Решение № 370 от 14.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20225300900146 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 11.03.2022 год. от МБАЛ „Парк хоспитал“ ЕООД против Националната здравноосигурителна каса, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на парична сума, дължима на договорно основание, ведно с обезщетение за забавеното й плащане.

Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:

Ищецът „МБАЛ Парк хоспитал“ ЕООД твърди, че е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по реда на ТЗ и на ЗЛЗ с рег. № 1626211048 по регистъра на МЗ и осъществява лечебна дейност. Ответното юридическо лице осъществявало дейностите по задължително здравно осигуряване съгласно ЗЗО. Регионална структура на НЗОК била Районната здравно-осигурителна каса със седалище в гр. Пловдив, една от основните функции на която била да сключва чрез своя директор индивидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ на съответната територия, както и да осъществява плащанията по тях.

Твърди се, че между ищеца, от една страна, и ответника, чрез директора на РЗОКПловдив, е сключен договор № 164277 / 01.06.2018 г., в сила от 01.04.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и договор № 164758/01.06.2018 год., в сила от 01.04.2018 год., за извършване на амбулаторни процедури. Ответникът, като възложител по посочените два договора, имал задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ до 25-то число на месеца, следващ отчетния. До момента на подаването на исковата молба ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати 1 извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м. ноември 2018 год., като не е заплатил сумата 54557 лв., представляваща дължима сума за извършена болнична помощ по клинични пътеки и за амбулаторни процедури през м. 11.2018 год. по процесните два договора.

Исковата сума представлявала стойността на извършената през м. 11.2018 год. болнична дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за м. 11.2018 год. по приложение № 2, неразделна част от договорите. Според чл. 36, ал. 2 от този договор и чл. 40, ал. 2 от договор № 164758 месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ се определят като обща стойност по всички сключени договори с възложителя.

Направено е уточнение, че след приключването на м. 11.2018 год. ищцовото дружество не е издало фактура за сумата, тъй като договорните разпоредби позволявали на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид договор.

С писмо от 12.06.2018 год. ищецът поискал от директора на РЗОК – Пловдив да бъде извършена актуализация на стойността на разходите за болнична медицинска помощ и да бъде увеличен размерът на месечните стойности, тъй като за първото полугодие на 2018 год. се наблюдавала тенденция за изчерпване на определения от НЗОК ресурс още през първата половина на месеца поради увеличения брой пациенти, които са хоспитализирани в спешен порядък. Това искане било оставено без уважение, с позоваване на принципа за спазване на финансова дисциплина. Подобни искания били отправени и с последващи писма от 10.07.2018 год., 09.10.2018 год., 19.11.2018 год., но същите не били уважени.

След приключването на м. 11.2018 год., с писмо от 13.12.2018 год. ищецът отново поискал коригиране на месечните стойности при прилагане на чл. 14 от Правилата, предвид трайната тенденция от края на 2017 год. на изразходване на утвърдените стойности още през първата половина на съответния месец. С писмо от 14.12.2018 год. на директора на РЗОК било отговорено, че разпоредбата на чл. 14 от Правилата е неприложима при отчитането на дейността за м. 11.2018 год.

Ищецът счита за нищожни поради противоречие със закона договорните разпоредби, които позволяват на изпълнителя да отчита дейности на стойност само в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид дейност и които не дават право на изпълнителя да предявява за закупуване от възложителя на дейности, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец. Аргументира подробно становището си за противоречие на тези норми с разпоредби на Конституцията, на ЗЗО, ЗЗдр. Такива били разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и ал. 7 и чл. 42, ал. 3 от договор № 164277/01.06.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и чл. 38, ал. 1, чл. 42, ал. 1 и 7 и чл. 46, ал. 3 от договор № 164758/01.06.2018 год. за извършване на амбулаторни процедури.

Ищецът аргументира становището си, че ответникът дължи заплащане на ищеца на 2 извършената и отчетена дейност и над стойностите по приложение № 2, щом оказаната болнична помощ е от пакета от здравни дейности, гарантирани по закон /чл. 45, ал. 2 ЗЗО/ от бюджета на НЗОК.

Въз основа на изложеното е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

- сумата 54 557 лева, представляваща стойност на оказана през месец ноември 2018 година, но незаплатена болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор № 164277/01.06.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 164758 от 01.06.2018 год. за извършване на амбулаторни процедури, ведно със законна лихва от датата на исковата молба /11.03.2022 год./ до окончателното плащане;

- сумата 16 610,90 лева – обезщетение за забава в плащането на посоченото парично задължение в размер на законната лихва за периода от 11.03.2019 г. до 10.03.2022 год.

Сочат се доказателства. Претендират се деловодни разноски.

Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 59, ал.1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва. Направил е възражение за неподведомственост и неподсъдност на спора пред сезирания съд, по което съдът вече се е произнесъл с определение, което е влязло в сила.

Ответникът възразява срещу допустимостта на иска, но напрактика излага съображения срещу неговата основателност.

Не оспорва сключването на процесните договори и предмета на същите. Счита, че е изправна страна по тези договори, тъй като извършената от изпълнителя дейност в рамките на лимитите, определени по договорите и допълнителните споразумения по тях, е изцяло заплатена от НЗОК.

Възразява се, че ищецът претендира заплащане на дейности, надвишаващи стойността на лимитите, посочени в Приложение № 2 към договорите, т.е. извън предвижданията на индивидуалните договори. С полагането на подписа си в договора и Приложение № 2 ищецът се е съгласил с така определените лимити за извършваната от него медицинска дейност. Доколкото не е предвидена възможност за това в договора, такова плащане на надлимитни дейности не се дължи; не може да се търси изпълнение на недоговорено, респ. не може да се иска плащане на договорно основание без договорът да го предвижда.

Нормативно предвидената процедура за заплащане на извършените и отчетени от изпълнителите стойности на предоставена болнична помощ, надвишаващи определените месечни стойности по приложение № 2, като се подаде писмено заявление, представлявало 3 правна възможност, но не и задължение за НЗОК/РЗОК да вземе решение да закупи посочените дейности. Това решение било обвързано от наличието на неусвоени стойности.

Недопустимо било да се приеме, че НЗОК дължи 100% от извършените от всяко лечебно заведение дейности. Лечебните заведения са юридически лица по ТЗ и разполагат със собствен бюджет и средства, имат автономия сами да се управляват, а финансирането на определени техни дейности чрез НЗОК ставало само в рамките на конкретно определени лимити. Лимитирането на обема и стойността на медицинската дейност в индивидуалните договори не противоречало на правото на достъп на здравноосигурени лица до медицинска помощ, а било способ за осигуряване на достъп на всички здравноосигурени лица съобразно ограничения държавен ресурс, което изисква в по-голяма степен неговото целесъобразно разпределение между изпълнителите, така че да стигне за максимален брой нуждаещи се.

Изложени са и аргументи, с които се оспорва претенцията за законна лихва – писмена покана по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД била отправена едва с подаването на исковата молба.

По изложените съображения счита исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба. С нея ищецът възразява срещу доводите в отговора.

Счита, че възраженията срещу допустимостта съставляват по същността си становище по същество на спора.

Оспорва се твърдението, че главната претенция попада извън предмета и предвижданията на индивидуалния договор. Предметът на процесните договори бил определен в чл. 1 от тях и там били посочени по кои клинични пътеки и амбулаторни процедури ищецът е длъжен да оказва помощ, а в чл. 19 било посочено, че възложителят закупува и заплаща на изпълнителя договорената в чл. 1 ал. 1, извършена и отчетена от изпълнителя помощ. Поддържат се и се доразвиват доводите за противоречие на клаузи на договора с императивни правни норми.

Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът предявява иск да му се заплати само стойността на болничната медицинска помощ, оказана на здравноосигурените лица в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, тъй като ответникът извършва по закон заплащането на тази болнична дейност в полза на здравноосигурени лица. Позовава се на формираната съдебна практика, според която здравноосигурени лица имат свободен избор на изпълнител и те не бива да бъдат поставяни в положение на неравнопоставеност при третирането им в зависимост от това дали са потърсили медицинска помощ преди или след изчерпването на лимитите. Моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа и доразвива вече изложените доводи и възражения.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства 4 поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото, въз основа на становищата на страните като безспорни между са оповестени следните обстоятелства: че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ; сключването на описаните в исковата молба два договора от 01.06.2018 год., които са обвързвали страните през процесния период – м. 11.2018 год.; че през м. 11.2018 г. ищецът е извършвал болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури в изпълнение на задълженията си по договорите; че е извършил дейности, надхвърлящи уговорените лимити в приложение № 2 към договорите; че медицинската помощ в рамките на лимитите, определени в приложение № 2, е заплатена от ответника; че исковата сума е за осъществена надлимитна дейност и не е заплатена от ответника; факта на неполучаването на допълнително финансиране за процесния м. 11.2018 год.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Както се спомена, безспорно е по делото, а и е установено от приетите по делото доказателства, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ, което е регистрирано по Търговския закон и по Закона за лечебните заведения с регистрационен № 1626211048 от регистъра в МЗ и осъществява лечебна дейност.

В това си качество е сключил с ответната НЗОК индивидуален договор № 164277 от 01.06.2018 г., в сила от 01.04.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на действие за 2018 г., както и индивидуален договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури.

Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2379960-9cda-4555-b5a7-189adc696ce0