Решение № 4585 от 29.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13093/2021
- Вид
- Решение № 4585
- Подписан
- 29.11.2022
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4585 гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110213093 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. К. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332013455/01.07.2021 г. издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се претендира за неговата отмяна. Посочено е, че не е спазена процедурата по Наредба № 1/2017 г., както и че на жалбоподателя не е бил показан резултата от Алкотест Дрегера и не му е била обяснена процедурата, не са му показани доказателства за техническата годност и изправност на използваното техническо средство. Сочи още, че не му е било разяснено, че може да даде кръвна проба. Отделно от това се позовава на липсата на посочени в АУАН дата и място на нарушението. В жалбата се претендира и намаляване на наложената санкция въпреки абсолютно определените й предели в закона.
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, се явява и се възползва от правото си да даде обяснения, в които признава, че е управлявал автомобила през нощта и е бил спрян за проверка. Допълва, че след даване на пробата служителят на ОПП СДВР не му е показал първоначално резултата, а едва след няколко минути, поради което той не е разбрал обвинението. Разказва още, че му е бил връчен талон за медицинско изследване, където е бил посочен резултата от дрегера, но той не е дал кръвна проба, защото не му бил показан резултата от дрегера, а и не му било обяснено, че ако даде кръвна проба, резултатът може да е различен. Твърди, че не е бил употребил алкохол.
1
В хода на съдебните прения, неговият процесуален представител – адв. заявява че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП поради изложените в нея основания.
Алтернативно поддържа и искането си за намаляване на наложените административни наказания. Претендира присъждането на разноски за него на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, като заявява, че не е близък с жалбоподателя, но и двамата са юристи.
Административнонаказващият орган – отдел „Пътна полиция”, СДВР /доколкото съдебното заседание е проведено преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. в ДВ бр.
109/2020 г./, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2021 г. малко около 04:10 ч. след като бил употребил неустановено количество и вид алкохол, жалбоподателят Г. К. управлявал лек автомобил марка "Форд“, модел „Тоурнео“ с рег. № в гр. , по ул. с посока на движение от бул. към ул. . В района на ул. срещу номер автомобилът бил спрян за проверка от служители на 04 РУ СДВР и . Те се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и повикали за съдействие екип на ОПП СДВР. В автомобила пътувала и съпругата на жалбоподателя.
На място пристигнал св. К. К. – младши автоконтрольор при ОПП СДВР, който установил, че автомобилът се управлява от жалбоподателя, който представил своята лична карта. Водачът Г. К. не представил своето СУМПС и контролния талон към него, както и СРМПС.
Св. К. се усъмнил, че жалбоподателят е употребил алкохол и му извършил проверка за употреба на алкохол посредством техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с № ARDM 0212, като при пробата на издишания от водача въздух (под номер 3650 в 04:40 часа) бил отчетен резултат от 1.16 промила в кръвта на водача. Техническото средство било с поставени холограмни стикери след премината периодична проверка. Свидетелят показал на водача резултата от дрегера малко след проверката. Като по време на престоя им на мястото, други лица не били тествани с дрегера. Поради това на жалбоподателя Г. К. бил издаден талон за медицинско изследване в МБАЛ Св. Анна с № 080612, като му било разяснено какво е нарушението и какви са неговите възможности, включително и в какъв срок следва да се яви да даде кръв за изследване. В талона водачът се подписал на указаните места. На талона бил поставен първия екземпляр от специалните холограмни стикери.
След приключването на проверката и съставянето на АУАН, на жалбоподателя бил връчен и талона за медицинско изследване в 05:10 часа, за което същият се разписал. Но водачът не се възползвал от правото да му бъде извършена кръвна проба за употреба на алкохол и не отишъл в УМБАЛ Св. Анна, нито в указания срок от 45 минути, нито покъсно.
При така установените факти, след като получил резултата от техническото средство Алкотест Дрегер, още на мястото на проверката, на 19.06.2021 г. бил съставен АУАН от св.
К. К. – на длъжност „младши автоконтрольор” при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (за управление на МПС под въздействието на алкохол, видно от пробата с техническото средство, което е отчело 1.16 промила), както и за неносенето на СУМПС и КТ към него и на СРМПС. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на свидетелиочевидци /служителите на 04 РУ СДВР – /, което се установява от положените от тях подписи. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставяне на акта. В акта жалбоподателят изложил като възражения, че при вземане на пробите с дрегера, не му били предоставени резултатите от пробата. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили поподробни възражения.
При пълна идентичност на описаните нарушение и тяхната правна квалификация, след като било установено, че жалбоподателят не е дал кръвна проба за изследване, на 01.07.2021 2 г., било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, като за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като в НП била посочена концентрацията на алкохол в кръвта на лицето съгласно отчетения резултат от техническото средство – 1.16 промила, както и че лицето не е дало кръв за изследване.
Останалите две нарушения били квалифицирани като такива по чл. 100, ал. 1, т. 1 съответно 2 ЗДвП и били санкционирани с налагането на две глоби в размер на по 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на дата 26.08.2021 г. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата до ОПП СДВР на 02.09.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
К. К. и отчасти на св. , както и на дадените от жалбоподателя обяснения, включително и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко разпечатка от паметта на техническото средство, талон за медицинско изследване; справки за техническата годност на Алкотест Дрегер 7510; breath test report № 3650; докладна записка, справка от УМБАЛ Св. Анна; заповед № 8121з515/14.05.2018 г. и заповед № 8121К-13120/29.10.2019 г. и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. К., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е установил изпробването на водача с техническо средство и отчетения от Дрегера резултат.
Съдът се довери и на свидетеля относно обстоятелството, че самоличността на водача е установена по личната му карта, като фактът на управлението се признава и от св. и от жалбоподателя, които потвърждават и за времето и мястото на осъществената проверка. Св.
К. споделя и че водачът не му е представил и поисканите СУМПС и КТ към него, както и СРМПС за управлявания от него автомобил. Показанията на този свидетел намират доказателствена опора и в издадения талон за медицинско изследване и справката от Дрегера.
Съдът намира, че показанията на св. К. са обективни, логични и вътрешнонепротиворечиви, като те не се оборват от нито едно доказателство, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Поради изложеното съдът не кредитира показанията на св. и обясненията на жалбоподателя в частта, в която настояват, че показанията на дрегера не са показани на водача. На първо място, в обясненията си жалбоподателят сам признава, че всъщност те са му показани, но няколко минути след пробата, като първоначално полицейският служител е връщал резултата от пробите назад. Това би било обяснимо с опита на полицейския служител да намери резултата от пробата, като същественото в случая е, че резултатът е показан на изследвания водач. А от самия ТМИ и съставения на място АУАН се установява, че същият резултат е вписан и в документите. Освен това съдът отчете, че жалбоподателят признава, че по време на престоя му на мястото други лица не са били тествани, следователно последният резултат в паметта на техническото средство е неговият.
Допълнително в тази насока следва да се изтъкне и посоченият час на пробата в рапорта от паметта на техническото средство, който съвпада именно в часа на проверката. Съдът не кредитира и заявеното от жалбоподателя, че не е разбрал в какво нарушение е обвинен, на първо място поради установеното по делото, че същият е юрист. А освен това той се е подписал както на ТМИ, така и на АУАН, без възражение в подобен смисъл, като и в двата документа, които са му връчени, ясно е описано в какво се състои нарушението и какви са 3 показанията на дрегера. Освен това и самият водач се е подписал на талона, че е уведомен, че следва да се яви за даване на кръвна проба в УМБАЛ Св. Анна до 45 минути от връчване на талона.
Следователно съдът приема за недостоверни показанията на св., която твърди, че резултатът от пробата не е бил показан на съпруга й. Като изводът за недостоверност на нейните показания се потвърждава и от факта, че я заявява, че дори и по-късно показанията не са били показани на жалбоподателя, както и че не са му връчвали никакви документи. Но от нейните показания съдът изведе още, че след спирането му за проверка, жалбоподателят не е употребявал алкохол до изпробването му с техническото средство.
Допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се доказва преди всичко от справката от паметта на техническото средство, в която е отразен резултата от дадената от жалбоподателя проба, както и от издадения талон за медицинско изследване. Съдът намира, че техническото средство е било изправно и е преминало годишна техническа проверка, като отчетения резултат е в рамките на обхвата на уреда.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че именно жалбоподателят Г. К. е управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП място, дата и час след като е употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.16 промила, което се установява чрез извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, като същият след това не е дал и кръвна проба за изследване.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разпечатката съдържа 37 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2389245-d0e7-4ff4-a56c-06116d94f9ab