Решение № 103 от 02.07.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бяла, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510100562 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. Я. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД.

Ищцата твърди, че като кредитополучател на 11.11.2021 г. сключила с ответника като кредитодател Договор за паричен заем кредирект № ****за предоставяне в заем на сума в размер на 500 лв., с уговорен срок и начин на плащане в 7 месечни вноски, при годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 48,45%. Твърди също, че на 10.05.2022 г. като кредитополучател сключила с ответника, като кредитодател, и Договор за паричен заем кредирект № ****за предоставяне в заем на сума в размер на 1000 лв., с уговорен срок и начин на плащане в 18 месечни вноски, при годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 48,04%.

Твърди наличието на договорна клауза във всеки от договорите за представяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, както и дължимост на неустойка за неизпълнение на това договорно задължение в размер на 388,47 лв. по договора от 11.11.2021 г., съответно в размер на 2018,36 лв. по договора от 10.05.2022 г. Сочи, че неустойката е разход по кредитите и следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, което в случая не било сторено, като заема становище, че договорите са недействителни поради непосочване действителния размер на ГПР и на основание чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредитите. В допълнение твърди и неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите, съответно нищожност на клаузите за неустойката като задължаващи потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както и нищожност на клаузите, уговарящи размера на договорна 1 лихва, поради противоречие на добрите нрави, като надхвърлящ трикратния размер на законната лихва за претендирания период. Твърди извършени плащания към ответника при липса на основание в размер на 300 лв. във връзка с Договор за паричен заем кредирект № ****от 11.11.2021 г. и 190 лв. във връзка с Договор за паричен заем Кредирект № ****от 10.05.2022 г., представляващи суми за възнаградителна лихва, неустойка и други такси по договорите.

При тези твърдения ищцата претендира осъждане на ответника да й заплати сумата 300 лв. /153,39 евро/ като недължимо платена във връзка с Договор за паричен заем кредирект № ***от 11.11.2021 г., както и сумата 190 лв. /97,15 евро/ като недължимо платена сума във връзка с Договор за паричен заем кредирект № ****от 10.05.2022 г.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът заема становище за неоснователност на исковата претенция. Развива съображение и счита, че процесните договори отговарят на всички изисквания на закона, поради което са валидни. Сочи, че възнаградителната лихва е част от ГПР, като заема становище, че законът въвежда максимален размер на ГПР и по този начин макар и опосредено се регулира размера на договорната лихва, а в случая ГПР по договорите отговаря на изискванията. Признава, че уговорената неустойка не е включена в ГПР, което обосновава с твърдения, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а в случая неустойката е уговорена като плащане при неосигуряване на обезпечение след сключване на договора. Изтъква, че договорите са сключени по инициатива на ищцата чрез попълване на искане в тази насока, като същата е получила подробна информация за желания кредитен продукт и е имала право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително да предложи различни формулировки. Изтъква още, че ищцата е разполагала с 14-дневен срок да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 от ЗПК, в случай че не е могла да обмисли достатъчно добре ангажимента във връзка със задължението за представяне на обезпечение по кредита. Сочи, че ищцата е била наясно предварително за условията за ползване на продукта – да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение при предоставен избор за вида на същото, а в случай, че не го направи – да заплати фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. В тази насока твърди също, че в периода 2021-2023 г. страните са сключили общо седем договора, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, поради което ищцата е била наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за заплащане на неустойка, което счита за недобросъвестно поведение с единствена цел обогатяване за сметка на ответника чрез завеждане на искове за недействителност и връщане на платени суми.

Признава, че е получил процесните суми, но твърди, че поради валидност на договорите, е налице правно основание за задържане на плащанията.

По реда на чл.214, ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на изменение на размера на предявените от В. И. Я. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД осъдителни искове, както следва: във връзка с Договор за паричен заем кредирект № ****от 11.11.2021 г., чрез увеличаване размера на иска на 226,50 евро, която сума се претендира ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; във връзка с Договор за 2 паричен заем кредирект № ****от 10.05.2022 г., чрез увеличаване размера на иска на 119,05 евро, която сума се претендира ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, ответникът също не изпраща процесуален представител.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Като съобрази твърденията и възраженията на страните и отправеното към съда искане, съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.23 вр.чл.22 от ЗПК и с акцесорно искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените искове съдът намира за допустими, тъй като изхождат от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

С доклада си по делото съдът е обявил за общоизвестен по смисъла на чл.155 от ГПК факт, че предметът на дейност на ответника се свежда до отпускане на кредити със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно ЗКИ, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен.

За безспорни между страните по делото и ненуждаещи се от доказване съдът е обявил и следните обстоятелства: че ищцата като кредитополучател и ответникът като кредитодател са сключили Договор за паричен заем кредирект № ****от 11.11.2021 г. и Договор за паричен заем кредирект № ****от 10.05.2022 г.; че договорите за кредит съдържат клаузи за заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя при непредставяне на обезпечение; че ответникът е изпълнил задължението за предоставяне на ищцата на заемните суми по договорите и последната е получила сумите; че ищцата е правила плащания към ответника във връзка с договорите за кредит, в това число сумата 300 лв. във връзка с Договор за паричен заем Кредирект № ****от 11.11.2021 г. и сумата 190 лв. във връзка с Договор за паричен заем Кредирект № *****от 10.05.2022 г., представляващи суми за възнаградителни лихви, неустойки и други такси по договорите; че в посочените в договорите за кредит ГПР не е включен размерът на неустойката при непредставяне на обезпечение по договорите.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем Кредирект № ****от 11.11.2021 г. условията, при които страните са се задължили, са както следва: размер на отпуснатия заем – 500 лв. /равняващи се на 255,65 евро/, брой вноски: 7, вид вноска: месечна, дата на първо плащане: 13.12.2021 г., дата на последно плащане: 13.06.2022 г., фиксиран годишен лихвен процент:

40,05%, годишен процент на разходите: 48,45%, обща сума за плащане: 584,53 лева. Съгласно чл.7 от договора взаимоотношенията на страните се уреждат и от приложимите общи условия. Уговорено е и предоставяне от страна на заемателя на обезпечение по договора – поръчител или банкова гаранция /чл.6.1/ при условията на чл.33, ал.1 от Общите условия в тридневен срок, като 3 за неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 388,47 лв., с начин на разсрочено плащане заедно с погасителните вноски по заема /чл.6.2 вр.чл.4/.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем Кредирект № ****от 10.05.2022 г. условията, при които страните са се задължили, са както следва: размер на отпуснатия заем – 1000 лв. /равняващи се на 511,29 евро/, брой вноски: 18, вид вноска: месечна, дата на първо плащане: 10.06.2022 г., дата на последно плащане: 10.11.2023 г., фиксиран годишен лихвен процент:

40,05%, годишен процент на разходите: 48,04%, обща сума за плащане:

1401,64 лева. Съгласно чл.7 от договора взаимоотношенията на страните се уреждат и от приложимите общи условия. Уговорено е и предоставяне от страна на заемателя на обезпечение по договора – поръчител или банкова гаранция /чл.6.5/ при условията на чл.33, ал.1 от Общите условия в тридневен срок, като за неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 2018,36 лв., с начин на разсрочено плащане заедно с погасителните вноски по заема /чл.6.6 вр.чл.4/.

Съгласно приложимите към договорите Общи условия на „Сити Кеш“ ООД към заеми „Кредирект“ банковата гаранция следва да е безусловна, в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорените главница и лихва за срок до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска. Поръчителството следва да е от едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на следните условия - при един поръчител - осигурителен доход в размер не по-малко от седем пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама - размер на осигурителния доход на всеки от тях не по-малко от четири пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по друг договор за кредит, сключен със „Сити кеш“ ООД; да не е/са кредитополучател/и по договор за кредит, сключен със „Сити кеш“ ООД, по които е налице неизпълнение; да нямат кредит към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочни данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на получавания доход.

Спорът между страните по делото се свежда до въпроса следва ли в ГПР по договора за кредит да се включи неустойката за непредставяне на обезпечение.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съобразно вписаните в Търговския регистър обстоятелства ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договорите е действала именно като такова /по делото нито се твърди, нито се установява противното/, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключените договори между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява 4 такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора.