Решение № 89 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900493 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и ал.2 ДОПК.

Ищецът – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана от изпълнителния директор Р.С., чрез пълномощник юрк.Г. Г., съдебен адрес ***, твърди, че по отношение първия ответник е издадена заповед за възлагане на данъчна ревизия, връчена на 28.01.2019 г. На 25.04.2019 г. на същия ответник е връчена заповед за изменение на горната заповед, с която е удължен срокът за извършване на ревизията. Заповедите са връчени по електронен път съгласно чл.30, ал.6 ДОПК на декларирания пред НАП от дружеството електронен адрес за кореспонденция и получаване на книжа. На 15.07.2019 г. е издаден ревизионен акт, който е потвърден с решение на директора на дирекция ОДОП Пловдив, след съдебно обжалване – и с решение на административен съд Пловдив по адм.д.

№2905/2019 г., оставено в сила с решение на ВАС. Така ревизионният акт е в сила от 26.02.2021 г. Ответникът има и задължения, произтичащи от подадени от него справкидекларации, декларации обр.6 и годишна данъчна декларация за 2019 г., като общият размер на данъчните му задължения към 03.07.2024 г. е 60 495,04 лв. Твърди се, че след връчване на заповедта за възлагане на ревизия от страна на първия ответник е извършено разпореждане с недвижим имот – земя и сгради, в полза на втория с НА за покупко-продажба от 29.05.2020 г. с подробно описание в исковата молба. При изповядване на сделката управителят на първия ответник е представил собственоръчно подписана декларация по чл.264 ДОПК, с която е декларирал, че представляваното от него дружество няма непогасени и подлежащи на принудително изпълнение данъчни и осигурителни задължения. Твърди се, че разпоредителната сделка е извършена с намерение от страна на продавача да се увреди публичният взискател. Поддържа се, че такова намерение не е необходимо да се установява 1 по отношение купувача по сделката, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Поддържа се, че намерението за увреждане у продавача се извлича от съзнанието, че със съответния правен акт се намалява имуществото, което служи за обезпечение на кредиторите, след като длъжникът е уведомен за започналата ревизия, като индикация в тази насока е декларирането от страна на представляващия, че няма публични задължения при изповядване на сделката, както и обстоятелството, че със средствата, получени от сделката, не са погасени задълженията към държавата. Твърди се, че длъжникът се е разпоредил и с друго свое движимо имущество, поради което събирането на задълженията е невъзможно.

Въз основа на изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулиран петитум да бъде обявен за недействителен по отношение държавата договорът за продажба, обективиран в НА №133, том І, рег.№764, дело №109/2020 г. по описа на нотариус Георги Пирянков, с който „МОЯ ГРУП“ЕООД, ЕИК 200697551, е прехвърлило на „МАРТИАН 1“ЕООД, ЕИК 201495264: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бенковски, общ.Марица, обл.Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-81/05.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: с.Бенковски, ул.„24-та“№33; площ 2342 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за хранително вкусовата промишленост; номер на предходен план 632, парцел XIII; при съседни на имота – поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***, ведно с находящите се в гореописания поземлен имот сгради, а именно: 1.) сграда с идентификатор *** със застроена площ от 420 кв.м., брой етажи – 1; предназначение – промишлена сграда, и 2.) сграда с идентификатор ***,с застроена площ 12 кв.м., предназначение – промишлена сграда, заедно с всички подобрения, приращения и насаждения в описания поземлен имот и всички движими и трайно закрепени вещи в имота и сградите. Претендират се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „МОЯ ГРУП“ЕООД, ЕИК 200697551, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.318, ет.3, ап.9, представлявано от Г.А.Ч., не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК, не взима становище по предявения иск.

Вторият ответник „МАРТИАН 1“ЕООД, ЕИК 201495264, седалище и адрес на управление с.Царацово, обл.Пловдив, ул.“Стопански двор“ №7, представлявано от Щ.В.Й., оспорва иска. Посочва, че е добросъвестен приобретател на гореописаните земя и сгради, за което е заплатил изцяло и по банков път продажна цена в размер 285 200 лв. Възразява се, че двете дружества – страни по сделката, нямат връзка помежду си, поради което не може да се презумира намерение за увреждане на държавата. Без да се оспорват твърденията за това, че на продавача е връчена заповед за възлагане на ревизия, както и, че е издаден ревизионен акт, установяващ публични задължения, се оспорва наличието на намерение за увреждане като съществен елемент от фактическия състав на иска. Изтъква се, че към датата на сделката вземането на НАП е било спорно и неизискуемо, респективно неподлежащо на принудително изпълнение, поради което твърдението, че е попълнена декларация с невярно съдържание, е неоснователно. Оспорва се твърдението, че към същия момент длъжникът не 2 е имал достатъчно имущество, обезпечаващо публичния взискател. Към този момент са били наложени запори върху три броя МПС със стойност равна и по-висока от стойността на задълженията. С оглед това и изпълнението на ревизионния акт е било спряно. Изтъква се, че ищецът не е предприел никакви действия по реализация на обезпеченото имущество.

Оспорва се твърдението на ищеца, че с оглед оспорената сделка е налице невъзможност за събиране на вземанията. Единствената причина за това според този ответник се корени в бездействието на публичния взискател. Възразява се, че нито една от страните по оспорената сделка не е целяла да скрие продажбата от ищеца, като се развиват подробни съображения в тази насока. Поддържа се, че у продавача е липсвало намерение за увреждане, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Претендират се деловодни разноски.

В допълнителната искова молба ищецът възразява поведението на публичния взискател да е елемент от фактическия състав на иска и счита, че същото е ирелевантно за неговата основателност. Посочва се, че длъжникът отговаря с цялото си имущество, а кредиторът има право да избере от кое имущество да се удовлетвори. Опровергават се твърденията за бездействие на органите на публичната администрация с подробни съображения. Поддържа се твърдението, че прехвърлителят по оспорената сделка е действал с намерение да увреди държавата, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Постъпил е в срок отговор на допълнителната искова молба, с който се възразява, че публичните задължения на първия ответник, посочени в исковата молба, в общ размер 60 495,04 лв. са изцяло погасени чрез плащане от втория ответник, като са заплатени и следващите се лихви в размер 1 564,25 лв. Претендират се разноски, в т.ч. редуциран адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че на 15.01.2019 г. е възложена ревизия на първия ответник (Заповед на л.10) по приложението на Закона за данъка върху добавената стойност за периода от м.януари 2014 г. до м.януари 2016 г. С допълнителна заповед от 25.04.2019 г. е удължен срокът на ревизията до 30.05.2019 г. Двете заповеди са връчени по електронен път на ревизирания търговец, съответно на 28.01.2019 г. и на 25.04.2019 г., видно от приложените по делото удостоверения за електронно връчване (л.13 и л.18). На 15.07.2019 г. е издаден ревизионен акт, с който са установени публични задължения за внасяне в размер, както следва: 17 615,34 лв. – данък върху добавената стойност, и 8 936,72 лв. – лихви за просрочие. Ревизионният акт също е връчен електронно – на 16.07.2019 г. С влязло в сила решение по адм.д.№2905/2019 г. на Административен съд Пловдив жалбата на „МОЯ ГРУП“ЕООД против горния ревизионен акт е отхвърлена. Установява се, че против ревизионния акт е била подадена жалба от дружеството на 02.08.2019 г., насочена към оспорване на акта по административен ред – пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при НАП (л.28), като с решение на същия от 27.08.2019 г. ревизионният акт е потвърден. Адм.д.№2905/2019 г. на АдмС Пловдив е образувано отново 3 по жалба на първия ответник, като решението по това дело е постановено на 15.06.2020 г. след открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2020 г.

С Нотариален акт №133/29.05.2020 г., том І, рег.№764, дело №109/2020 г. на нотариус с район на действие РС Пловдив (л.99 и сл.), първият ответник и длъжник по горния ревизионен акт „МОЯ ГРУП“ЕООД е прехвърлил в полза на втория ответник „МАРТИАН 1“ЕООД собствеността върху свой поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бенковски, обл.Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-81/05.12.2007 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота с.Бенковски, обл.Пловдив, ул.“24-та“ №33, с площ 2 342 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за хранително-вкусовата промишленост, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: 1.) сграда с идентификатор *** със застроена площ 420 кв.м. с предназначение – промишлена сграда, и 2.) сграда с идентификатор *** със застроена площ 12 кв.м. и предназначение – промишлена сграда, заедно с всички подобрения, приращения и насаждения в описания поземлен имот, както и ведно с всички движими и трайно закрепени вещи в имота и сградите; срещу сума в размер 285 200 лв., платени по банков път в деня на сключване на договора за продажба. (В уверение на последното са приложените на л.184 до л.186 платежни документи.)

Установява се, че в хода на проведената ревизия прехвърлителят по горния договор е декларирал, че горният имот, ведно с двете сгради, е единственото му недвижимо имущество (последното се установява и от приложената по делото справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър), като същият разполага още с движими вещи (машини и съоръжения), находящи се в сградите в с.Бенковски, както и с четири на брой моторни превозни средства.

Установява се, че в хода на образуваното принудително изпълнение на установените публични задължения на първия ответник са наложени запори върху банковите му сметки, които са останали безрезултатни поради липса на авоари по сметките. Предприето е изпълнение и по отношение моторните превозни средства на длъжника, като същите са запорирани, описани и оставени за пазене на длъжника. С решение от 09.08.2019 г. на горестоящия административен орган е спряно изпълнението на ревизионния акт до приключване на производството по неговото обжалване. Междувременно, в резултат от деклариране на данъчни задължения, са възникнали такива, различни от установените с процесния ревизионен акт, също останали неплатени. Видно от приложените по делото протоколи от 16-ти и 18-ти август 2021 г., офис и/или канцелария на дружеството-длъжник, както и негов представител не са открити на вписания в търговския регистър адрес на управление в гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.318, ет.3, ап.9, за да бъде продължено принудителното изпълнение след влизане в сила на административния акт, с който са установени публичните задължения.

Няма спор между страните и се установява, че в хода на настоящото съдебно 4 производство са погасени всички публични задължения на първия ответник чрез плащането им. По твърдения на втория ответник задълженията са погасени от него чрез плащане на сумата 60 495,04 лв. на 01.11.2024 г., а по твърдения на ищеца – задълженията са погасени чрез плащане на 06.11.2024 г., без да се уточнява кое лице е платецът.