Решение № 100 от 25.02.2024, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420101230 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с ЕИК 131468980, гр. София, *** срещу Г. Х. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. **********.

В същата се твърди, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение въз основа на договор за далекосъобщителна услуга с номер М5540457 от 18.04.2019 г. В срока на действие на договорите били издадени подробно описаните в исковата молба фактури, в които било начислено потребление на далекосъобщителни услуги на стойност 239,53 лева, задължения по договори за продажба на изплащане на стойност 156,00 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 660,51 лева.

Поддържа се, че поради неизпълнение на задължения на ответника за заплащане на предоставени по договора за далекосъобщителна услуга и заплащане на задължения по договори за продажба на изплащане за процесния период, ищецът е упражнил правото си да прекрати договора за далекосъобщителна услуга и да начисли неустойка в посочения в исковата молба размер. Сочи се, че съгласно договора ищецът има право да получи в срок всички начислени суми. Твърди се също, че клаузата за неустойка е уредена както в договора при подписването му, така и в общите условия към него. Навеждат се доводи, че 1 съгласно действащите между страните общи условия неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за заплащане на дължимите суми, както и че ответникът се е съгласил и е приел общите условия към договора.

Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 01.03.2023 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело № 550/2023 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 06.03.2023 г., която била връчена лично на длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 239,53 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (абонаментни такси и електронни съобщителни услуги), дължима по договор за далекосъобщителна услуга с номер М5540457 от 18.04.2019 г., за отчетен период от 23.04.2020 г. до 22.10.2020 г., за който са издадени следните фактури: № 0411901415/27.05.2020 г., № 0415027893/27.07.2020 г., № 0416580751/26.08.2020 г., № 0418134127/28.09.2020 г., № 0418134127/28.09.2020 г. и № 0420118819/26.10.2020 г.; сумата 156,00 лева-главница, представляваща неплатени суми за две устройства Huawei Y5 208 B1+PH TTEC cl по два отделни договора за продажба на изплащане, и двата от 24.06.2019 г.; сумата 660,51 лева, представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга с номер М5540457 от 18.04.2019 г.; сумата 259,41 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху всички горепосочени задължения (за далекосъобщителна услуга, по договори за продажба на изплащане и за неустойка) за периода от 27.06.2020 г. до 10.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за далекосъобщителна услуга и за неплатени суми по договори за продажба на изплащане, считано от 01.03.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 344 от 06.03.2023 г. по ч. гр. дело № 550/2023 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.

Ответникът Г. Х. Г., чрез пълномощника му адв. И. М., е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се оспорва иска по следните съображения: искът е недоказан по основание и размер, тъй като за периода от 27.05.2023 г. до 26.06.2020 г. ответникът е заплатил начислените му от мобилния оператор суми, а за останалия процесен период мобилният оператор едностранно е прекратил предоставянето на услуги по договора; ответникът по своя инициатива е върнал на ищеца оборудването за предоставяне на телевизия, за което е съставен нарочен протокол от 06.07.2023 г.; липсват основания за начисляване на неустойки по договора съгласно съдържанието на същия и общите условия към него; уговорката за неустойка е нищожна като протИ.речаща на добрите нрави, освен това същата е неясна и не позволява на потребителя в достатъчна степен да разбере какъв ще бъде размерът на дължимата неустойка при прекратяването на договора по негова вина.

Оспорени са всички представени с исковата молба частни писмени документи. По тези съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Ответникът също претендира 2 разноски.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 550/2023 г. на Врачанския районен съд в срок е подадено от длъжника Г. Х. Г. възражение по чл. 414 от ГПК, с което не са наведени конкретни правоизключващи и правопогасяващи задължения.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема следното:

От фактическа страна.

Представен е договор № 505013111 от 18.04.2019 г. между „А1 България“ ЕАД и ответника Г. Г., приложение № 1, допълнително приложение № 1 и допълнение към приложение № 1 към него за следните услуги: услугата „А1 one Unlimited“ за мобилен номер **********, услугата „мобилен интернет А1 Сърф XS“ (2 бр.), съответно за мобилни номера ********** и **********, както и пакет от услуги (мобилна услуга за номер **********, телевизия и Net Box за номер **********), като всички услуги са със срок на действие от 24.06.2019 г. до 24.06.2021 г.

От горепосочения договор, ведно с измененията и допълненията към него, се установява, че страните са били в облигационни отношения въз основа на сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги, като ответникът е декларирал, че е получил копие от общите условия на мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с разпоредбите им.

По делото са представени приложимите към договора общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Съгласно Общите условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 15-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни услуги има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на стандартните месечните абонаментни такси (без отстъпки), дължими от абоната до изтичане на договора.

В раздел 6 „Отговорност“ от приложение № 1 към договор № 505013111 от 18.04.2019 г. е посочено следното: „В случай че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на това Приложение бъде прекратен в рамките на определения Срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или на всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане 3 на определения Срок на ползване“.

С договор за продажба на изплащане № 505013111 от 24.06.2019 г. и договор за продажба на изплащане № 505013111 от 24.06.2019 г., ведно с приемо-предавателни протоколи към тях, като договорите и протоколите са двустранно подписани, на ответника са предоставени две устройства „Huawei YP 2018 BI+PH TTEC cl“.

Представени са по делото и подробно описаните в исковата молба фактури.

Видно от приложено на л. 155 от делото заявление, подписано от ответника Г. Г., на 02.07.2020 г. същият е започнал процедура по пренасяне на мобилен номер **********.

По делото е прието заключение с вх. № 13654/08.11.2023 г. на Врачански районен съд на извършена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява следното: По издадените от ищцовото дружество фактури и сметки за периода от 27.05.2020 г. до 26.11.2020 г. ответникът дължи на ищеца сумата 254,36 лева за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, сумата 156,00 лева за неплатени суми по договор за продажба на изплащане и сумата 658,81 лева за неустойки. При посочване на сумите е съобразено частично погасяване от страна на ответника, както следва: сумата 141,35 лева за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, сумата 13,00 лева за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и сумата 240 лева за неустойки (по перото за неустойки частичното погасяване е отразено в счетоводната система на ищеца след двустранното подписване на протокол от 06.07.2023 г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за връщане от ответника на част от оборудването). Това заключение е своевременно оспорено от ищеца с искане за повторна съдебно-счетоводна експертиза, което искане е удовлетворено от съда.

По делото е прието заключение с вх. № 383/09.01.2024 г. на Врачански районен съд на извършена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява следното: По издадените от ищцовото дружество фактури и сметки за периода от 27.05.2020 г. до 26.11.2020 г. ответникът дължи на ищеца сумата 239,53 лева за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, сумата 156,00 лева по договор за продажба на изплащане и сумата 660,51 лева за неустойки. При посочване на сумите е съобразено частично погасяване от страна на ответника по фактура № 0413472488 от 26.06.2020 г., но задължението по нея не се претендира от ищеца в настоящото производство, т.е. липсва пълно или частично погасяване на процесните суми. По перото за неустойки липсва пълно или частичното погасяване в счетоводната система на ищеца след, тъй като двустранното подписване на протокол от 06.07.2023 г. за връщане от ответника на част от оборудването е след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

Съдът възприема втори вариант на съдебно-счетоводната експертиза (заключение с вх.

№ 383/09.01.2024 г. на Врачански районен съд), тъй като с него са отстранени технически грешки в предходното заключение на експертизата.

По иска за главница.

4

За да бъде основателен иска за реално изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на претенцията си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с определение от 07.08.2023 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването на договор № 505013111 от 18.04.2019 г. между „А1 България“ ЕАД и ответника Г. Г., приложение № 1, допълнително приложение № 1 и допълнение към приложение № 1 към него за следните услуги: услугата „А1 one Unlimited“ за мобилен номер **********, услугата „мобилен интернет А1 Сърф XS“ (2 бр.), съответно за мобилни номера ********** и **********, както и пакет от услуги (мобилна услуга за номер ***, телевизия и Net Box за номер **********), със срок на действие на услугите от 24.06.2019 г. до 24.06.2021 г., като ответникът, чрез пълномощника си адв. И. М., своевременно е оспорил твърденията на ищеца и е изложил доводи, че исковете са недоказани по основание и размер, тъй като липсват доказателства за изпълнение на договорните задължения на ищеца и за неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника.