Решение № 1064 от 05.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. Перник, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720101501 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Е. Е. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Б. В. С., ЕГН ***, двете с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ц., срещу Община Перник, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Перник, ул.

„Иван Рилски“ № 1А, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2743,92 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 92 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода 14.02.2021 г. до 08.05.2023 г. вкл. върху главницата от 12 000,00 лв. за неимуществени вреди /болки, страдания, неудобства и затруднения/ в резултат на претърпяна на 29.12.2018 г. злополука - падане на необезопасен и неподдържан участък от общественото стълбище, намиращо се в гр. Перник, и сумата 24,70 лв. /двадесет и четири лева и 70 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода 14.02.2021 г. до 08.05.2023 г. вкл. върху главницата от 108,00 лв. за имуществени вреди в резултат на претърпяна на 29.12.2018 г. злополука, за които е издадена Заповед за изпълнение № 474/22.02.2024 г. по ч.гр.д. № 833/2024 г. на РС-Перник /съобразно изменението на търсената защита, допуснато с протоколно определение от 14.10.2024 г., и намаляването на иска по размер, допуснато с протоколно определение от 11.11.2024 г./.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2018 г. ищцата се прибирала към дома си от кв.

„Рудничар“ в гр. Перник в посока кв. „Твърди ливади“ като пътят й минавал стъпалата между кварталите „Бели брег“ и „Рудничар“, които били най-краткият път за придвижване 1 между двата квартала. Било зимно време, стъпалата и тротоарите на града не били добре почистени, вследствие на което ищцата паднала. Излага, че с влязло в сила Решение № 1245/04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1978/2023 г. на РС-Перник ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 12 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и затруднения, които са в пряка и непосредствена последица от претърпяната от нея злополука на 29.12.2018 г., а именно – падане на необезопасен и неподдържан участък от общественото стълбище, намиращо се в гр. Перник, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на иска – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на същата. Сочи, че със същото решение Община Перник е осъдена да заплати на ищцата сумата 108,00 лв. – главница за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на иска – 09.05.2023 г. до окончателното плащане на вземането. С покана, връчена на ответника на 14.02.2024 г., същите бил поканен да заплати на ищеца мораторна лихва върху присъдените главници за периода от 14.02.2021 г. до 09.05.2023 г. в размер на процесните суми. Предвид липсата на доброволно плащане, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаването му и присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, представляван от Кмета С.В. чрез пълномощника Р.С. – началник отдел „Правно обслужване“, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди, че с Решение № 1245/04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1978/2023 г. на РС-Перник, е присъдена законна лихва за забава от датата на подаване на иска – 09.05.2023 г., до окончателното плащане на главниците. Твърди, че с исковата молба по посоченото дело ищецът не е предявил иск за обезщетение за забава от увреждането до подаване на исковата молба, а претендирането на законна лихва след приключване на съдебното дирене е недопустимо, тъй като ищецът е могъл да зави претенцията си в приключилото производство по гр.д. № 1978/2023 г. на РС-Перник, поради което забавата не е следствие от виновното поведение на ответника. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Претендира присъждане на разноските за производството, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложеното за послужване ч.гр.д. 833/2024 г. по описа на РС-Перник се установява, че исковете са предявени в законоустановения месечен срок за вземанията по Заповед за изпълнение № 474/22.02.2024 г. по ч.гр.д. № 833/2024 г. на РС-Перник, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявените искове.

Видно от приетия по делото в заверен препис Решение № 1245/04.12.2023 г. по гр.д. № 2

1978/2023 г. на РС-Перник, влязло в сила на 29.12.2023 г., че ответникът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 12000,00 лв., като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и затруднения, които са в пряка и непосредствена последица от претърпяната от нея злополука на 29.12.2018 г., а именно – падане на необезопасен и неподдържан участък от общественото стълбище, намиращо се в гр. Перник, между кварталите Рудничар и Твърди ливади, ведно със законната лихва за забава върху главница от 12 000,00 лв., считано от датата на подаване на иска – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на същата, както и сумата 108,00 лв. – главница за претъпрени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/ - в тосми смисъл т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3 по описа за 2016 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая с Решение № 1245/04.12.2023 г. по гр.д. № 1978/2023 г. на РС-Перник, е формирана сила на пресъдено нещо относно заплащането от ответника на вземане за неимуществени вреди в размер на 12 000,00 лв. и взезмане за имуществени вреди в размер на 108,00 лв. от непозволено увреждане на ищеца, настъпило на 29.12.2018 г., както и лихва за забава от подаване на исковата молба – 09.05.2023 г., до плащането. Решението по гр.д. № 1978/2023 г. на РС-Перник не се ползва със сила на пресъдено нещо относно вземането на лихва за забава преди подаването на исковата молба /09.05.2023 г./, поради което претенцията за процесния период – 14.02.2021 г. до 08.05.2023 г. вкл. е допустима. С оглед изложеното, направеното в отговора на исковата молба възражение от ответника за недопустимост на производството по предявения иск, е неоснователно.

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

С т. 2 на ППВС 2/1981 г. е прието становището, че изискуемостта на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното увреждане, съответно от откриване на причинителя на увреждането. Законът не разграничава изискуемостта на вземанията за неимуществени вреди от тези за имуществени и не определя различни начални моменти за давностни срокове според характера на вредите. Посочената практика е актуална и държи сметка за базисните отлики между договорната и деликтната отговорност и в частност, че 3 главното съдържание на последната е юридически факт, пораждащ облигационни отношения със санкционен характер. Деликтната отговорност има първично санкционно съдържание, увреденият става кредитор, а увреждащият – длъжник, веднага след проявлението на деликта, понеже липсва предходно облигационно отношение помежду им.

При деликтната отговорност няма степенуване на вината и дължимо се явява поправянето на всички преки и непосредствени вреди от увреждането, независимо от формата на вината.

С оглед изложеното и формираната сила на пресъдено нещо относно деликтния характер на отговорността на ответника за вземанията за главница следва, че ответникът е изпаднал в забава за плащането им от увреждането - 29.12.2018 г.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че лихвата за забава върху главницата от 12 000,00 лв. за периода 14.02.2021 г. до 08.05.2023 г. вкл. е в размер на 2743,92 лв., а лихвата за забава върху главницата от 108,00 лв. за периода от 14.02.2021 г. до 08.05.2023 г. е в размер на 24,70 лв.

Предвид извършеното намаление на исковете до посочените в заключението на вещото лице размери, възражението на ищеца досежно изчисляването на лихвата в първоначално заявените по-високи размери, не следва да бъде обсъждано. С оглед изложеното, съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните относно подлежащия на разглеждане размер на исковете.

По горните съображения съдът приема, че предявените искове са основателни в следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за производството по делото.

В настоящото исково производство същият е сторил разноски в размер на 114,58 лв. за държавна такса, 2,47 лв. – такса превод, 580,00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, 100,00 лв. - депозит за вещо лице, и 2,35 лв. – такса превод, т.е. общо 799,40, които предвид изхода на спора следва да му бъдат присъдени.

В заповедното производство ищецът в качеството на заявител е сторил разноски в размер на 550,00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, и 55,58 лв. – държавна такса. С оглед изхода на спора, от така сторените разноски на ищеца следва да бъде присъдена сумата 547,91 лв. - адвокатско възнаграждение, и 55,37 лв. - държавна такса, т.е. общо 603,31 лв. – разноски за заповедното производство.

Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е представляван от юрисконсулт в заповедното производство /възражението, приложено на л. 23 от делото е подадено от Кмета на Община Перник/, поради което такова не следва да му бъде присъдено за частта от вземанията по заповедта, за които исковете са прекратени в настоящото производство /възлизаща на 10,55 лв./, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Перник, ЕИК 000386751, с адрес: гр.

Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, представлявана от Кмета С.В., ДЪЛЖИ на Е. Е. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Б. В. С., ЕГН ***, двете с адрес:

***, сумата 2743,92 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 14.02.2021 г. до 08.05.2023 г. вкл. върху главницата от 12 000,00 лв. за неимуществени вреди /болки, страдания, неудобства и затруднения/ в резултат на претърпяна на 29.12.2018 г. злополука - падане на необезопасен и неподдържан участък от общественото стълбище, намиращо се в гр. Перник, и сумата 24,70 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 14.02.2021 г. до 08.05.2023 г. вкл. върху главницата от 108,00 лв. за имуществени вреди в резултат на претърпяна на 29.12.2018 г. злополука, за които е издадена Заповед за изпълнение № 474/22.02.2024 г. по ч.гр.д. № 833/2024 г. на РСПерник.