Решение № 142 от 08.08.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20221450101117 по описа за 2022 година

„Агенция за събиране на вземания“

ЕАД

ЕИК

............................................................................................................................................................................. със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Петър Дертлиев“ № 25,офис-сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от Юлия Юргакиева,чрез пълномощник Иван Недковюрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на вземане против З. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Роман,ул.“ Паисий Хилендарски “ № 6 за сумата 1 200 лв. главница,сумата 179.89 лв. договорна лихва за периода 07.05.2020 г. до 14.01.2021 г., сумата 567.90 лв. обезщетение за забава за периода 08.05.2020 г.до 28.07.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 38.96 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 30.04.2020 г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и ответницата З. Т. като заемател е сключен договор за паричен заем № 416435 при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.съгласно сключения договор,заемодателя се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1 200 лв.,представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в договора в поле „ размер на отпуснатия заем“.Сочи се,че с подписване на договора за кредит страните са 1 декларирали,че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя,чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя стандартен европейски формуляр и ОУ към договора за заем,с които заемателя се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.Изтъква се,че с полагането на подписа си на договора за паричен заем заемателя е ,удостоверил,че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя, което съставлява и изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,указани по размер и в брой в договора.Погасителните вноски,които заемателя се задължава да изплаща на заемодателя,съставляват изплащане на главница по кредита,ведно с надбавка,покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавки,съставляваща печалба на заемодателя.Годишният процент на разходите по заема е фискиран за срока на договора,като съгласно разпоредбите на приложимите ОУ същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя.Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 198.59 лв. или общата стойност на плащанията по заеман1398.59 лв.,която е платима на 37 броя равни седмични погасителни вноски,всяка в размер на 37.80 лв. при първа погасителна вноска 07.05.2020 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 14.01.2021 год.Съгласно ОУ,действащи по време на сключване на договора,в случай,че заемателя забави плащането на дължима погасителна вноска,същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие,считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане да дължимите по договора суми.на основание цитираните разпоредби на ответницата е начислено обезщетение за забава в размер на 567.90 лв. за периода от 08.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,като за периода 13.03.2020 г.-14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка,в изпълнение разпоредбите на чл.6 ЗМДВИПОРНС.Твърди се,че на 04.03.2021 год. е подписано приложение №1 към Договор за покупко-пхродажба на вземания /цесия/ от дата 04.03.2021 год. между „ Сити кеш“ ООД и „АСВ“ЕАД,по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу З.

Т.,произтичащи от договор за паричен заем № 416435/30.04.2020 г. са 2 прехвърлени изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности,включително и всички лихви на дружествотокредитор.Изтъква се,че ОУ по договора за заем съдържат изрична клауза,която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Сочи,че длъжникът е уведомен по реда на ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Сити кеш“ООД,чрез пълномощника „АСВ“ ЕАД с уведомително писмо,изпратено с известие за доставяне и получено лично от ответницата на 17.03.2021 г..

В срока по чл.131 от ГПК от адв.Д. В. М. АК Пловдив,пълномощник на ответника е постъпил отговор,с който оспорва предявените искове.Претендират се и разноски.Предявена е насрещна искова молба за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД,вр.чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП,както и поради противоречие с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.21 ал.1 от ЗПК.Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба,,с който се оспорва същата.Претендират се и разноски..

Исковете са с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК,чл.240 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД. .

Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 843/2022 год. по описа на МзРС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Безспорно е,че на 30.04.2020 г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и ответницата З. Т. като заемател е сключен договор за паричен заем № 416435, по силата на който „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответницата сумата 1200 лв.,която сума кредитополучателя се е задължил да върне на 37 седмични погасителни вноски,от които 3 вноски по 9.35 в. и 34 вноски- по 40.31 лв.Между страните бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент 40.05%,както и ГПР-49.73%.Посочено е,че общо дължимата сума възлиза в размер на 1 398.59 лв.

По делото е приложен и приет като доказателства рамков договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 04.03.2021 г. ,сключен между „Сити кеш“ ООД и „АСВ“ЕАД,ведно с Приложение № 1 от същата дата ,по силата на който на ищецът е прехвърлено вземането на кредитодателя „Сити кеш“ ООД към ответницата,което вземане към момента на продажбата възлиза в размер на 2 730.02лв. Като доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента в полза на цесионера,с който е упълномощен 3 изрично да уведоми длъжниците за станалата цесия,както и уведомления за извършената цесия,което уведомително писмо е съобщено на ответника лично.

Предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК . За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,валиден договор за цесия, по който на ищеца е прехвърлено процесното вземане,ведно с всички привилегии и обезпечения, валиден договор за паричен заем № 416435 от по който на кредитодтеля е предоставил на ответника пари и нейния размер,настъпила изискуемост на вземането и размер на дължимата главница,изпълнение на задълженията на кредитора,произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите индивидуалното договаряне на условията по договора,както и да обосноват договарянето на размера на договорната лихва, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява,че между „ Сити кеш“ ООД и ответницата е сключен договор за кредит от 30.04.2020 г.,по силата на който търговското дружество е предоставило кредит на ответницата в размер на 1 200 лв.Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходи.между страните по делото е възникнало правоотношение по чл.9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите , който урежда защита на особена категория длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК които права на потребителя са му предоставени в съответствие с директива 4

93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.В този смисъл е и разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК,съгласно която съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,сключен с потребител.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК., като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е включена неустойка за непредоставено обезпечение, надхвърляща отпуснатия заем.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 8 от договора в размер на 1 080.41 лева, прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл. 9 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение 5 на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение.

Неустойката, с оглед условията на които следва да отговаря обезпечението и срока за предоставянето му, е уговорена по начин, че да бъде максимално затруднено изпълнението на задължението. Това е предвидим разход, уговорен в глобална сума в договора, с уговорен начин на разсрочено плащане, аналогично на погасителните вноски по договора, предварително заложен като разход в договора и включен в размера на погасителните вноски, видно от представения погасителен план. Следователно тези разходи са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора, като с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им се явяват добавък към погасителните вноски по кредита.

Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2362274-6f41-4db7-8ead-4d84056444e9