Решение № 2780 от 31.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2780 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110127603 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 27603 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът "А. Б. ЕООД, ЕИК: ЕИК твърди в исковата си молба, че с ответника „Д. С. М.“ ООД, ЕИК: ЕИК са в търговски отношения по силата на сключен помежду им договор за подбор на персонал №1451 от 24.09.2020 г. и Поръчка от 24.09.2020 г.

Поддържа, че е приел да извърши срещу възнаграждение подбор и оценка на персонал чрез методите на директното търсене, търсене в база от данни и търсене по обява, предварителна селекция на кандидати и консултиране на клиента с цел да го подпомогне при избора на най-подходящ кандидат. Задължението на ответника като клиент било да заплати възнаграждение за извършената услуга, както следва: първа вноска в размер на 30 % от договорената сума в срок до 5 дни от датата на издаване на фактурата и втора вноска в размер на 70 % от договорената сума се дължи от датата на започване на работа на кандидата и се заплаща в срок до 5 дни от датата на издаване на фактурата. Съгласно подписаната на 24.09.2020 г. поръчка към договора във връзка с възлагането на позицията Front End Developer, възнаграждението на ищеца се формирало като посоченото в поръчката очаквано брутно месечно възнаграждение се умножи с множител 1,65, с оглед на което възнаграждението на изпълнителя възлизало на 7095 лева. Върху тази сума съгласно чл. 5.2. от договора следвало да се начисли и ДДС в размер на 20%, като общият размер на задължението възлизал на 8514 лева с ДДС. Съгласно поръчката, възложителят бил длъжен да заплати начална такса в размер на 30% от общото възнаграждение, т.е. 2554,20 лева с ДДС. Във връзка с подписаната между страните поръчка ищецът издал Фактура №1000005012/25.09.2020 г. на стойност 2554,20 лева, платима в срок до 30.09.2020 г., която 1 била изпратена по електронната поща на ответника на 25.09.2020 г.

Ищецът твърди, че в съответствие с чл. 4, ал. 1 от договора предприел действия по изпълнение на своите задължения по договра, като в уговорения срок бил извършил подбор на кандидати за длъжността. Служител на ищеца изпратил на ответника като предложение препоръка и авобиография на кандидат, когото ищецът смята за подходящ за позицията.

Ищецът неколкократно канил ответника да заплати задължението си по процесната фактура, но и до подаването на исковата молба такова не било извършено от ответника.

Предвид забавата за плащане и на основание чл. 7, ал. 2 от договора ищецът начислил неустойка за забава в размер на 0,25 % на ден върху сумата от 2554,20 лева, читано от деня следващ падежа на задължението по процесната фактура, а именно – 01.10.2020 г.

С нотариална покана акт №139, рег. Номер 1593 от 15.02.2021 г. на нотариус В. М., с район на действие СРС, ищецът поканил ответника да му заплати в срок от 7 дни от получаване на нотариалната покана сумата в размер на 2554,20 лева с ДДС, представляваща стойността по издадената от ищеца фактура №1000005012/25.09.2020 г. за дължимо възнаграждение – начална такса за търсене и подбор, както и сумата в размер на 638,55 лева, представляваща 25% от дължимата сума, прад забава за плащане за периода 01.10.2020 г.28.01.2021 г. нотариалнта покана била връчена на ответното дружество на 19.02.2021 г., но и след тази дата не било извършвано плащане от страна на ответника.

Ето защо ищецът моли съда да постави решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумите както следва: 1) сумата в размер на 2554,20 лева, представляваща начална такса в размер на 30% от общото договорено възнаграждение за услуги по търсене и подбор на персонал по договор за подбор на персонал №1451 от 24.09.2020 г. и Поръчка от 24.09.2020 г., за които е издадена фактура №1000005012/25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

2) сумата в размер на 638,55 лева, представляваща неустойка за забава, равностойна на 25% от размера на забавената сума, начислена на основание чл. 7, ал. 2 от договора за подбор на персонал.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че на 24.09.2020 г. е сключил процесния договор с ищцовото дружество, нито че е възложил процесната поръчка на ищеца за търсене и намирани на подходящи кандидати за позицията Front End Developer. Твърди, че ищцовото дружество реално не е извършило услугата по поръчката, поради което ответникът не дължи възнаграждение. Ответникът поддържа, че на 16.09.2020 г. Е. Г. от името на дружеството, е изпратил на ищцовото дружество информация за ответникото дружество, както и конкретни и точно определени изисквания на ответното дружество за позицията Front End Developer, на които изисквания следвало да отговарят предложените кандидати. Търсенето на подходящ канидат трябвало да се съсредоточи върйи личнце с необходимите професионални знания и умения. Твърди, че на 05.10.2020 г. служител на ответното дружество – Е. Г., получила информация за един кандидат, представен от ищеца, който обаче не отговарял на изискуемия от ответника професионален опит и умения за работа с програмни езици, поради което ищецът бил уведомен за несъответствието между профила на изпратения от ищеца кандидат и изискванията на ответното дружество. Твърди, че ищцовото дружество неколкокрано е уведомявало лицето за контакт – Е. Г., че няма да започне изпълнение на услугите прди зплащането на началната такса.

Поддържа, че с електронно съобщение от 10.11.2020 г. Е. Г. уведомила ищцовото дружество, че ответнкът прекратява договроа по отношение на поръчката. Причините за отаза от поръчката били повече от основателни ноторно известни – влошаващата се критично бързо здравна криза в България и Израел и необходимостта от преосмисляне на потребността от наемане на лице за търсената позиция. Твърди, че ищецът не може да иска реално изпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като с посоченото изявление ответникът бил прекратил договора. Предвид фактът, че ищецът не бил извършвал никакви услуги по договора, не му се дължало никакво възнаграждение, в това число и процент от 2 договореното възнаграждение в размер на претендираните суми. Предвид неоснователността на главния иск, навежда твърдения за неоснователност на иск за заплащане на неустойка за забава.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 258 ЗЗД Между страните по делото не се спори, а и от представения като доказателство по делото Договор за подбор на персонал №1451/24.09.2020 г. се установява, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството си на изпълнител, се е задължил да предостави на ответника, в качеството му на възложител, услуги по подбор и оценка на персонал (чрез методите на директното търсене, търсене в база от данни и търсене по обява), предварителна селекция на кандидати и консултиране на възложителя, с цел да го подпомогне при избора на найподходящ кандидат за конкретна работна позиция. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора основните критерии, които формират базовата оценка за годността на представениет кандидати, се дефинират писмено в профил на позицията, който се изпраща от възложителя на Адеко по електронна поща, преди ищецът да започне процеса по подбор. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора общото възнаграждение за подбора се определя във всяка поръчка към договора за всяка отделна позиция и зависи от договорента брутна месечна заплата на избрания кандидат; договорените цени винаги без ДДС, като ДДС се начислява допълнително в съответствие с действащото законодателство.

Уговорено е също, че конкретните работни позиции се дефинират в допълнителни поръчки, оформени като приложения към договора. Като доказателство по делото е представена и Поръчка към договор за подбор на персонал №1451 от 24.09.2020 г., чрез която ответникът възлага на ищеца да извърши услугите по подбор, посочени в договора, по отношение на позицията Front End Developer. В Поръчката е посочено, че ищецът чрез лицето Е. Г. е получил профила на позицията на 16.09.2020 г. Съгласно Поръчката очакваното брутно трудово възнаграждение за позицията е в размер на 4300 лева, като общото възнаграждение за изпълнителя се определя като това брутно трудово възнаграждение се умножи с множител 1,65.

Съгласно чл. 9 от Договора всички уведомления и обмен на информация по договора се считат за получени, ако са изпратени до Емилия Славова – за ищеца „А. Б.“ ЕООД и до Е.

Г. – за ответника „Д. С. М.“ ООД.

Като доказателство по делото е представена кореспонденция, осъществена по електронната поща, между лицата за контакт на двете дружества – страни по настоящото производство. От представената от ищеца и ответника кореспонденция по електронната поща се установява, че на 16.09.2020 г. лицето Е. Г. е изпратило до Емилия Славова списък основните отговорности, списък изисквания, на които следва да отговаря кандидатът за позицията Front End Developer, както и социалните придобивки във връзка с позицията.

Това обстоятелство е потвърдено от представената като доказателство по делото Поръчка към Договора за подбор на персонал от 24.09.2020 г., подписана от управителите на двете дружества страни в настоящото производство.

Основният спорен между страните въпрос се концентрира около дължимостта на предвидената в договора и поръчката към договора „старт-такса“ възлизаща на 30% от дължимото за изпълнение на поръчката възнаграждение, съответно и до дължимостта на начислената от ищеца неустойка за забава.

Съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1 от договора за всяка поръчка на възложителя се прилага начална такса равна на 30% от общата цена. В представената по делото поръчка към договора /л. 15 от делото/също така е посочено, че възнаграждението на изпълнителя се заплаща на две вноски, както следва: начална такса, равна на 30% от общата цена и такса за успешно затваряне на позицията, равна на 70% от общата цена. Предвидено е, че ищецът 3

„А. Б.“ ЕООД фактурира началната такса след пописване на договора и съответната поръчка. В чл. 5, ал. 3 от Договора е предвидено, че фактурите се изплащат в рамките на 5 дни от датата на издаване.

Видно от изложеното, прилагайки принципите на систематичното и буквално тълкуване, а именно на разпоредбите, обективирани в представената на л. 15 от делото поръчка, в които е обективирано че възнаграждението на изпълнителя се заплаща на две вноски, както следва: начална такса, равна на 30% от общата цена и такса за успешно затваряне на позицията, равна на 70% от общата цена като принцип за тълкуване на волята на страните, съдът приема, че въпросната начална такса от 30% от общата цена следва да се приеме като формиращ елемент от възнаграждението за процесното услуга.

При тълкуване разпоредбите на процесните договор за подбор на персонал и поръчка към договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД настоящият състав намира, че т. нар. в договора и поръчката „начална такса“ представлява уговорено авансово плащане на 30% от дължимото за всяка поръчка възнаграждение. Това тълкуване се потвърждава и от уговорката, че в случай че окончателната брутна заплата, която кандидатът е договорил в трудовия си договор, е ралзична от очакваната за съответната поръчка, разликата в таксата се коригира с плащането на таксата за успешно затваряне на позицията.

Както „началната такса“, така и „таксата за затваряне на позицията“ са дължими именно при наличието на изпълнение на задълженията му от страна на изпълнителя по договора. В този смисъл съдът намира, че „началната такса“ в размер на 30% от дължимото възнагарждение не е уговорена безусловно като такса, която се дължи независимо от изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора. Това е така, доколкото в поръчката към договора изрично е посочено, че възнаграждението на изпълнителя (т.е. възнаграждението за изпълнение на задълженията по договора) се изплаща на две части – начална такса и такса за успешно затваряне на позицията, т.е. началната такса е част от възнаграждението, а не някаква друга безусловно дължима такса; посочено е също така, че началната такса покрива основните разходи във връзка с подбора; а също и че съответната такса покрива разходите за завършване на конкретна част от процеса по подбор. Т.е. предвижда се, че началната такса се дължи за извършена от изпълнителя работа в изпълнение на поръчката на възложителя-ответник по настоящото дело, въпреки че нито в договора, нито в поръчката е посочено коя точно част от процеса по подбор се покрива от началната такса (която по същността си е авансово плащане), т.е. не е посочено какъв обем от извършена работа се покрива от началната такса.