Определение № 1256 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1256 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501053 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт И.Н. против разпореждане № 36160/31.12.2024г. по ч.гр.д. № 20636/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението вх. № 122843/28.11.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Я. Г., ЕГН:**********.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото исканите писмени документи – договор за цесия на вземането от първоначалния кредитор не се изискват от ГПК в заповедното производство. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив приема, че заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с „„Микро Кредит“ АД Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г. и Приложение № 1 от 21.05.2024 г. към него. Съобразено е даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването назаявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, 1 за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл.99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия и приложение № 1 към него не са представени, а липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Посочените доказателства следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Ето защо ПРС приема по делото липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. По делото няма доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло. При което приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно.

Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 36160/31.12.2024г. по ч.гр.д. № 20636/2024г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2