Определение № 132 от 25.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 25.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20263001000111 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. П., гр. Варна, ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. И. С. срещу определение № 128 от 27.01.2026 г., постановено по т. д. № 521/2025 г. на Варненски окръжен съд, ТО. С обжалвания съдебен акт е спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК образуваното по иска му срещу „ Деа Трейд „ ООД, ЕИК 201053901 производство с правно основание чл.

155, т.1 ТЗ, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 540 / 2025г. по описа на ОС – Варна с правно основание чл. 74 ТЗ.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е очевидно неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за наличие на преюдициалност на спора относно членствения състав на дружеството спрямо основанията за спиране на производството по чл. 155, т. 1 ТЗ като се твърди, че в случая съдът не се е съобразил с действителното фактическо и правно положение. Акцентира се върху обстоятелството, че процедурата по 1 изключването на частният жалбоподател – ищец като съдружник в ответното дружество е предприето след предявяване на иска по чл.

155, т.1 ТЗ. Сочи се, че исковата претенция е предявена на 20.08.2025г., а решението на ОС за изключването на ищеца като съдружник е от следващия ден - 21.08.2025г. Счита, че съдът не е отчел, че към момента на предявяване на иска по чл. 155, т.1 ТЗ ищецът е притежавал активна процесуална легитимация. Отделно се сочи, че при постановяване на обжалваното определение съдът не е отчел разликите в правната природа и процесуалните предпоставки и последици за допустимост на двете производства съответно с правно основание чл. 74 ТЗ и чл. 155, т.1 ТЗ. Поддържа се също, че след като исковата молба е била предявена преди изключването на съдружника решението по чл. 74 ТЗ няма да промени факта, че тя е била подадена от съдружник, защото решението по т.д. № 540 / 2025г. на Ос – Варна ще има действие занапред. По изложените съображения счита, че постановеното определение за спиране следва да се отмени, защото липсва преюдициалност между двете висящи производства между страните. Претендират се разноски по представен списък.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответника " Деа Трейд" ООД чрез процесуален представител адв. К. Т., в който се твърди, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на обжалваното определение. Същевременно се излагат доводи за правилността на обжалваното определение по съществото на процесуалния спор.

Оспорва се като неоснователна претенцията за разноски.

Настоящият въззивен състав с оглед предмета на въззивно обжалване, с който е сезиран и в кръга на своите правомощия, предвид всички събрани по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу 2 подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по т. д. № 540 /2025 г. на Варненски ОС.

Съдът е посочил, че производството по т. д. № 521/2025 г. на Варненски ОС е образувано по предявен иск от В. П. П., гр. Варна, ЕГН ********** против ответника "Деа Трейд" ООД за прекратяване на дружеството поради наличие на важни причини (влошени отношения), на основание чл. 155, т. 1 ТЗ. Отразил е, в писмения отговор ответното дружество е оспорило допустимостта и основателността на предявения иск като включително е визуализирало искане за спиране на производството поради настъпилия факт на изключване на ищеца като съдружник с решение на ОСС от 21.08.2025г. Посоченото решение е било оспорено и обжалвано от В. П. иск по чл. 74 ТЗ, предмет на т. д. № 540/2025 г. на ВОС.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че фактът на изключване на ищеца като съдружник представлява настъпил в хода на производството факт, който е от значение за изхода на спора, тъй като към момента на постановяване на решението, съдът следва да съобрази членския състав на дружеството - дали ищецът има качеството "съдружник".

Съдът се е позовал на константната практика на ВКС, според която, за да е налице основание за спиране е необходимо със спора по другото дело да се разрешава спор, който е от значение за предмета на разглеждане на делото. Посочил е, че в случая предявеният иск по чл.

155, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството е основан на твърдения, че ищецът е съдружник в дружеството и за да бъде уважен иска, е необходимо ищецът да има качеството на съдружник към момента на постановяване на решението. В тази връзка е обоснована преюдициалността спрямо производството по чл. 155, т. 1 ТЗ на спора 3 по чл. 74 ТЗ, образуван по иска на В. П. против решението на ОСС от 21.08.2025 г., с което ищецът е изключен като съдружник.

Настоящият съдебен състав приема, че постановеното определение е правилно и като такова следва да се потвърди по следните правни доводи :

Първоинстанционният съд правилно е счел, че е налице релевантната връзка на преюдициалност между производствата.

Изложените съображения, че в случая наличието на качеството съдружник е процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ и нейното отпадане е от значение за допустимостта на производството. Самата законова разпоредба дава активна процесуална легитимация на всеки съдружник, притежаващ поне 1/5 от капитала. Настоящият съдебен състав изцяло възприема трайната и константна практика на ВКС, че предвидената в чл. 155, т. 1 ТЗ възможност за прекратяване на дружеството по исков ред чрез предявяване на конститутивен иск е предоставена на точно определени лица - съдружниците, притежаващи посочения в закона размер от дяловете от капитала. Следователно, притежаването от ищеца на качеството "съдружник" е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск. Поради това, посоченото качество трябва да е налице във всеки един момент от производството по делото и изгубването му има за последица съответно отпадане на правния интерес от иска за прекратяване на търговското дружество и недопустимост на същия. Възприемането на обратното становище би довело до правно неприемлив резултат - дружеството да бъде прекратено по искане на лице, което към момента на прекратяването му /влизане на решението по чл. 155, т. 1 ТЗ в сила/ вече не е съдружник и поради това не разполага с никакви права по отношение на дружеството, в т. ч. и да предприема действия за преустановяване съществуването на дружеството като правен субект / в този см. определение № 247 / 2.03.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 77 / 2011г., Второ 4 т.о., както и определение № 500 / 5.06.2013г. по т.д. № 719 / 2012г., Първо т.о., ВКС /.

Отделно следва да се има предвид, че въпросът е решен в съответствие с постановките в мотивите към т. 1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които отпадането на процесуална предпоставка за допустимостта на иска, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, следва да бъде взета предвид от решаващия съд, доколкото има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към решаване на спора по същество.

В случая наличието на качеството "съдружник" е процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ и нейното отпадане в хода на делото е от значение за допустимостта на производството.

С оглед на това, следва да се приеме, че е налице връзка между заведените от съдружника В. П. П. две дела и по-конкретно - че изходът на спора по по-късно предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на изключването му като съдружник е обуславящ изхода на делото по предявения иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на търговското дружество, тъй като е от значение за активната процесуалноправна легитимация по този иск. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е постановил спиране на образуваното пред него производство.

–

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (решение по т. д. № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 135/09.11.2009 г. по т. д.

№ 184/2009 г. на ВКС, І т. о., и др.) във вътрешните отношения между съдружниците и между тях и дружеството, решенията по чл. 140, ал. 4 ТЗ проявяват своето действие с приемането им, като без значение за това е дали съдружниците са двама или повече и дали имат равни дялове. В тази връзка производството по иска по чл. 74 ТЗ се явява 5 преюдициално за допустимостта на производството по иска по чл.

155, т. 1 ТЗ, макар и да е образувано впоследствие, като ирелевантен за този извод е фактическият състав, на който е основана исковата претенция ("важни причини", изразяващи се във влошени отношения между съдружниците). В този смисъл са и определение № 229 / 23.06.2020г. по т.д. № 744 / 2020 г. на Второ т.о., ВКС, както и определение № 153 / 30.03.2021г. по ч.т.к.д. № 424 / 2021г. на Първо т.о., ВКС.

По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че постановеното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Воден от горното, съставът на Апелативен съд - Варна, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 128 / 27.01. 2026г., по т.д. № 521 / 2025г. по описа на ОС – Варна , с което спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 540/ 2025г. на ОС – Варна с правно основание чл. 74 ТЗ.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл.

280 , ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6