф. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на същата и се моли за оставането ѝ без уважение. В отговора се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е отчел липсата на предишни дисциплинарни нарушения на ищеца, както и субективното отношение на работника към твърдяното нарушение и съдействието, което същият е оказал на служителите на НСО. Посочва се, че за работодателя не са произлезли негативни последици, уронващи доброто му име, както и че поведението на ищеца не е станало достояние на трети външни лица.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират се разноски.

Софийски градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2027091/28.09.2018 г., подадена от Г.Д.Ф., ЕГН ********** срещу Администрация на Министерски съвет, с която е поискал от съда на основание на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да признае за незаконно и отмени уволнението му, извършено със Заповед № Н-1372/12.07.2017 г. на Главен секретар на Министерски съвет, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ и да осъди ответника да му заплати сумата от 7236 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца - от 31.07.2018 г. до 31.01.2019 г., както и разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът Г.Д.Ф. е работил в А.НА М.С.на длъжност „главен специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ по трудов договор от 02.02.1998 г., както и че на 30.07.2018 г. му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение № Н-1372/12.07.2017 г. за твърдяно от работодателя дисциплинарно нарушение, извършено от ищеца на 03.07.2017 г. Поддържа се, че уволнението е изцяло незаконосъобразно. Сочи се, че ищецът страда от заболяване – захарен диабет, тип II, който е сред заболяванията посочени в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. В тази връзка се поддържа, че към момента на извършване на уволнението, ищецът се е ползвал с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т.

3 КТ като служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, както и че работодателят не е спазил задължението си да установи дали работникът се ползва с предварителна закрила по смисъла на чл.

333 КТ и не е получил необходимите мнение от трудово-експертна лекарска комисия и разрешение от съответното поделение на Главна дирекция „Инспекция по труда“, преди да извърши уволнението. Поддържа се още, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на ищеца след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ.

Излагат се твърдения, че освен поради нарушение на процедурни норми на Кодекса на труда, наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и поради липса на фактическо и правно основание за налагането му, както и поради нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 1, доколкото наказанието се явява прекомерно по тежест. Излагат се твърдения, че ищецът не е злоупотребил с доверието на работодателя и не е извършил каквото и да е действие, с което да наруши дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията си с работодателя. Твърди се още, че в резултат на уволнението ищецът е останал без работа и трудови доходи, както и че основното трудово възнаграждение получавано от ищеца преди уволнението било в размер на 1206 лева.

В срока по чл.

131 ГПК, от името на ответника А.НА М.С.е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорват исковете. Поддържа се, че неоснователно и недоказано е твърдението на ищеца, че не е спазена закрилата при уволнение, предвидена в чл.

333 КТ. В тази връзка се сочи, че с Експертно решение № 1632/18.06.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявания към V МБАЛ София ЕАД е посочено, че упражняването на друг вид трудова дейност от лицето Г.Д.Ф. не би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние, при спазване на противопоказните условия на труд, посочени в т. 14 на Експертно решение № 3119/03.11.2017 г., както и че от Инспекция по труда е получено предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В отговора на исковата молба се излагат и съображения за неоснователност на твърденията на ищеца, че процесното дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ. В тази връзка се посочва, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение на 03.07.2017 г, че на 11.07.2017 г. служителят е представил изисканите му от работодателя писмени обяснения, след което от 12.07.2017 г. до 28.07.2018 г. включително е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, поради което времето през което работникът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност следва да се прибави към първоначалния срок и по този начин двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание се е удължил до 19.09.2018 г., а процесната заповед за уволнение е връчена на ищеца на 30.07.2018 г., поради което и срокът е спазен.

По отношение на твърденията на ищеца, че е наказан за действия, извършени от трети лица се излагат съображения за тяхната неоснователност. В тази връзка се сочи, че дисциплинарното наказание е наложено за действия извършени от ищеца и изразяващи в заявяване от служебния компютър лична пратка на техника и отричането, че адресираната до него пратка действително е била предназначена за него, което е станало причина за спазване на протокол за действие при опасни ситуации от редица органи по сигурността. В този смисъл се поддържа, че негативният ефект от гореописаното поведение на ищеца категорично обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по отношение на същия.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № Н-425/03.02.1998 г. и допълнителни споразумения към него от 24.02.2004 г., от 30.06.2008 г., от 28.03.2011 г. и от 24.03.2017 г., съгласно които страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „главен специалист“ в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“ дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“, като основното месечно трудово възнаграждение на ищеца Г.Д.Ф. е било в размер на 1206 лева.

По делото е приета и не е оспорена от страните длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“, съгласно която преките задължения на ищеца, заемащ горепосочената длъжност при ответника, са били свързани с организиране, съхраняване и отпускане на стоки и материали, водене на картотека за постъпили стоки и материали, следене на наличностите на техническия инвентар и приемане на заявки за закупуване на техническо оборудване, стоки и технически материали за администрацията на Министерски съвет.

По делото е приета докладна записка от 06.07.2017 г., издадена от В.Н.К.– началник на охраната на сградата на Министерски съвет във връзка с получена на 03.07.2017 г. съмнителна колетна пратка в сградата на Министерски съвет, съгласно която на 03.07.2017 г., около 09:10 часа, при извършена техническа проверка на пощенски пратки е установено наличието на съмнителен пакет в един от чувалите, за който е установено, че е адресиран до ищеца Г.Ф.. В докладната записка е посочено още, че Ф. е извикан на място и завил, че не очаква пратка с подобно съдържание, във връзка с което чрез ОДЦ-НСО е подаден сигнал на ДОТИ-МВР за предприемане на действия по обезвреждане на пратката. В докладната записка се излага още, че за времето между 11:00 – 11:15 часа пред сградата на Министерски съвет пристигат автомобили на МВР, пожарна кола и линейка, както и че в същото време Г.Ф. се обадил на дежурния по охрана, за да го уведоми, че след проверка в електронната си поща е открил поръчката си за тази доставка, но независимо от горното около 11:25 часа служител на ДОТИ-МВР в специализирано облекло е пристъпил към отварянето на пакета, след което съдържанието му било предадено на ищеца Ф..

Разпечатката съдържа 40 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d23a0450-73a5-4396-ab76-469c232ffe0b