Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 638 от 29.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 700/2026
Вид
Разпореждане № 638
Подписан
29.05.2026
В сила
29.05.2026
Състав
Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 638 гр. Благоевград, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500700 по описа за 2026 година съобрази следното:

Настоящото съдебно производство е образувано по жалба на М. А. Б., ЕГН **********, адрес с. ***, подадена срещу решение № 61 от 05.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 1504 от 2025 г. на Районен съд ***. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Със заповед № РД-07-656 от 20.08.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 21.08.2025 г. Тя била влязла в сила. С въпросната заповед, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, било разпоредено да се изплати на ищеца БТВ за срок от 2 месеца, в размер на 3916,08 лв. На основание чл. 222, ал. 3 от КТ, работникът/служителят имал право на обезщетение от работодателя в размер на БТВ за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца. Предпоставките за придобиване на правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ били прекратяване на трудовото правоотношение и към момента на прекратяването работникът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не било поставено в зависимост от правното основание за придобиване на правото на пенсия или от инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение на някоя от страните по трудовия договор. Достатъчно било такова право да е придобито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. От 1

21.10.1995 г. до 15.07.1998 г., от 04.05.2005 г. до 26.03.2010 г. и от 10.01.2011 г. до 20.01.2023 г., ищецът бил *** към ДГС „***“. Видно било, че само от последния посочен период той изпълнил изискването, посочено в хипотезата на правната норма, за необходимия период трудов стаж, който му бил необходим, за да получи обезщетение в размер на 6 месечни БТВ, а не в размер на 2, както било прието в заповедта, издадена от директора на ДГС „***“. ДГС „***“ дължало посочената сума, като определената от него сума се явявала неправилна и неотговаряща в пълен обем на хипотезата на правната норма, посочена в КТ, на основание на която трудовият договор бил прекратен. Според практиката на ВКС, за да е налице хипотезата на чл. 222, ал. 3, изр. 2 от КТ, било необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът/служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение, и 3. работникът/служителят да е работил при същия работодател през последните 10 или повече години от трудовия му стаж, ако това е предвидено в КТД. В този период се включвали всички периоди, които се зачитали за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ произтичал от това, че служителят придобивал право на пенсия веднъж, това право възниквало към определен момент и то можело да бъде реализирано спрямо този работодател, и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото. Видно от издадено разпореждане от ТП на НОИ Благоевград, на лицето била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Освен посоченото разпореждане, било издадено и удостоверение за зачетен осигурителен стаж по оригинални удостоверения, съхранявани в пенсионното досие, издадено от ТП на НОИ Благоевград, с което безспорно се установявало по отношение на ответника, че ищецът е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. На ищеца била зачетена обща продължителност на осигурителния стаж от 31 години, 7 месеца и 23 дни, противно на посочения в обжалваното решение осигурителен стаж от 28 години и 8 месеца. Районен съд *** неправилно приел, че датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съвпадала с момента на 2 влизане в сила на самата заповед. В посочената заповед ясно и категорично било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 21.08.2025 г., т. е. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът отговарял на законовото изискване за навършване на 67-годишна възраст и попадал в хипотезата на чл. 222, ал. 3 от КТ, която му давала правото да получи обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.

Претендират се разноски и пред двете инстанции.

Подаден е отговор от ДГС „***“, ЕИК 2016275060069, седалище и адрес на управление с. ***, общ. ***, обл. Благоевград, представлявано от ***. В него се изтъква, че въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея решение било правилно и справедливо. В случая прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца станало на 20.08.2025 г., считано от 21.08.2025 г. И на двете дати ищецът не бил пенсионер. Когато качеството „пенсионер“ било придобито след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ не се дължало. Нямало допълнителна правна норма, от която да се възползва ищецът. Ответникът носел отговорност за разхищение на държавни средства. Двете предпоставки не били настъпили в съвкупност. От 2025 г. пенсиониращите се с III категория труд трябвало да имат 62 г. и 4 м. навършена възраст и 36 г. и 8 м. осигурителен стаж за жените и 64 г. и 8 м. навършена възраст и 39 г. и 8 м. осигурителен стаж за мъжете.

Тези, които нямали нужния стаж, можели да се пенсионират по чл. 68, ал. 3 от КСО - през 2025 г. необходимата възраст за пенсиониране при непълен стаж била 67 г., при наличие на 15 г. действителен осигурителен стаж. В случая лицето имало признат стаж в НОИ от 31 г., 7 м. и 23 д., т. е. не му достигали почти 5 години трудов стаж, за да се изпълнят и двете предпоставки. Те щели да настъпят, ако ищецът се пенсионира през 2030 г., когато навърши 72 години. При тази ситуация ДГС нямало как да плати 6 брутни заплати. Носела се регресна отговорност от страна на ДГС. Окончателната преценка, дали работникът/служителят отговаря на условията за получаване и за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, била право единствено на работодателя.

Възрастта била налице, но трудов стаж за пенсиониране нямало. С оглед на нормативните предложения на КТ, липсвал необходимият трудов стаж за пенсиониране, поради което предявеният иск бил неоснователен. Ответникът оставил ищеца на работа в пенсионна възраст почти две години и половина, 3 считано от 21.02.2023 г. до 20.08.2025 г., което дори било жест към ищеца. На 21.02.2023 г. ищецът навършил 64 г. и 6 м. и точно на тази дата ДГС трябвало да го освободи според чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Дали той можел да се пенсионира, дали не можел, това не било работа на ДГС. Можел да има трудов стаж и при друг работодател. Директорът нямало как да знае това. Той не бил разследващ орган. Не било задължително всичкият необходим стаж за пенсиониране на ищеца да е в системата на горите. Това, че същият в момента имал възрастта, но не можел да се пенсионира, било вредна последица за него от липсата на достатъчно трудов стаж, за което ДГС не можело и не трябвало да носи финансова отговорност и да изплаща каквото и да е обезщетение. То не можело да носи отговорност за това, че през годините някой не е бил на работа, независимо по какви причини. Това бил негов личен избор. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Страните не са направили процедурни и доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на доказателства. Следва да се насрочи и проведе открито заседание на въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на 25.06.2026 г. и да започне в 09:30 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по имейла: ****, като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на настоящия съдебен акт, а на жалбоподателя - и копие на отговора на жалбата.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4