Определение № 1329 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. София, 18.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Д.а

Николай Метанов като разгледа докладваното от Женя Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20231000500617 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Деа проджект“ ЕООД, чрез адвокат А. Ч., САК с адрес за призоваване: гр.***, бул.“***“, ***, ет.*, ап.* против определение № 1215/28.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 12487/2022 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-23 -ти състав, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като прекратяването на производството произтича от правната квалификация, която съдът е дал на предявения иск, а именно чл.440, ал.1 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяване е налице когато се отрича от ищеца право на ответника, тъй като чрез това претендирано право се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца и се поражда нужда от защита. Иск по чл.440, ал.1 ГПК не е предявяван, тъй като твърденията в исковата молба са, че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение принадлежи на ищеца. Твърдението на ищеца е, че наложената възбрана върху недвижимите имоти е непротивопоставима на „Деа проджект“ ЕООД за паричните вземания на Г. Г., които парични вземания са инкорпорирани в издаден на Г. Г. изпълнителен лист от 28.04.2021 година по в.гр.д.3828/2019 година по описа на Апелативен съд София и които парични вземания не са 1 били обезпечени с допуснатата обезпечителна мярка – възбрана. Сумата от 435 883,23 лева, за която е наложена възбраната е изцяло изплатена. Въпреки това обстоятелство изпълнителни действия са предприети спрямо имуществото. Предявен е отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на едно право на ответника, което той претендира да притежава, а именно че допуснатата възбрана е противопоставима на „Деа проджект“ ЕООД. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№ 12487/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-23 ти състав е образувано по предявени искове от „Деа проджект“ ЕООД срещу Г. Г. с искане да се признае за установено, в отношенията между страните, че постановената по ч.гр.д.74/2015 година по описа на Окръжен съд Монтана възбрана е допусната само за сумата от 420 000 лева по договор за кредит, както и за сумата от 15883,23 лева с правно основание чл.86 ЗЗД.

Възбраната е наложена върху собствени на длъжника „Топила груп“ ЕАД имоти. Имотите, които са били обезпечени чрез наложената възбрана са предмет на договор за покупко-продажба, поради което към настоящия момент са собственост на ищеца „Деа проджект“ ЕООД. Исковото производство, по което е наложена възбраната е приключило с влязло в сила решение като са присъдени и други суми, различни от тези, за които е била допусната възбраната, поради което тези събирането на тези суми не е обезпечено с наложената възбрана. По изпълнителното дело са предприети редица действия, което довело до плащане от страна на ищеца на сумата от 435883,23 лева. На 22.07.2022 година длъжникът „Топила груп“ ЕАД подал молба за отмяна на обезпечението, като съдът е отменил обезпечението, но срещу това определение е подадена частна жалба. По изпълнителното дело е насрочена публична продан, като съдебният изпълнител отказва да спре изпълнението.

Един от основните принципи, закрепен изрично в ГПК е принципът на диспозитивното начало, проявлението на който се състои в това, че страните по производството, неговият предмет и обемът на дължимата защита и 2 съдействие се определят от търсещия защита /чл.6, ал.2 ГПК/, като само търсещият защита може да измени основанието и предмета на делото, но не и защитният орган. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, респективно молителя, очертани с молбата, с която същия сезира съда.

При правото на иск това представлява правомощие на определени лица /надлежни страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Спорното право определя надлежните страни, а с това и процесуалната легитимация, като правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор.

Ето защо легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са носители на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация макар и обусловена от материалното право, засегнато от правния спор се обуславя от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Заявеното от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, като, с оглед диспозитивното начало ищецът е този, който въвежда правният спор като предмет на делото. Предметът на делото се предопределя от обективна и субективна страна от твърденията в исковата молба като при определяне надлежните страни, съдът изхожда при даване на правната квалификация на иска от посоченото от ищеца основание и петитум на иска, като водещото за определяне правната квалификация на иска се явяват твърденията в исковата молба, а формулирания от страната петитум следва да е съответен на наведените твърдения. При несъответствие на изложените в исковата молба твърдения с формулирания петитум съдът следва да даде възможност на страната да отстрани това несъответствие и едва след дадената възможност да преценява дали са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК.

За да прекрати производството, съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл.440 ГПК и е приел, че искът е недопустим. По въпроса за допустимостта на иск с правно основание в тази хипотеза е постановено решение по в.гр.д.3218 по описа за 2022 година на САС, съображенията, по което се споделят от настоящия състав на съда.

3

Страната обаче не е формулирала твърдения и петитум, нито е посочила като надлежни ответници длъжника и взискателя, за да се приеме, че е предявен иск с правно основание чл.440 ГПК. Дори и да се приеме, че твърденията в молбата сочат на предявен иск с правно основание чл.440 ГПК на същата е следвало да бъде дадена възможност да отстрани несъответствията между твърденията и формулирания петитум и да насочи иска срещу надлежните страни, като с оглед установеното диспозитивно начало същата може да подържа избраният от нея път за защита на субективните права, при което преценката за допустимостта следва да се направи с оглед формулираният от страната петитум.

Горното налага продължаване на съдопроизводствените действия, чрез даване на указания до страната в изложения по-горе смисъл.

Обжалваното определение следва да бъде отменено поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1215/28.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 12487/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-23 -ти състав, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4