Решение № 546 от 16.04.2024, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 546

Кърджали, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНА ДЕЛЧЕВА РИГОВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700068 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Х. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], ***, [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адв.М. М. Б. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане № 2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14 години, 05 месеца и 27 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане, периодите на майчинство и безработица, с продължителност 01 години и 09 месеца, не били зачетени за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-41 от 03.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №162 от 13.04.2023 год., постановено по адм.дело №92/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №1675 от 13.02.2024 год., постановено по административно дело №4911/2023 год. по описа на Върховния административен съд, решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната на горните административни актове, поради липсата на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за нея имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 200.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата Х. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], ***, [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 200.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – юрк. Н. Н. Х., преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва исковата молба. В същото сочи, че поддържа изложените мотиви в представения писмен отговор на исковата молба, както и е изложен довод, че съгласно изменената разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, която била в сила от 01.08.2023 год., при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба, като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендиран адвокатски хонорар, моли същият да не бъде присъждан или да бъде определен в минимален размер.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника – ст.юрк.З. М. Б., в който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №92/2023 год., а също и в касационното производство пред ВАС, на ищцата са били присъдени деловодни разноски, като присъдените и за двете инстанции разноски били заплатени по сметка на процесуалния й представител – адвокат Д. К. и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. Излага се довод, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането па това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н, а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. В депозирания писмен отговор пълномощникът на ответника се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на пратеното възнаграждение за адвокатска защита. С отговора моли съда, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 200.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт, както и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт. Относно въведения довод за действието на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО от 01.08.2023 год., счита, че това не води до извод за неоснователност на исковата молба, като сочи, че съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и че посочената норма доразвива въведения принцип в чл.7 от Конституцията, според който държавата отговаря за всички вреди и действия, причинени от незаконни актове или нейни органи. В този смисъл счита, че исковата молба е основателна и доказана и предлага съдът да я уважи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №92/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със заявление Вх.№2113-08-1632/08.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищцата Х. Х. А. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП па НОИ – Кърджали/л.16/, на заявителката Х. Х. А. е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години, като за такъв е зачетен период от 14 години, 05 месеца и 27 дни. Горното разпореждане е било оспорено от ищцата Х. Х. А. с жалба Вх.№1012-08-5/03.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез пълномощник - адвокат Д. Й. К. от АК - [област]. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 03.01.2023 год., с което адвокат Д. К. е упълномощена да представлява ищцата в производството пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, като от нейно име да изготви, подпише и подаде жалба, срещу Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Към пълномощното е приложен и договор за правна защита и съдействие с №** от *** год., сключен между ищцата Х. Х. А. и адвокат Д. Й. К., за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, заверено копие от който е приложено към исковата молба и прието като доказателство/л.15/, като същият е приложен в оригинал по административно дело №92/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали/на л.13, стр.2 от делото/, приложено към настоящото дело, с договорено възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева, платено в брой към датата на сключване на договора.