Решение № 3321 от 02.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3321 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110110606 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу Е. Г. Т., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 2 728.49 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 442.55 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 34.26 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 7.32 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65559/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с Е. Г. Т. в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за периода топлинна енергия в имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че той е изпаднал в забава.

С Определение № 19347/01.08.2022 г. на мястото на починалия в хода на процеса ответник Е. Г. Т. са конституирани неговите наследници по закон Р. Г. Т., Г. Е. Т. и Д. Е. Т..

1

С молба с вх. № 166558/10.08.2022 г. ищецът е уточнил претенциите си срещу наследниците, както следва: срещу Р. Г. Т. – 4/6 от задълженията, срещу Г. Е. Т. – 1/6 от задълженията, и срещу Д. Е. Т. – 1/6 от задълженията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество при твърдения, че не са собственици или ползватели на имота, не са сключвали договор с него и имотът не е реално присъединен към топлопреносната мрежа. Оспорват да са обвързани от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „****“ ЕАД поради липса на доказателства, че същите са влезли в сила и са били действащи през процесния период. Оспорват реалната доставка на топлинна енергия, като твърдят, че в имота няма монтирани уреди за топлоподаване, а единствено преминават тръби от сградната инсталация. Оспорват правилното отчитане на потребената топлинна енергия. Оспорват техническата годност и изправност на абонатната станция, общия топломер и монтираните разпределители, като считат, че техните показания са некоректни. Считат, че стойността на технологичните разходи в абонатната станция неправилно е включена в претендираните от тях суми. Оспорват наличието на договор с дружество за топлинно счетоводство. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65559/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна 2 енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно, когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая въпреки указаната му с определението за насрочване доказателствена тежест ищецът не доказва нито наличието на сключен нарочен писмен договор с първоначалния ответник Е. Г. Т., нито установява през исковия период той да е бил собственик или да е имал учредено вещно право на ползване върху процесния имот, което да обоснове качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Уважени са всички доказателствени искания на ищеца, целящи установяване наличието на договорна връзка между дружеството и първоначалния ответник, като са изискани документи по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК и ищецът е снабден със съдебно удостоверение, но въпреки това твърдението му, че Е. Г. Т. е бил собственик на имота през разглеждания период, е останало недоказано.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада на делото, да установи качеството на първоначалния ответник на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период и съответно наличието на облигационна връзка с него. Това обуславя неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу неговите наследници, респ. неоснователни са и исковете срещу тях за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за мораторна лихва върху нея.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответниците.

В случая сторените от ответниците разноски за исковото производство се изчерпват със заплатени адвокатски възнаграждения. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че един от ответниците – Г. Е. Т., в качеството си на адвокат е осъществявал процесуалното представителство на другите двама ответници, поради което намира, че на него самия не му се дължат разноски, доколкото в действителност сам е осъществявал защитата си по делото.

Ето защо разноски се дължат само на ответниците Р. Г. Т. и Д. Е. Т.. На същите се дължи за исковото производство сумата от 1 100 лв. – адвокатско възнаграждение, включващо първоначално уговореното възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство и по 250 лв. за третото и четвъртото заседания. Не се дължи отделно адвокатско възнаграждение за проучване на делото и изготвяне на отговор на исковата молба, защото тези дейности са част от процесуалното представителство, за което е 3 заплатено общо възнаграждение в размер на 600 лв. и заплащането на допълнително възнаграждение за тях не следва да бъде възлагано в тежест на ищеца. Така определената сума не надвишава нормативно установения минимум, поради което възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Относно претенцията на ответниците за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното:

В случая поради подаденото възражение от наследодателя на ответниците срещу вземанията по заповедта са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като така образуваното исково производство е продължение на заповедното производство.

Следователно възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира, че по заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ делото, и не е налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение длъжник, респ. в полза на неговите наследници. Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на ответниците не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Р. Г. Т., ЕГН **********, Г. Е. Т., ЕГН **********, и Д. Е. Т., ЕГН ********** /в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса ответник Е. Г. Т., ЕГН **********/, искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65559/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, както следва:

Р. Г. Т. – 4/6 от задълженията, а именно: 1 818.99 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 295.03 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 22.84 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 4.88 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.;

Г. Е. Т. – 1/6 от задълженията, а именно: 454.75 лв. – цена на доставена от 4 дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 73.76 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 5.71 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 1.22 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.;

Д. Е. Т. – 1/6 от задълженията, а именно: 454.75 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 73.76 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.; 5.71 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането; 1.22 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.