Решение № 1416 от 12.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………./ 12.07.2019 г., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН

ПУШЕВСКИ с участието на секретаря Мария

Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 526 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. П.С. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 0819 – 005742 от 01.12.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя П. са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че около 16:45 часа на 09.09.2018 г. в гр. Варна, по бул.

„Цар Освободител“ в посока изхода на града, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН, като до № 100 при извършване на маневра, свързана с частично навлизане в съседна дясна пътна лента не пропуска и блъска движещия се по нея лек автомобил с рег. № СА 9546 НК, като причинява пътно – транспортно произшествие с материални щети – нарушение на разпоредбата на чл.

25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 70 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за това, че около 16:45 часа на 09.09.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока изхода на града, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН, като до № 100 при извършване на маневра, свързана с частично навлизане в съседна дясна пътна лента не пропуска и блъска движещия се по нея лек автомобил с рег. № СА 9546 НК, като причинява пътно – транспортно произшествие с материални щети, като напуска ПТП, без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията на която е настъпило произшествието, при липса на съгласие между участниците относно обстоятелства, свързани с ПТП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Н.П.П. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че причина за настъпилото ПТП на бул. „Цар Освободител“ е поведението и действията на св. Л., която е „връхлетяла“ с автомобила си управляваното от него моторно превозно средство, което се е намирало в покой и е изчаквало да премине в съседната дясна лента. Също така твърди, че след реализирането на ПТП двата автомобила са спрели в близост един до друг на ул. „Битоля“, където жалбоподателят е провел разговор със св. Л., като се навеждат твърдения, че св. Л. сама е преустановила комуникацията между двамата, след което се е затворила в своя автомобил, а след това е напуснала района на произшествието. Жалбоподателят посочва, че не е сигнализирал на органите на МВР, тъй като не е имал някакви сериозни щети по автомобила, който е управлявал, като счита, че със своето поведение не е нарушил нормите на чл.

25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата, поради което и моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 13.05.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 526 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н.П.П. се явява лично и със своя процесуален представител адв. П.С. ***, като двамата поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за отмяна на наказателното постановление.

Адв. С. акцентира в своята пледоария, че нарушенията, за които е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя са останали недоказани и в действителност административно – наказателната му отговорност е ангажирана при неизяснена фактическа обстановка. От своя страна самият жалбоподател Н.П.П. в своята пледоария подчертава, че не той, а първа св. Л. е напуснала района на произшествието.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Около 16:45 часа на

09.09.2018 г. жалбоподателят Н.П.П. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН по бул.

„Цар Освободител“ в гр. Варна, в посока към изхода на града.

Движел се с управляваното от него моторно превозно средство в лявата лента за движение, като в участъка на бул. „Цар Освободител“ до сграда с административен адрес № 100 решил да продължи движението си в съседната дясна лента за движение, по която в същото време от своя страна се движела св. С.С.Л. с управлявания от нея лек автомобил с рег. № СА 9546 НК.

Жалбоподателят П. не пропуснал обаче движещия се в собствената си лента за движение автомобил, управляван от св. Л., като го блъснал странично от лявата му страна, причинявайки ПТП с материални щети.

След настъпване на транспортното произшествие, водачите на двете превозни средства – жалбоподателят П. и св. Л. спрели автомобилите си един зад друг на ул.

„Битоля“, като се обвинили взаимно за настъпване на произшествието.

В един момент св. Лайнер се прибрала в автомобила си, а жалбоподателят П. привел в движение своя автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН и тръгнал в неустановена по делото посока.

Св. Л. също се прибрала в дома си и по – късно около 17:01 часа на 09.09.2018 г. се обадила на телефон 112, за да съобщи за настъпилото произшествие.

На следващия ден 10.09.2018 г. св. Л. депозирала жалба в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, в която изложила своите твърдения за настъпилото пътно – транспортно произшествие на 09.09.2018 г.

Жалбата била разпределена за отработване на мл. автоконтрольор св. Р.Г.К., който след като се запознал с твърденията в жалбата и след като снел писмени обясннеия от жалбоподателя П., преценил, че Н.П.П. е извършил нарушения на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата, като на 17.09.2018 г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 01.12.2018 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление № 18 – 0819 – 005742, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т.

5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя П. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 70 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

На първо място съдът би желал да отбележи не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява всяко едно от административните нарушения, поради което не е накърнено правото му на защита.

По отношение нарушението на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В случая от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно показанията на св. Л. се установява, че със своите действия в следобедните часове на 09.09.2018 г. жалбоподателят П. е извършил нарушение на посочената нормативна разпоредба. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Л.,*** в лентата, предназначена за движение направо на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Битоля“, а от лявата й страна, в съседната лява лента за движение се е движел с управлявания от него лек автомобил жалбоподателя П.. Съгласно показанията на св. Л. именно жалбоподателят е предприел престрояване в дясната за него лента за движение (по която се е движела св. Л.), като й е отнел предимството и е блъснал автомобила й странично в лявата му част.

Следва да се подчертае, че не само липсват каквито и да е било доказателства, които по някакъв начин не само да опровергаят, а дори да поставят под съмнение показанията на св. Л., но показанията й са подкрепени от Констативния протокол от 17.09.2018 г., който също удостоверява къде точно се е случил удара между двата автомобила.

Твърдението във въззивната жалба, че удара се е случил в лентата за движение, по която се е движел жалбоподателя, не само, че се опровергава категорично от събраните в хода на административно – наакзателното и съдебното производство доказателства, но и се опровергава от признанието, което самият жалбоподател е направил в даденото от него сведение от 17.09.2018 г., където признава, че е започнал престрояване в съседната дясна за него лента за движение: „…погледнах в огледалото за обратно виждане и като се уверих, че няма МПС в средната лента, предприех престрояване. Бях се изнесъл 0, 5 метра, когато настъпи ПТП“ Съдът вярва в достоверността на това признание, доколкото е подкрепено от показанията на св. Л. и Констативния протокол от датата 17.09.2018 г.

Поради гореизложените съображения, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 09.09.2018 г., движейки се по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, поради което правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършването на това нарушение.

Размера на наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксиран в разпоредбите на чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, а именно в размер на 200 лева, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0819 – 005742 от 01.12.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде потвърдено в частта, с която на Н.П.П., на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.